Годината донася два албума- музиката към филма на Барбет Шрьодер "More" и своеобразния коктейл "Ummagumma"- и двата влизат в десетката, но все още не може да се каже, че съставът е дестилирал звученето, което ще му донесе световната корона. Междувременно, борейки се с наркотичната си зависимост, Сид Барет продължава мусикалните си занимания- без да скъсва връзките с приятелите си. Соловият му дебют- "The Madkap laughs" е записан с помощта на Гилмър и Уотърс, а само след 10 месеца излиза и плочата "Barrett" - лебедовата песен на този голям, но неразвит талант, който остана в рокисторията като една от най-известните жертви на наркотика. Завърнал се в родния си Кембридж, Сид се потапя в тишината на отшелничеството и предпочита да остане една тъжна, символична фигура на човешка слабост. Всички опити и увещания на бившите му колеги за завръстане към светлината са напразни.