След Сид Барет... сега и Рик... Толкова ги обичам, че не мога да го опиша с думи... Още от гимназията попивах всяка дума, всяка нота, всяка емоция... Надявах се да ги видя на живо. Не успях. Нищо. Това, което вече ми дадоха, е достатъчно. И повече от това дори. Не може да има вече Пинк Флойд, но това, което оставиха под шапката, душите, които спасиха, хората, които зарадваха и докараха до екстаз, всичко това никога няма да бъде забравено.

Такъв човек не може да бъде грешник, затова не казвам "Почивай в мир, "Лека му пръст", или "Бог да го прости". Няма за какво. Да му мислим ние, живите...

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите