Наистина - труден (или по-скоро невъзможен) въпрос за тези, които обичат Пинк Флойд. Виждал съм резултатите от подобни анкети и повечето (не всички) са с лек привес за Дейвид (примерно - 55 към 45).
Аз харесвам Роджър - за мен той е музикален гений (колкото и изтъркано да е). Гледал съм на живо само негов концерт (2006 - Хайд Парк, Лондон). Мисля, че от по-голяма част от музиката на "Пинк Флойд е негово дело (започвайки от "The Dark Side Of The Moon" и особено по-нататък). Просто харесвам повече песните от "The Wall" и особено "The Final Cut". Въпрос на усещане.
Дейвид е един от най-добрите китаристи, пее много добре, харесвам песните му, но не са ми любими, различавам ги от песните на други изпълнители по начина на свирене, но не и заради самата музика.
За концертите на двамата - David Gilmour е правил две солови турнета - 1984 и 2006 година. До колкото съм чел, през 1984 год. по неговите концерти е имало 300-400 души, а на Роджър - по 700-800. И двамата не са имали кой знае какъв успех - About Face достига в класациите за албуми UK: 21 US: 32, The Pros and Cons of Hitch Hiking на Роджър - UK: 13 US: 31. Роджър свири заедно с Ерик Клептън – наистина велик китарист, но песните на Пинк Флойд звучат по-зле, отколкото изсвирени от Дейвид. После Роджър прави турне с Radio K.A.O.S. (в класациите за албуми UK: 25 US: 50) – това е албума, който харесвам най-малко от всичко, правено от членовете на Пинк Флойд. По това време Дейвид е възродил Групата и не мога да приема, че прави самостоятелно турне или солова кариера – все пак по концертите една значителна част от музиката е на Роджър (за текстовете не говорим). Но по това време успехите са несравними – Пинк Флойд са на върха, правят огромни концерти, техните песни са в класациите, а турнето на Роджър минава незабелязано. През 1992 излиза прекрасния Amused To Death (UK: 8 US: 21), но Уотърс има турне чак през 1999, 2000 и 2002 година – “In the Flesh“ – наистина има успехи, записва се на CD, филмира се на DVD.
On An Island наистина е много успешен албум (UK: 1 US: 6) – и като албум, и като турне, но и турнето на Уотърс 2006 – 2007 The Dark Side Of The Moon е супер успех, все пак е първия музикант, продал над 1 млн билети за 2007, по мои изчисления е пял пред почти 2 млн (за двете години). Но пък не е написал почти нищо ново от 1992 (с изключение на 4-5 песни, които не са на особено ниво). Концертите на Уотърс са наистина страхотно замислени, организирани и изпълнени, но почти всеобщо е мнението, че част от вокалите на Роджър са записани предварително и той пее върху тях. За музикантите – за Andy Fairweather Low съм чел, че е най-добрия ритъм-китарист в Европа, и трите вокалистки са много добри (Katie Kissoon, PP Arnold and Carol Kenyon), за Jon Carin няма какво да се каже – просто е невероятен музикант. Snowy White не ми харесва толкова, колкото на предишното турне (сякаш е изморен), гледал съм го на самостоятелен концерт с White Flames Band – свири добре, пее слабо, но мащабите на изявите му са съвсем малки. Сякаш този човек не обича музиката на Флойд и я свири насила (себе си определя като блус-китарист). Dave Kilminster – направи много добро впечатление, един от най-добрите имитатори на Дейвид (не и за вокалите), но техниката не може да компенсира липсата на собствено чувство и емоция. Като цяло – групата на Роджър е на изключително ниво (според мен са по-добри от тези на Дейвид). Звукът е по-богат, женските вокали придават особено звучене. Преди два дни гледах DVD-то на Дейвид – ''Remember That Night'' – изумително добре направено. А що се отнася за взаимоотношенията между четиримата – съгласен съм, че Роджър е шампион по нападане на останалите от групата, но от известно време нещата се промениха. Сега Уотърс иска Флойд да свирят отново заедно, Дейвид не е съгласен.
Всъщност, можеше и да не пиша всичко това (то си е широко известно); за мен Дейвид е изключителен музикант и композитор, но Роджър е музикалният гений.