|
Roger Waters
Live In Prague, Czech Republic
Sazka Arena - 13.04.2007
I. Intro – 10 min.
II. Set 1: In The Flesh – 1h20m
1. In The Flesh
2. Mother
3. Set The Controls For The Heart Of The Sun
4. Shine On You Crazy Diamond
5. Have A Cigar
6. Wish You Were Here
7. Southampton Dock
8. The Fletcher Memorial Home
9. Perfect Sense - part 1
10. Perfect Sense - part 2
11. Leaving Beirut
12. Sheep
III. Set 2: Dark Side Of The Moon – 45 min.
13. Speak To Me
14. Breathe
15. On The Run
16. Time / Breathe (Reprise)
17. The Great Gig In The Sky
18. Money
19. Us And Them
20. Any Colour You Like
21. Brain Damage
22. Eclipse
IV. Encore – 30 min.
23. The Happiest Days Of Our Lives
24. Another Brick In The Wall (Pt 2)
25. Vera
26. Bring the Boys Back Home
27. Comfortably Numb
Да присъстваш на концерт на Роджър Уотърс, при това на втори ред, на 2 метра от него, е меко казано невероятно удоволствие. Това ми се случи през 2002г. Да ти се случи същото нещо втори път и този път да си на възможно най-скъпите места на трибуните, с повече от фантастична и перфектна видимост, в една от най-модерните и красиви зали в света и на всичкото отгоре да чуеш целия албум Dark Side Of The Moon, е два или три пъти по-голямо удоволствие. А всичко това да ти се случи с чудесна компания и няколкото дена около концерта да си изкараш прекрасно – това вече дори не мога да го квалифицирам. Пожелавам го на всеки. Именно това ми се случи през изминалите 3-4 дена. А колкото до концерта:
Влезнахме в залата час преди началото. Без каквато и да е било бутаница или дори и намек за хаос. Брилянтна организация. Но за това и за залата – малко по късно. Докато си седяхме на местата и чакахме да започне концерта с тучни бирички в ръце, не осъзнахме че това, което се прожектира на огромния екран в този момент, има отношение към самия концерт. И то никак не малко. Това беше снимка – старо, много старо радио, пред него на масата пепелник със загасени в него фасове и недогоряла цигара, полуизпразнена бутилка уиски /всички разпознахме, че уискито е “Джони”, въпреки, че нарочно беше поставена така, че да не се вижда етикета/, чаша с останали глътка-две от въпросното уиски... Тази снимка си стоя така през цялото време до началото на концерта. И ние си мислехме, че Роджър я е избрал просто защото му харесва.
Точно във 20:00 часа музиката в залата беше изключена, но не и осветлението. След половин минутна пауза отново прозвуча музика, този път далече по-високо от предишната. Музиката беше доста стар джаз и блус. И в този момент снимката се раздвижи – димът от недогорялата цигара се понесе към тавана. Сега разбрахме, че това не е снимка, а видео спряно на пауза. Появи се ръка – сипа си от уискито в чашата. Взе цигарата. Човекът не се виждаше. Но се разбираше какво прави – пуши, пие си уиски и слуша радиото. Виждаше се само ръката му, която от време на време или взимаше цигарата за да си дръпне, или чашата за да пие от нея, или уискито за да си налее нова доза. И щом свършеше поредната джаз или блус песен, ръката сменяше станцията на радиото за да си намери поредното любимо парче. На три пъти попадна на АББА, и веднага смени станцията. Отново си намери приятна песен. След нейния край от радиото се чуваше нещо неопределено. Сякаш беше настроено между две радио станции. Чуваше се пращене и някаква музика сякаш много от далече... Осветлението изгасна и музикантите се качиха на сцената. Появи се и Родж. Мина по протежението на сцената, след това обратно. Помаха на публиката. Отиде до микрофона. “Айнц, дваай, драаай, фиър” и... И се почна!
Няма по добра песен за начало на концерт от In The Flesh. Придружена с осветената вече сцена, пиротехники и подивялата, изпълнена до пръсване от 20 000 души зала – настръхваш! Дереш гърло и гледаш Гения! Следва Mother – малко странен избор за второ парче, при положение, че е балада, но забравяш за тези мисли в момента в който по средата на песента първата от трите бек вокалистки прави такова умопомрачително соло, че ти се струва, че гласа и ще те размаже – сила, мощ и красота! Докато успееш да се осъзнаеш, разбираш, че са започнали психаделичните акорди на грандиозната Set The Controls For The Heart Of The Sun. През цялото време отзад на екрана вървят стари кадри и снимки от времето на Флойд, психаделични картини и въобще всичко което може да се роди в съзнанието на Уотърс. Грандиозно соло на китара, с чийто край песента се връща в началната си мелодия. Тъкмо се чудиш откъде ти е дошло всичко това и започва Shine On You Crazy Diamond – за огромно съжаление без първата и втората част /клавира и солото на китарата/, но когато Родж запее, забравяш за всичко това и се опитваш да го надвикаш. Разбира се това не става. На екрана вървят кадри главно със Сид Барет. Следва Have A Cigar, в която Роджър пее така, сякаш се намира в средата на 70-те и е трийсетина годишен младеж а не човек на 64! Гласът му направо те кара да забравиш къде си и какво се случва. На екрана отново се появява първоначалната картина – ръката мести станциите на радиото и търси песен. След няколко неуспешни опита намира подходящо парче - Wish You Were Here, гениален преход от едната песен в другата, точно както е и в албума.
В този момент просто седиш, гледаш и слушаш Уотърс почти разтреперан. Единственото друго нещо, което виждаш с края на периферното си зрение са Violator и Duende, които са на първа линия – най-отпред, по средата на оградата на 2 метра от сцената и в този момент с изправени напред ръце правят поклони на Родж почти до земята. Песента свършва без да усетиш. Уотърс казва няколко мили думи включително това колко красив град е Прага /нещо, което не съм чувал никой изпълнител да казва за София/, взима висок стол и сяда с кухарка в ръце. Southampton Dock и The Fletcher Memorial Home те карат отново да не знаеш къде си – чувстваш се малоценен, но същевременно горд, че присъстваш на този удивителен концерт. Отзад на екрана вече вървят антивоенни картини – традиционни за концертите на Роджър.
Следват две песни от соловите му албуми Perfect Sense и Leaving Beirut:
В началото на Perfect Sense в залата изневиделица се появвява гигантски космонавт, който просто си лети, управляван отнякъде с дистанционно. Тъкмо когато си мислиш, че тази песен няма с какво да те изненада повече започва солото на втората бек вокалистка и ти разбираш, че има гласове, за които няма граници! Тя, разбира се, бива възнаградена с бурни овации от цялата зала. Следва Leaving Beirut – нова песен, която не остави в мен кой знае какво впечатление. Изчаках я с уважение да свърши за да чуя 12 минутната Sheep. Тук вече се включва цялото осветление на сцената, всички музиканти, както и гигантско прасе, което лети из залата по подобие на космонавта. На него са изписани доста неща, между които освен негативизми за Буш има и надпис “Kafka rules!”.
Песента свършва и музикантите излизат на заслужена 15 минутна почивка.
Безмълвен отиваш за бира, съсреодоточен върху мисли за това, което току що ти се е случило. Толкова си ошашавен, че не забелязваш, как всички са излязли да си вземат и те от безценната течност и въпреки това няма никакви опашки. Просто си взимаш бирата и отново се връщаш на мястото си в залата. По време на паузата на екрана се вижда луната. Но мнооооого далеч. Усещаш, че тя макар и бавно, постепенно се приближава и става все по-голяма и по-голяма. В момента в който тя вече е заела цялия екран 15-те минути са изтекли, осветлението загасва и започва това, заради което всъщност всички сме тук – целият албум The Dark Side Of The Moon изсвирен песен по песен.
А тези песни бяха изпълнени от Роджър с такава сила, страст и себеотдаване, сякаш току що ги беше написал. Някои от песните бяха леко изменени, като On The Run и Any Colour You Like и дори звучаха по-добре.
Time и The Great Gig In The Sky бяха просто умопомрачителни, като на втората дойде време за соло изпълнение и на третата беквокалистка. Ако първите две певици направиха така, че ченето ми да увисне, то при третата направо онемях. Тя просто щеше да отнесе цялата зала с гласа си. Невероятно изпълнение! Към края на този сет дойде време и за Eclipse. По време на изпълнението на тази песен от тавана на залата се появява голяма светеща пирамида, през която минава безцветен лъч, който от другата страна излиза като сноп разноцветни лъчи. Точно копие на обложката от албума. Цялото това нещо започна да се върти и цветните лъчи на няколко пъти минаха през нас. Усещането е невероятно!!! Знаеш, че са лъчи, но ти се струва, че е цветна завеса и всеки път когато тя се приближи до теб, несъзнателно протягаш ръце за да я докоснеш. “Завесата” просто минава през пръстите ти и продължава нататък, а ти наистина оставаш с впечатлението, че си докоснал нещо... И така 5-6 пъти. Не съм изпитвал подобно чувство друг път. Един ден, след много години, може и да забравя всичко от този концерт, но не и това! Беше наистина НЕВЕРОЯТНО! Поклони, аплодисменти и музикантите отново напускат сцената.
Идва ред и на биса – 5 песни, всичките от Стената. Естествено на Another Brick In The Wall цялата зала беше на крака.
Но за мен върхът бяха изпълнените от Уотърс Vera и Bring the Boys Back Home, придружени от страховити взривове и огньове. Това, заедно с лъчите от пирамидата за мен ще си останат най-доброто от този концерт. Въпреки, че при изпълнение от този ранг, просто не можеш да намериш нещо, което да не ти хареса и да не те възхити.
Последва и логичен завършек с Comfortably Numb.
Тук е момента да спомена за факта, че звукът в залата беше на такова ниво, каквото не съм си и представял, че е възможно да има. Беше 5+1 или 6+1 - колони имаше по тавана из цялата зала. Чуваше се по-добре дори от студийните записи на Флойд. А когато имаше ефекти от сорта на преминаващ самолет или влак - човек се чувства сякаш е на летище или на ЖП гара - звукът преминава през цялата зала или прави няколко "завъртания". Неописуемо високо ниво на професионализъм!
Малко дълго го разказвам, но просто искам и Вие поне малко да можете да усетите и разберете това, което преживях на Петък 13-ти. Напълно съм наясно, че не мога да предам и 10 % от това което видях, чух и почувствах. Но поне опитах. Съжалявам единствено за едно – искаше ми се дъщеря ми да беше с мен и да го види. Но е още малка. От сега обаче знам, че когато отида да гледам Роджър за трети път /а това съм 100 % убеден, че живот и здраве ще се случи след някоя и друга година/ ще я взема с мен!!!
П.С. Снимките не са от концерта на който бяхме, но са от същото турне, няколко концерта назад. Сложил съм снимки, които отговарят точно на моментите за които говоря....
|
Roger Waters - live in Prague!
