Ми, принципно смятам че звученето на Флойд е възможно най-уникалното и най-неподражаемото, което съществува и е съществувало в музиката.
И като такова, ми е много трудно да го оприлича на нещо.
Дори сред групите, които са видимо повлияни от Флойд, защото не-видимо те влияят на цялата рок сцена след тях, няма такава, която да звучи толкова комплексно и всепоглъщащо. А и толкова разнозначно във всеки един албум и период.
Другото което ме спъва в отговора е това, че реално Флойд са почнали да творят в зората на рок-а и не са имали възможност да се повлияят от кой знае колко много групи и изпълнители. Дори в даден момент се отлепят и от тези, от които реално са се учили и възхищавали най-много - The Who, Cream, Jimy Hendrix, The Beatles...
Ама щом се иска отговор на конкретен въпрос /"пет най-близки групи и изпълнители"/ и не се конкретизира дали групите трябва да са съвременници на Флойд или може да са разни качествени епигони от по-новото време, ето:
1. The Beatles - по-късните албуми.
И това - единствено заради очевадното преклонение на Барет към тази банда. След Барет - почти няма нищо бийтълско, но съм ги сложил най-отгоре, защото все пак единствената група, от която Флойд са се повлияли ушевадно в даден период. Макар и доста кратък. Работата е там, че по-нататък не се влияят от нищо и никого.
2. Anathema след 95-та.
Вонят..., ама ВОНЯТ на Флойд.
3. The Velvet Undergound
тук ще се самоцитирам:
Заедно с Флойд, те са тези, който дефинират алтернативно-авангардния подход към блус рока. Основни принципи:
- поетизиране и съзерцателност,
- отношение, вглъбеност,
- бунт, но не в смисъл "революция",
- разширяване на кръгозора от тематики,
- дислокация по отношение на триакордието и инструментариума.
- комбинативност по отношение на други изкуства.
- други;
4. Radiohead
От втората голяма алтернативна вълна, отпочнала в края на 80-те, тях най-здраво ги тресе флойднята.
5. The Alan Parsons Project
Колебаех се кого да сложа на петото място --> Dire Straits, Marillion или The Alan Parsons Project.
Но Мерилиъните, макар и мноооого повлияни от Флойд /особено Стив Ротъри от Гилмор/, дълбаят в по-различна посока. Там връзката с корените се нарича Genesis, а не Floyd.
Стрейтс са много близки като аромат и концепция. Те са и приятели големи Кнопфлър и Гилмор И все пак, въпреки че имат 2-3 албума, които са дълбоки колкото Марсианската падина, като цяло са твърде праволинейни.
Докато Алън Парсънс е сам по себе си един ушезасмукващ довод. Той е и работил с тях, с Бийтълс....най-нормалното нещо на света е да е запознат с рецептата за забъркване на розова чорбица, поръсена с пикантен флуидец, едро смлян и преуханен.
-------------------------------------------------
...и върху теб тека!Редактирано от VlOLATOR на 11.12.06 17:26.
|