Колега,

Няколкогодишната практика за обмен на мнения тук категорично показва, че темата е чисто техническа. Мисля обаче, че въпросът за това какво стимулира любителите на истинското вино да се занимават с това хоби, независимо от трудностите, ограничените условия, неразбирането и даже противодействието на семейството също е част от въпроса „Как да направим хубаво вино“ в домашни условия.

По тази причина ще споделя някои мисли.

Практическата страна на това хоби е повече от ясна. Достатъчно е да си припомним какво всъщност се продава по магазините и най-вече - как се прави – за едното всеки от нас има лични впечатления, за другото - виж статията от края на 2007г. във форума „На пиячите“ на Диян Русев – Kratun за практиките на винпромите. Припомням накратко – 4 промивки за вино плюс пета за ракия. За цените да не говорим – домашно приготвените вина и ракии излизат 2-3 пъти по-евтино по най-скромна оценка. Алкохолът си е конвертируема валута, където и да занесеш бутилка-две – приемат се безотказно.

От значение е и елементът на престижност. Казваш си – ето, приятелите го правят, няма да оставам назад. Аз лично бях получил чувство на непълноценност, след като години наред приятелите ми се перчеха с вината, които сами си правят. Накрая вече така се бях заредил с желание да го направя, че първия си винен сезон проведох на вилата на 40км. от София. Само за едно разбъркване на кашата пътувах по 80 км. (?!).

Както всяко едно хоби правенето на вино в домашни условия е начин за разтоварване в свободното време. Човек усвоява навици, умения, познания, чете, общува, показва виното си. То е нещо като друга професия, работа, само че не е задължителна и като така доставя удоволствие. То е и донякъде творчество, защото нещата ги измисляш с ума си и ги правиш с ръцете си. Отнесено към мен от година на година разширявам прилаганите чалъми. Първата година ползвах само обикновени дрожди, без калиев метабисулфит (!?), защото още не бях прочел за него. От втората го вкарах в употреба плюс че разширих дейността с втори варел. От третата година почнах да ползвам дрожди за трудна ферментация, активатор за дрожди, студово избистряне, дъбов чипс, стъклени дамаджани, сода за бъчви и приятел-помощник с мен на пазара при купуването на гроздето. Сега – на 4-тата година – правя и розе за радост на половинката. Освен това промених пропорцията на влаганите два вида грозде каберне и мерло от съотношение 10:1 на 2:1, както и изтеглих на 4-ти и на 5-ти ден съответно всеки един от двата варела, което е малко по-рано, но го искам малко по-леко. За последното ми трябваха 3 години да осъзная какво е имал в предвид Киро, като, коментирайки кога да теглим, казва, че сроковете са ориентировачни и е въпрос на личен избор и отговорност кога да го направим според целта, която преследваме (цитирам по смисъл).