Значи трябва да се има предвид, че това е писано в 50-те години. За тогава е характерно т.н. отглеждане на кютюци (приземно). Тогава резитбите са били основно 2 вида - чашовидна (само на чепове) и Гюйо - няколко чепа и 1 плодна пръчка. С навлизането на високостъблените формировки нещата се променят. Лозите вече могат да се натоварват повече и освен за някои десертни сортове - плодните пръчки вече се заменят със звено чеп-стрелка. Т.к. за този сорт пише, че е буйнорастящ и склонен към изресяване - добре е да се понатовари леко, стига силата му да позволява. Това , колко да се натовари зависи от почви, климата, силата на лозите и дали имаш възможност за торене и напояване. Ако леторастите ти са под 60-70см дължина - няма смисъл да оставяш стрелки - по-добре да се засили лозето. Ако леторастите ти са над метър - остави няколко. Ако имаш леторасти над 2 метра - може да натовариш повече. Но трябва да се има предвид и общия брой очи, които оставяш. За някои сортове, като Каберне, особено на Омбрела, теоречно могат да се оставят до 60 очи, но за повечето сортове за формировка с над метър височина на стъблото (тук не говорим за астма - там е друго) е 30-40 очи (говорим за лозе над 4 години)в зависимост от сорта. Тук явно трябва да се екпериментира, щото в литературата за този сорт за високи формировки няма нищо. Както и Киро ти е писал - броя на чеповете да е поне 2-2.5 пъти повече от броя на стрелките (всяка стрелка върви задължително със заместващ чеп). Примерно ако вземем формиране класически Мозер - 4 стрелки по 6 пъпки със заместващи чепове и 4 отделни чепа - 4х(6+2)+4х2=40 пъпки.(p.s. сега като се позамислих - при добре растяща лоза би могло и още 2 чепа да поеме - демек около 45 пъпки)
Успех! (и ако на някой от Вас му остане някоя пръчка за вкореняване - мога да поема 4-5)

Редактирано от Quellor на 29.09.08 13:01.