предположенията ми се оказаха доста точни- / Общества / Непрофесионални / На пиячите

разполагам с около 15 лози от присадените, като 5-6 от тях са с чудовищен растеж и по 3-4 подходящи за зелено вкореняване на място леторасти.
Ще слагам кофичките идната седмица и до края на вегетацията ще разполагам с , надявам се, поне още 15 лозички на собствен корен от сорта. Нямах много време, но направих няколко снимки на листата, защото съм виждал снимка на листа само като една черно-бяла фотография в учебник на акад. Неделчев от 50-те години. на миналия век.
Вече нямам съмнение: това е, листата съвпадат. макар, че в началото, забелязах го и преди години, когато присадих няколко лози Мелник в/у КОбер-подложката, че листата са повлияни от самите подложки, колкото и мичурински да звучи това. Още един силен коз, поне за мен, в полза на собствения корен.
Явно дисбаланса- в началото, между все още слабите асимилати на листата и мощния поток минерали от 20-годишната коренова система на подложката, няма как да ен се изяви. Но да не се отплесвам, есенес имаш от мен, живот и здраве две хубави лози със собствен корен, които да засадиш при теб.
Още малко инфо за тоя сорт: Според Неделчев и Кондарев, той е клон на сорта Винта, който в пре-филоксерната епоха е бил МНОГО разпространен в Търговищко, Търновско и Русенско, макар листата да са определено различни(ще пусна снимка следобед, макар, че я правих набързо, особеностите на листото се забелязват и се вижда, че това е СЪЩИЯ сорт от учебника.
За него пише, че дава добра родовитост, при запазване на вкусовите качества на гроздето и , което е важно за мен конкретно- не страда от обикновеното сиво гниене. Макар, че в сравнение с Гъмзата, която е отблъскващо капризен сорт в това отношение, всеки друг е ОК:-)
Е, примадоната оправдава тази си капризност с най-хубавото като баланс пивкост/аромат, вино, според мен. Макар, че моята класация(бг сортове) е Мелник, Мавруд, Гъмза, ако трябва да избера какво трябва да пия до края на живота си, ще е моята Гъмза, защото другите са тежкарски вина, които писват бързо точно заради прекалено натрапчивия си танин и претенциозност. Най-хубаво е да се редуват. Пак се отплеснах. При всички положения, опитвайки се да не претоваря наличните 15-ина плододаващи вече главини(това е красотата на присаждането на разцеп), догодина напролет, се надявам на поне 20-30 кила Карапапас, като към него ще добавя 15-20 на сто много добре узрял ПАМИД, опитвайки се да налучкам съотношението в старото Залъвско вино от Одринско.
Само да сме живи и здрави.