|
НАй-сетне и Ясен Бориславов да напише нещо свястно-макар и с известни уговорки.
Ако се намери и някой да му обясни от кой сорт се прави Залъвското вино,цена няма да има !
текстът:
В средата на лятото необичайно за сезона в пресата се заговори за бъдещето на българското вино. Повод стана представената в Евксиноград Националната стратегия за развитие на лозарството и винарството, която впрочем беше представена за първи път още през февруари на "Винария" в Пловдив. За съжаление стратегията все още не е документът, който би обединил винопроизводителите в България около осъзнат общ интерес. Тя е четиво с верни констатации и разумни пожелания, но не предлага решения. Връзката между отделните движения, които ще изведат бранша в по-добра позиция, остава неясна, както и логиката, която ще мотивира тези движения в пазарна среда.
Кои са причините за кризата във винарския бранш?
Нека в началото кажем, че митът за изключителността на българското вино е силно преувеличен. Нито преди, нито след 1944 г. вино с марка "България" е било международен еталон за качество. До средата на миналия век наши вина практически не са изнасяни (изключенията са незначителни). През 60-те и 70-те години индустрията е насочена изключително към непретенциозния руски пазар и страните от СИВ. Към средата на 80-те страната постига първите по-сериозни успехи на запад. Тогава според признания на английски експерти България става парола, когато се търси мерло за 3 лири. През 1995 г. е достигнат пик в продажбите и започва стремително движение надолу, за да спаднат повече от два пъти няколко години по-късно. За този срив има две групи причини - външни и домашни. Натискът на вината от т. нар. Нов свят (Австралия, Аржентина, Чили, ЮАР) постепенно изтласка България от нейната не особено престижна пазарна ниша. По-сериозни обаче са домашните причини. След 1991 г поземлената реформа върна лозарството точно 100 г. назад. Това твърдение не е преувеличено. Според един "Рапорт до министъра на търговията и земледелието" от 1896 г. лозята в страната (977 000 дка) са били разпределени между 366 000 собственици, което прави средно 2,66 дка на лозар.
-------------каре---------
Днес ситуацията е същата - десетки хиляди собственици притежават по 2-3 декара, а винарите не могат да контролират качеството на гроздето. В стратегията се говори за "добра производствена практика" в лозарството. Това е важно, за да се снижи себестойността на гроздето, но възможно ли е с 3 или 5 декара? Дори с 50 не е възможно. За да се постигне себестойност под 20 ст. на кг, трябват лозови масиви над 500 дка. Тогава при цена 30-35 ст. за кг мерло лозарите няма да се мръщят. Сега за грозде със средно или лошо качество получават 40-45 ст. и не са доволни, защото тази цена е близка до себестойността му. Защото обработват маломерни парцели. Този постоянен конфликт на интереси между лозари и винари снижи качеството на виното. То стана хазартно, т.е. непостоянно, а специалистите знаят, че нищо не руши пазара по-лесно от сривовете в качеството. Те убиват доверието в продукта.
-----------
В стратегията се говори за "насърчаване сдружаването между лозари и винари" и за "субсидиране на лозарите да изграждат винарни и на винопроизводителите да садят лозя". Авторите са съвършено прави - само така отново ще се обвържат интересите на лозари и винари, но те някак свенливо отбягват думата "кооперация", а точно за това става дума. От края на XIX век те с елегантно движение на ума са прескочили няколко десетилетия и са се озовали във времето между двете войни. Ясното съзнание, че с дребно лозарство не може да се прави качествено вино, кара българските лозари през 20-те и 30-те години да се обединяват в кооперации и да строят кооперативни изби. Тогава с кредити от Българска земеделска и кооперативна банка са построени няколко десетки такива изби и те променят винарския пейзаж в страната. Нека добавим, че "кооператив" е ключова дума, когато става въпрос за вина от средния ценови пояс във Франция, Германия и други европейски страни.
Какво друго последва от недомислената поземлена реформа?
Видим резултат е разминаването между технологичното състояние на лозарството и винарството. Много изби инвестираха в модерно оборудване, но то има смисъл само ако дава качествено вино. Лъскавите винематици, ротоферментатори, центрофуги и прочие железария може да добавят около 20% към качеството. Останалото зависи от гроздето. Ако за технологичното обновление на една изба са достатъчни 3-4 месеца, за модернизиране на лозята трябват поне 4 години при най-добро стечение на обстоятелствата. Освен това инвестициите са много по-големи и - което е по-важно - невъзможни при несигурен статут на земята.
В стратегията се предлага създаване на фонд за реклама на български вина в чужбина. Това, разбира се, е важно и хубаво, но проблемът не опира само до пари. Те са необходимо, но не са достатъчно условие. Да се рекламира некачествен продукт по принцип е самоубийство. Освен това рекламата на вино е много специфична материя. Тя би била ефективна само като част от рекламата на България. Нека подкрепим това твърдение с два примера.
--------------
Преди няколко години, когато Франция направи ядрени опити в атола Муророа, един от ефектите беше спад в продажбите на френско вино в чужбина. От което рекламистите следва да си направят извода що за продукт е виното. То неизбежно се асоциира с мястото, от което произхожда, и живее на пазара в определен политически, исторически и културен контекст. За да се измъкне от тази клопка, преди две години "Домейн Бойар" започна да рекламира своите вина в Англия по твърде нестандартен начин. Върху постери бяха изписани парадоксални и в същото време верни послания от типа: "Уиндзорската династия произхожда от Германия", "Иисус е роден в обор" или ефектна снимка на сьомга с тънка стрелка към ануса й и надпис "Червеният хайвер излиза оттук". Всичко това следвано от слоган: "Българският Blueridge. Има ли значение откъде идва?"
------------
Това леко намигане е опит да се избяга от произхода, без той да се крие, но сигурно не е лесно, макар и шеговито, да обясняваш, че твоето вино произхожда от culo dell mondo, както казват италианците. При виното произходът има голямо значение и познавачите много добре го знаят, т.е. рекламата на българско вино, изолирана от други рекламни послания за България, е много деликатно начинание.
Около бъдещия рекламен фонд зреят конфликти още преди да е създаден. Кой ще го управлява и как една или друга изба ще бъде сигурна, че той работи в нейна полза? Ако всеки производител отчислява по 5 ст. на литър, каквато е идеята, как ще е сигурен, че неговият дял обслужва неговите пазари, и то в отчислената пропорция? Сигурно е, че рекламата ще бъде безполезна, ако производителите не постигнат джентълменска договореност за качество, под което да не падат.
В стратегията се говори за необходими промени в закона за виното, който влезе в сила през 2000 г., а това не беше никак отдавна. Защо се налагат?
В закона, както и в стратегията липсва стройна философия
В цялата европейска история на виното от епохата на Просвещението до днес ясно прозира едно постоянно усилие за налагане на стандарт, т.е. обвързване на определено качество с определена цена и спазване на правила, които да защитават типичните вина. Няма да се разпростираме в подробности, ще припомним само, че знаменитата класификация на вината от Бордо от 1855 г. на практика не е променяна до днес с едно изключение - изкачването на "Шато Мутон Ротшилд" от deuxiemes crus в premieres crus през 1973 г. У нас законодателството, вместо да насърчава стандарти и правила, дава възможност, дори когато ги има, те да бъдат заобикаляни. От една страна, законът създава впечатлението, че качествените вина са непременно с наименование за произход, т.е. че следва френската концепция "terroir", от друга страна, на пазара това не е точно така. По-скъпите, а следователно и по-качествените вина са с търговски марки. Защо стана така?
Отделянето на гроздето от виното чрез поземлената реформа от началото на 90-те беше съчетано с неразбиране, че виното не е просто природен или промишлен продукт, а в някаква, и то твърде голяма степен то е интелектуален продукт.
За хубаво вино трябват 3 неща - качествено грозде, качествено оборудване и качествен технолог
Ако оборудването и технологът са примерно в с. Хан Крум, а качественото каберне е в някое село край Пловдив, те трябва да бъдат събрани на едно място. Това се прави с камиони. Познавачите вече знаят, че ако едно мерло, бутилирано в Северна България, е с богат аромат и плътен вкус на добре узрял плод, най-вероятно това вино или гроздето е от Южна България. То не може да излезе на пазара с наименование за произход, а само с търговска марка. Така и става, т.е. законът се спазва. Но ако виното е хубаво, както се получи при някои нови български марки, то си държи и цената, макар и без наименование за произход, т.е. идеята за апелациите като индикация за качество отива на кино.
Впрочем въпросът с търговските марки и произходите е много деликатен и е стратегически важно как ще бъде уреден при бъдещи промени в закона. "Надявам се България да възприеме френската система за контролираните наименования за произход", каза г-н Ариве, търговски съветник в посолството на Франция у нас при откриването на "Винария 2003". В тези думи според някои браншовици е стаено едно благовидно лукавство. Настъплението на търговските марки срещу апелациите е световна тенденция на винения пазар през последните години. Французите много добре знаят, че техните произходи на пазара стоят като търговски марки. Имена като "Померол", "Пойяк", "Медок" или "Шабл" винаги ще добавят 1-2 долара към цената. Производителите от т. нар. Нов свят не искат да захапят тази въдица, защото знаят, че е по-лесно да наложат търговски марки като "Мондави", "Гало", "Балби", "Пейнфолдс" и т. н. Така те доближават виното до пазарните механизми на бирата и кока-колата, макар че и при техните вина качеството си остава органически свързано с произхода (почвите и климата) - повече, отколкото с технологията. Но е по-лесно да наложиш една търговска марка вместо имена на 10 и повече лозарски района. Името "Пейнфолдс" казва повече, отколкото районът на Австралия, от който произхожда едно или друго вино с тази марка. Това е тънка игра, в която българският законодател трябва внимателно да вникне и да прецени кой ще е печелившият вариант след 10 или 20 години, когато в рамките на ЕС България няма да има простор за маневри.
В стратегията се говори за
обновяване и засаждане на 40 000 дка лозя всяка година,
без да е ясно откъде ще идват необходимите за това 60 млн. лева. Да оставим парите настрана. Обновяването и засаждането на нови лозя би трябвало да означава и оптимизиране на сортовата структура. (В момента има твърде много памид и ркацители.) Навсякъде по света това е свързано с регламенти и ограничения. От стратегията не личи да има виждане по този много деликатен въпрос.
Повечето чужди експерти, като дойдат у нас, сякаш са се наговорили предварително и казват все едно и също - развивайте вашите местни сортове. Разкодирано, това послание означава - "вие сте екзотична периферия от света на виното и е добре да си останете такива", което не звучи много ласкаво.
---------
Двата уникални български сорта "Мавруд" и "Мелник" може би имат голямо бъдеще, особено ако са осмислени от добър технолог, но България не би трябвало да се отклонява от магистралния път на винарския бранш, а той е свързан с "Каберне совиньон", "Мерло", "Шардоне" и още десетина сорта като "Пино ноар", "Траминер", "Совиньон блан", "Ризлинг", "Мускат" и др. Би трябвало да се мисли и за нови сортове. Вероятно експерименти с някои шлагери на винения пазар като "Шираз", "Малбек", "Зинфандел", "Барбареско" и "Бароло" биха дали интересни резултати у нас. Преди 20 години никой не е подозирал, че Нова Зеландия ще произведе най-великия совиньон блан. Днес никой не се чуди на това.
Стратегията създава впечатлението, че на виното се гледа изключително като на експортна стока, а вътрешният пазар остава на втори план. Това е огромна грешка.
------------
Ако една страна не може за своя пазар да прави хубави вина, тя трудно ще предложи и на чуждите пазари вино със собствена физиономия. Постоянният и сравнително висок стандарт в ниския и средния сегмент на пазара ще създаде условия за класни големи вина във високия сегмент. За съжаление у нас няма утвърдени критерии за качествено вино. И тъй като вкусът е нещо все пак субективно, някои изби разчитат на автосугестията - че щом едно вино е скъпо, значи непременно е хубаво. Това не е вярно. Така се развращава пазарът, а
на един развратен пазар е трудно да се наложи стандарт
Възпитаването на критерии за вкус е едно от нещата, които трябва да се случат в България, за да излезе винарският бранш в по-добра позиция. Пазарът се отглежда и възпитава като малко дете, но за това е нужна медия.
В традиционните винарски страни за вино се пише и говори почти колкото за футбол. Там има утвърдени критерии за изключително, хубаво, посредствено и лошо вино. Има специализирана преса, много вестници и списания имат специални рубрики за вино, хубавите вина са постоянно на фокус, те са престижни и модерни. У нас все още твърде много хора смятат домашния отел за върховно вино. Журналистите, специализирани в тази материя, са по-малко от пръстите на две ръце. Списание "Бакхус", единственото винарско издание, ориентирано към потребители, стои самотно на пазара. Няма нито едно винарско тв предаване. Бегъл поглед към рекламния пазар би установил, че там има твърде много ракии, водки, мастики и почти никакви вина.
По официални данни консумацията на концентрати у нас е два пъти по-голяма от консумацията на вино. Това е тревожно и опасно.
Необходима е национална програма за пропаганда и агитация в полза на виното пред ракията. Ако производителите и държавната администрация достигнат до такова разбиране и се обединят около него, това би било национално отговорно поведение, защото виното не е само красиво и благородно питие, но освен всичко друго е здравословно за разлика от ракията и водката, особено в количествата, в които се пият у нас. На България е нужна стратегия, която да схваща виното не просто като маркетингов, а като мирогледен проблем.
Мнееееехехехехеееее!!!! Пропуснал съм това:
...Познавачите вече знаят, че ако едно мерло, бутилирано в Северна България, е с богат аромат и плътен вкус на добре узрял плод, най-вероятно това вино или гроздето е от Южна България...
няма да махам цялата тема,защото въпреки всичко тя има някаква познавателна стойност,обаче...това-писанията на това недоучено неграмотно дебилче много добре илюстрират една скапана българска типичност-всеки да пише,преди да чете...Ясен Бориславов,тъпоумно дебилче...да бе погледнал поне прогнозите за времето през повечето дни от август бе,нещастно копеленце...аре да не се претоварвам и аз.
само за утре -
Видин-37 градуса
Сандански-37
Плевен -35
Русе-35
Пловдив-36...
Тезитемператури формират нещо,което се нарича Активна Температурна Сума и за Видин и Русе да речем , е по-голяма от тази на повечето от любимите на Наш Ясенчо Южнобългарски лозаровинарски центрове...И ,да речем ,във Сакар Мерлото става по-добро отколкото в Ново Село не заради друго, а защото в Ново Село узрява ПРЕКАЛЕНО добре и не запазва достатъчна киселинност,за да се направи едно наистина качествено вино...
Докато за Кабернето г-н Бориславов може да ми папа...Кардинала.(Един от най-добритер десертни сортове,при мен почна да зрее още около десети юли...еееех...Г-н Бориславов....Засади едно Каберне в Сунгурларе и ела да си мерим южнобългарските вина...(дамите да не четат следващото ДА ТИ ПИКАЯ НА ОБЩАТА КУЛТУРА<МОЙ ЧОВЕК ! Редактирано от Kupo на 19.08.03 00:22.
|
Една интересна статия!
