|
Любовта е нещо велико. Особено ако е взаимна. Това е отдаването на две сърца в едно цяло-нишката на взаимноста и удовлетворението от това.
Това е за теб –мило мое МЕГИ.
Сега когато ме гледаш отгоре, аз искам да ти припомня най-хубавите моменти от нашия изпълнен с радости и бели живот. Живот, които ми даде най-хубавите моменти на радост и щастие.
И така.Ти се появи в един мартенски ден на 1997 година.Донесе те един мой приятел като подарък. Беше толкова сладка, малка и нежна. Ти беше най-хубавото кученце на света И аз те обикнах веднага.Ти се събираше в двете ми длани-толкова беше малка и пухкава.С големи ококорени очички жадни за новите неща около теб. А когато ме близна с езиче-това ме изпълни с най голямата любов на света.Ти стана част от моето сърце.Едва ли си спомняш,когато те сложихме вечерта да спиш в едно легенче.Цяла нощ те наблюдавах как сладко си примляскваш в съня-И тогава си казах ,че ще бдя над теб винаги И ще се грижа за теб,защото те обикнах безгранично.През първите ти дни при мен ти скимтеше И беше неспокойна ,а когато те прегърнех заспиваше веднага.поставях те леко на завивката И те покривах с одеалцето ти-да ти вече имаше всичко от което имаше нужда.Всички в къщи те обсипвахме с любов И внимание.Ти стана център на вселената.И имаше защо…
Няма да забравя първата ти ваксина.Ти трепереше ,но И аз с теб.Безпокоях се да не те боли.Да не стане нещо лошо И д ате загубя.Всичко мина добре И ти беше много смела.После ти изкарахме паспорт с имената-а доктора много се смя на това ,че се казваш Миглена.-какво ли разбира той от имена.Твоето беше най хубавото на света И ти отиваше.МЕГИ беше най сладкото име което произнасях.Ти влезе в живота ми толкова бурно,че нямах време да се уча как д ате гледам.Всеки ден беше изпълнен с много емоции И преживявания нови за мен самия.Не смогвах да асимилирам всичко ,което се случва през деня.Не знаех как да започна твоето възпитание,но живота с теб ми подсказа как да стане това.На първо място беше как д ате науча да не пишаш в къщи-а ти го правеше винаги.Започнахме в къщи д ате следи И като клекнеше викахме с цяло гърло-НЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕ…..Побутвахме те по стълбите за да излезеш навън И да свършиш работата както трябва.Е това го научи бързо,но с цената на много викове И смях у дома!!!!!Бяхме останали без сили да бягаме след теб И д ате учим.Качихме лит е на леглото ти винаги пишаше И после перяхме всичко….беше много лудо
За нас,но не И за теб.А как само спеше-точно като бебе.Спокойно И безгрижно….Това ми бяха най хубавите моменти –да те наблюдавам като спиш.Бях отговорен за живота на едно малко прекрасно създание.Това ме изпълваше с желание да съм над теб ден И нощ.Тогава си казах,че ще направя всичко за теб за да е най-щастлив живота ти.Надявам се че наистина е бил такъв с мен.Ти стана изкрицата живот в мен ,която ми даде сили да се боря И да не се предавам никога.Спомняш ли сиб elite които правеше като малка-едва ли.нека ти ги припомня не само заради теб а И за мен самия.Леле беше нещо кошмарно тогава.Ти не спираше с изпълненията си.Всяка минута имаше нова беля.Казвах си –дано да порасне И да се укроти.Ама не стана така.Ти си остана все така непослушна И дива-това ти бе предимството.Въртеше ни на 180 градуса около теб,но пък това бяха едни от най-хубавите моменти в нашия живот!
И така започвам да редя белите като малка-ти няма да се засрамиш от това ,но нищо-редно е да ти ги припомня.Мнооооооооооого гризеше-ама всичко.растяха ти зъби И ги изпробваше на което ти падне-дрехи,столове,маси,книги….Беше луда за гризане.Дори изгриза тапетите И мазилката у дома.Не можехме д ате сперм.Докато ти се скараме за нещо ти отиваше на другия край И правеше нова беля.И после пак И пак.Твоето детство мина с много изпочупени вещи.Ми детето си е дете.Няма как.А забравих-научихме те да пишкаш навън.
После порасна.Е поне беше на 6-7 месеца И вече детските игри отминаха,но се появиха нови-най неочаквани за нас.Боже ти стана тинеиюрка.лаеше всеки И всичко.Бягаше след всичко.Започна да копаеш дупки навсякъде И да лягаш в тях.Цялата беше мърлява винаги а след което следваше баня.изхаби страшно много шампоан само за себе си.Ровеше в цветята, под ложите абе с две думи в цялата градина ти ореше.После идваха проблемите.От самото ровене ти навехваше лапичките си И трябваше да ги разтривам за да ти мине.Идваше при мен И проплакваше.даваше си лапичката за да ти помогна.Това едва ли си го спомняш защото не искаш май.Няма да забравя деня в които здраво се удари И крака ти много те болеше.Тогава отидох в човешката аптека И поисках нещо за мазане-обезболяващо.Жената ме попита –за голям човек или за малко дете?Аз И отговорих че е за малко дете около 20 кг.Тя отвори уста но нищо не каза.Даде ми мазилото И аз веднага се прибрах при теб.Намазах те И легнах до теб.Бях много притеснен.Не можех д ате гледам болна.Това ме правеше много тъжен И безсилен да ти помогна.Превързвахме те.Давахме ти най хубавите лакомства И се грижехме много за теб.А като се оправеше пак започваше с ровенето на дупки-ужас.Изтръпвах като те видех да накуцваш.Никога няма да забравя твоя навик да захапваш прането И да увисваш на него докато не се откачи от 6типките,а после да го заравяш в твоите прословути дупки.Спомняш ли си червения халат на майка?ООООООООООО….да ти го зарови И после два дена го търсихме като мислим че някои го е откраднал.Видяхме крайчето да се подава от пръста И ни стана ясно кой е виновен за това.Е не яде пердах тогава защото много се смяхме с теб,но това си остана култова случка от нашия живот.
А спомняш ли си като изяде будилника.Няма начин.Купих си нов будилник И го оставих на холната масичка.Не разбрах кога си влязла И си го взела,но като чух странния шум на двора от счупена пластмаса разбрах какво си направила.Излязох И онемях.части от часовника имаше из целия двор а самия той беше купчина лигава топка.Да изядеш чисто нов часовник…..не си И го помислях до тогава.човек не знаеше какво ще направиш в един момент .Ами като скри И изяде фотоапарата.След няколко дена го намерихме далече в двора разкъсан на парчета.а беше нов подарък за рожденния ми ден.И тогава ти простих да знаеш.и пак не яде бой.Всъщност не си спомням някои д ате е бил въобще-само приказки И ядове.Това беше.
Спомняш ли си когато те оставихме сама у дома за няколко часа.Беше нещо неописуемо после.Все едно торнадо е минало от там.Всичко беше разрушкано.хапчетата на майка бяха изкарани едно по едно И бяха по земята.дистанционното на телевизора не ставаше за нищо.можеше само да се пуска И спира.Ами дрехите-бяха всичките на дупки от твоите зъбки.Беше вилняла на воля без никoй да ти каже нищо.Много интересна беше когато видя първия си сняг.голям майтап беше.Скачаше И се мъчише да уловиш снежинките.Търкаляше се И не знаеше какво е това нещо-хем бяло ,хем студено.И като хукнеше на някъде се пързаляше докато се спреш в някоя стена.Все още не можеше да пазиш равновесие в заледеното.Дупето ти отиваше напред.хаааааааааааааа….голям смях.И се опитваше да ядеш от него когато се умореше от бягането.А в гората не можеше да скачаш в дълбоките преспи И само главичката ти се показваше като мишле от дупката си.После много години се радваше на първия сняг И си мисля че беше много щастлива от това.прекрасни наши спомени-белия сняг,чистотата И само ти И аз тихи под падащия сняг.Уха И първата ти коледа-беше с рогца на еленче.Досущ като сърничка.Ядохме много вкусотийки И си пожелавахме само хубави неща.Аз те целувах а ти ми отвръщаше с най хубавити близвъне по лицето.Бяхме много щастливи тогава.Пожелах си винаги да съм с теб въпреки че знаех че няма да е така,но не мислех за това тогава.Ти даже си куса И от шампанското.много ти хареса-е поне не се напи.и много яде тогава.коремчето ти беше като барабанче.Спомням си че много лая от щастие.А след това новата година за теб беше голямо изпитание.фоерверки И гърмежи те накараха да се скриеш под леглото.не беше чувала до тогава това И много се уплаши.а в 12.00 те целунах И си пожелах да си ми много години жива И здрава ,за да ме радваш И аз да се грижа за теб И да ти е много хубаво у дома.Не мислех за годините напред-мислех за нас двамата И семейството.iskah das me mnogo щастливи през следващите години.Исках ти да си до мен за да ме даряваш с обич И щастие всеки ден.да ме чакаш И като се върна да скочиш върху мен И да ме ближеш с езичето от радост.Наистина така И стана доста години след това.Сега си давам сметка че това са били прекрасни години прекарани с теб мила моя МЕГИ.Много бих дал за да се върне времето от тогава И да го няма горчивия спомен от днес.Няма как това е живота всичко все някога си отива.Остават хубавите спомени И мисълта че хубавите работи ще се повторят.
И така-нека продължим нататък.Помниш ли първата си баба марта с нас.На сутринта ти вързахме мартеничка а ти цял ден се мъчи да я махнеш от врата си.Карахме ти се да не я пипаш И ти говорехме че е за здраве.След два дена свикна с нея.после ти я свалихме И я сложихме на цъфнало дърво за да си ни щастлива.беше фантастично време.Ти все още беше нашето малко бебе у дома.Нахапаните столове И маси,огризаните ръкави,смачканите обувки-всичко това беше твое дело.Сега с умиление се сещам за тези твои бели И страшно много ми липсват.А сещаш ли се как като дойдеше някои у дома И ти веднага му скриваше обувките на терасата или в градината.После половин час се мучехме да ги намерим.Беше голям майтап-наистина.Не помня колко чехли зарови в градината И колко не намерихме.За мен беше важно че ти си щастлива И весела от това.Такова беше твоето детство-палаво И много весело,изпълнено с много енергия луд лай И куп пакости.Твоето детство,което никога няма да забравя И винаги ще го нося в сърцето при най скъпите спомени.Така се нижеха дните И ти неусетно порасна.Струваше ми се че за един миг ти вече стана голяма.За радост ти все си остана същата луда глава.Обръщаше целия двор.Всичко засадено веднага бе изкарано обратно навън.Много ти се карахме за това,но ти така И не слушаше какво ти се казва.Не ти се слуша за това ,но помниш ли като изяде кюфтетата за гостите.Леле каква олелия беше тогава.Бяхме те оставили за миг сама в кухнята с готовите за пържене кюфтета.Като се върнахме те видяхме да бягаш с последното под леглото,а наближаваше да дойдат.веднага изтичах до magazine И купих нова кайма.Е не се посрамихме но майка ти беше много сърдита.Така И повече не посмя да взимаш от масата храна.Ама И ти беше много лакома.Много обичаше сладките неща И за да получиш правеше едни много мили очички-как да ти откажем.Гризките ти бяха любимо лакомство.Купувах пакети само за теб.Най много мразеше хапчетата.когато се наложеше да ти даваме ти се криеше под леглото И лягах И аз за д ате измъкна оттам.после с майка ти отваряхме устата И ти слагахме хапчето.Увещавахме те че така ще си здрава,но за теб не беше така.Накрая успявахме ,но бяхме страшно уморени от гоненето И целите в лиги.Боже беше много смешно.Да не говоря за къпането ти.Двамата те държахме докато те сапунисвахме И бяхме целите мокри покрай теб.после те завивахме в кърпата ти И те слагахме да спиш докато изсъхнеш.Сега безкрайно много ми липсва това-да лежа до теб,да усещам дишането ти И пръхтенето от удоволствие.Тогава все едно времето спираше И бяхме аз И ти сами в спокойствието.Исках тези моменти да останат вечни И никога да не свършват,но уви всяко нещо си има край някога-дори И хубавите-тези които ти топлят сърцето И те карат да бъдеш безумно щастлив….
И така след още малко време ти стана мома или по точно девойка.Появи се И цикъла ти.Леле какъв кошмар беше това.Когато излезеше на двора всички кучета на квартала бяха изправени на оградата И се облизваха.Колко пъти съм ги гонил защото ме беше страх да не ти направят нещо.Все ми се струваше че си малка за това,но може би това беше някаква ревност-та ти беше моето мило сладко момичето на батко.Сещаш се когато съседския БИМ се оказа при теб а ти тогава беше разгонена.Какъв страх брахме да не забременееш от него.Изпаднахме в ужас.За щастие нищо не бе станало,но това ни накара да се замислим че вече може би си готова да бъдеш мама.Започна лудото търсене на кавалера за теб.Питахме къде ли не.Видяхме доста ,но тен е бяха като за теб.Трябваше да е най-красивия като теб.И нещеш ли го намерихме-помниш ДИПСИ.Беше едър красавец И на теб веднага ти хареса.Той полудя по теб.3пути го направихте за 3 поредни дни.Незнам но ми беше много жално тогава.Ти ми беше като дете И все те мислех за малка.Ала не беше така.Ти започна да наедряваш.Появиха се симптомите на бременноста ти.в теб се развиваше живот.Ти щеше да бъдеш вече родител И да гледаш своите малки.Грижихме се два пъти повече през това време за теб.Гледахме да ти е удобно да не се уморяваш,да се храниш пълноценно-накратко всичко най добро за теб.Следяхме те да родиш където трябва.приготвихме кош за теб И бебетата.Всичко беше готово за момента.
НО УВИ-ти роди,но те умряха или по точно бяха умрели.Беше жестоко.за нас всичко се срина а си представям на теб какво ти е било.Не допускахме че може да се получи така.Толкова ми беше мъчно за теб.Исках да си само щастлива но тогава не се получи.Съдбата така реши.Скоро след това ти се оправи И живота продължи напред.За добро или за лошо повече не искахме да рискуваме И ти така И не моя да разбереш какво е да имаш малки кутрета.Сега след толкова време съжалявам за това И си мисля че вината си е наша.Ти можеше да си страхотна майка И знам че щеше да се грижиш за тях .Това е-връщане назад няма...
И така времето си летеше-годините се нижеха И с тях приятните емоции свързани с теб.Игрите И веселието в теб бяха неизчерпаеми.Ти грабеше от живота колкото може повече И правеше нас-твоето семейство най щастливите на света.Сещаш ли се като беше разгонена ние винаги ти обувахме едни слипове И ги връзвахме на кръста ти за да не цапаш.А момента в които майка те изкара да акаш но забрави да ти ги махне.Леле какъв смях беше тогава.Излизам аз на вън И какво да видя-ти бягаш из двора а гащите пълни И хвърчи навсякъде.Ужас.Беше се нацапала цялата.После една туба шампоан не стигна да те измием.Но на теб не ти пукаше-нали ние бяхме виновните.Това на когото И да го разкажа умира да се смее.То И така си беше.После цяла седмица като се сетехме за това ни болеше корема да се кикотим.
Много лаеше срещу чуждите хора.все беше на оградата И не пропускаше никoй да мине без да го излаеш.Плашеше хората така но аз знаех че ти се забавляваш по този начин.Сещаш ли се за нашата игричка: като минеше някои И аз ти казвах –дръж меги-И ти се спускаше И взимаше акула на човека.Колко сме били луди с теб.Ами като разкъса панталона на съседа.Влиза той спокойно в двора а ти се спускаш И като захапваш гащите та чак до долу се разпраха.И той много се разсърди тогава.Ама на нас ни беше весело.Ами майтап си беше.Като стана въпрос за сърдене сигурно се сещаш като сдави котето на съседите.Влязло то у нас И ти си го спипала а то после почина.Сурдиха ни се цели 3 месеца.После всичко се оправи И продължихме напред.Колко врабчета хващаше И ги носеше пред вратата а аз после ги изхвърлях.Голяма ловджийка беше.Лягаше в някоя дупка И дебнеше птичките докато не хванеш поне една.И котки не минаваха през нас.Ти им беше взела акула от страх.Всички се бояха от теб а tin е беше такава.Играеше си с децата познаваше съседите И обичаше И тях.За целия си живот tin е ухапа никoй иникoй не пострада от теб.Пазеше дома-той си беше И твои дом.Защитаваше нас-тези който обичаш най-много.Ревнуваше от майка когато ме прегърнеше И гледаше да се напъхаш между нас И да ни разделиш.ЕСТЕСТВЕНО чЕ ПОМНИш МАЙКА КАТО МИ КАЖЕшЕ-ОХ НА МАМА МОМчЕТО ти подивяваше И започваше да лаеш с цяло гърло.знам че безкрайно много ме обичаше И искаше да си до мен ден И нощ за да ме пазиш.Когато боледувах И бях на легло ти стоеше до мен И ме наблюдаваше.Свиваше се до мен И искаше да ме стоплиш с тялото си.Знаех че живота си ще дадеш само И само да се оправя.Ами майка като плачеше защото И е тъжно-ти заставаше пред нея И я дърпаше за ръката с лапичката си.Искаше да я успокоиш.Това никога няма да го забравим.Когато бяхме тъжни И ти тъгуваше с нас.Знаеше всеки в какво настроение е И се мъчеше да ни го оправиш по всякакъв начин.Благодатя ти за това мило МЕГИ.И ти понякога се сурдеше когато ти дадем нещо което не обичаш много да ядеш,но поне бързо ти минаваше.Поне не беше капризна за храната.каквото хапвахме ние И ти го обичаше.Дори И лимоните-хаааа как ги лаеше в началото,И киселото зеле,И морковите.Сега това много ми липсва И бих дал всичко за да се повтори въпреки че знам-невъзможно е.Ти винаги ще си останеш моето малко момиченце-на батко.Сега мога да оценя миговете-дори как ядеше моркови И карфиол.Дори тези незначителни за някои неща за мен са много ценен спомен-спомена за теб самата.Колко пъти майка ми казваше че net е иска защото не слушаш но аз знаех че те обичам силно И ти също.Никога не съм си И помислял д ате дам на някого.ТИ беше моето безценно куче И такова ще си останеш И за напред дори И да е само в спомените ми.Затова ти пиша това писмо-за да си ги имаме ти И аз не само в душите но И тук.Така никога няма да избледнеят И да се забравят.Където И да си сега аз знам че винаги ще ме помниш И винаги ще ме обичаш.ще ме пазиш както си го правила винаги през живота си.
Мисля че не си забравила когато до нас се блъснаха две коли.Ти така се беше уплашила ,че после два часа те търсихме къде ли не.Безпокояхме се да не си избягала.Намерихме те в пристройките най в дъното трепереща от страх.Може би това ти се запечата като лош спомен защото на всяка нова година в 12.00 ти полудяваше.Започнеха ли фоерверките ти лаеше неистово И бягаше да се криеш на леглото.Това се повтаряше на всяка нова година И по един И същ начин.На мен ми беше много забавно ,но си представям какво ти е било на теб.До края си н е успя да преодолееш този страх.
Не си забравила как се хвърляше върху прахосмукачката И количката,как носеше пръчки отвсякъде И ги оставяше пред вратата.Най-приятно ти беше ,когато ти дадяхме бутилка от кола.Толкова се забавляваше с нея че накрая нямаше сили И заспиваше уморена прегърнала шишето.Помниш ли когато имаше кърлежчета И като ти кажех –хайде МЕГИ да видим има ли бубички-ти лягаше по гръб И чакаше д ате прегледам.Това много го обичаше.После нейно те целувах по коремчето И те галех много дълго време.за жалост това време отмина И теб те няма вече до мен за да си го припомним заедно.Сега когато намеря косъмче от теб по фанелата ми става много мъчно че не мога д ате погаля И д ате прегърна както съм го правил винаги.Спомените за теб са из цялата къща И където И да се обърна аз се сещам за случка на това място.Нямаш нищо против да продължим найл?
Минаха много години И ти остаря.С годините козинката около муцунката побеля.Вече не скачаше напред назад.Беше спокойна И предпочиташе да полегнеш отколкото да гониш хората И птиците.След разходка се задухваше И беше уморена.Но въпреки всичко ти си беше най прекрасната на света.Не спирах да ти се възхищавам не само на външноста ами И заради тоя хъс които не престана И до сетния ти час.Всичко вървеше спокойни-нямаше ги лудориите.Не ти се играеше много.Тогава си дадох сметка че може би скоро ще те загубя.Не исках да мисля за това а И не желаех-та ти беше с мен 13 години.Трябваше да живееш още много.Знаех че рано И късно това ще стане.Никoй И нищо не е вечно.
Най-големия шок диоде когато разбтахме че имаш тумори И нее дин ами 3.тогава вече беше ясно какво следва.всеки ден борба за твоя живот.Всяка сутрин слизах И поглеждах как си.Вечер след работа като се приберях питах майка как си,а ти ставаше все по зле.Разкъсвах се от мъка за теб.Бях безсилен пред болката ти.Не можех да направя нищо повече за теб.Сърцето ми беше свито от мисълта д ате загубя.Новата 2009 година прекарахме у дома И си пожелах да си до мен още поне малко,но рака напредваше много бързо.Ти беше много неспокойна И си мисля че много те е боляло.Лекарите предложиха д ате приспат ,но аз не исках да се разделям с теб по този начин.Опитах се да забавя неизбежното.Ти продължаваше да слабееш а когато И раната ти се отвори всичко беше ясно…….Края диоде.Мъка ,болка,страдание-това беше останало от теб.Нямаше И помен от това което беше някога.Само спеше или гледаше жално.Затова И взехме решението да net е мъчим повече.Това беше най-трудното решение в живота ми-да те оставя още малко ,но с цената на болките ти или д ате приспа.Не желаех д ате загубя а И не исках да страдаш.Много ми е мъчно да пиша тези последни редове И ти знаеш защо но са част от нашата история.И така-на 26.03.09 станахме рано.Майка те нахрани с това което обичаше много конфитюр върху филиика хляб.После те изведох навън за да се изпишаш И изрекох голяма лъжа за д ате заблудя какво става.Казах ти че отиваме на разходка-това беше от любимите ти неща.Сложих ти каишката И тръгнахме-ти на разходка а аз –да те водя при лекаря.В този момент ми беше безкрайно мъчно виждах те за последно.Виждах как ходиш за последно.наистина ти се разходи ,но не се прибрахме после както винаги а бяхме при лекаря.Качих тен а масата И тогава те погледнах в очичките-ти вече знаеше какво става.Беше ти ясно че това е края.Когато доктора започна да ти бие упойката аз те гледах цялото време.Тогава то отрони една последна сълзичка за сбогом.прегърнах те силно И те галех по главичката като ти казвах да си спокойна.Ти леко се отпусна в прегръдката ми И заспа.Умирах С теб в този момент.Сърцето ми плачеше от мъка за теб.После лекаря ти вкара иглата във веничката на крачето И постави течноста в теб.Идваше ми да викам от болка-ти си отиваше от този свят.За миг всички спомени нахлуха в главата ми.Видях те като малка,като девойка,И възрастна.аз не бях в залата а се носех с теб.Тогава чух-това беше най-лошия звук,звука на умиращото сърце.съжалявам.-опомних се.Теб вече те нямаше на този свят.Буцата в гърлото ми ставаше все по голяма.Моето момиченце вече го нямаше.Завих те с любимото ти одеалце И те изнесох от кабинета.Ти беше просто като заспала.Имах чувството че всеки момент ще отвориш очи И ще ме близнеш по бузата.Но не беше така.Това смело И любящо сърце вече не биеше.После те занесох на най хубавата полянка срещу нас-там където си играеше най много.Изкопах ти гробче И те положих в него.адски много ме болеше.Знам че ти си видяла всичко отгоре И се надявам да си доволна от това което направих.Сигурно се питаш защо те погребах срещу къщи-ами за да си близо до дома в които живя И за да мога сутрин да ти пожелавам най хубавия И прекрасен кучешки ден.
Това искам да ти кажа мило мое МЕГИ.Винаги ще те обичам И винаги ще те помня.Тези редове са за теб,за кученцето което обичаше безпрекословно.и отдаде целия си живот на едно семейство-ние нейното семейство.Сега на небето ти желая най хубавите полянки И най големите кокали които си виждала.Ти ме научи какво е голяма обич И какво е приятелството.Разбрах че мога да се грижа за някого И то много добре.Разбрах че щастието е във малките радости които ти предлага деня.С теб живота бе веселие .БЛАГОДАРЯ ТИ ЗА ВСИчКО КОЕТО НАПРАВИ ЗА МЕН МИЛО МОЕ МЕГИ.
С МНОГО ОБИч ТВОЯ ЛЮБЯщ БАТКО СТЕФчО
|
lubovta e velika
