|
В. Монитор, 27 септември 2008
Четириноги гладиатори се бият срещу 500 000 $
Кучешките борби са наркотик за питманите
Владимир Йонев
Кинг и Борн се „включват" веднага в смъртоносната битка: захватът на главата и шията следват един след друг, опашките са вдигнати - на кучешки език това означава „бойно настроение". Борн е по-активен - на третата минута той вече поваля Кинг по гръб. И това е съвсем естествено: той е на четири години, опитен боец е и тежи с 3 кг повече от противника си. Двегодишният Кинг впрочем остава по гръб само няколко секунди: гъвкав като всички питбули, той отново се оказва на четири крака. На петата минута Борн го захапва за бедрото. Стопанинът на Кинг изпада в ярост. Такива захвати са рядко срещани при питбулите - те причиняват много опасни травми. Кинг се измъква. Кръв и слюнки хвърчат във всички посоки, но очите на четириногите гладиатори блестят, на муцуната на Кинг дори има доволна „усмивка". Това е знак, че у младото куче се е пробудила спортната страст, влечението към битката - едно от главните качества за питбула.
Въпреки че са забранени почти в целия цивилизован свят, кучешките боеве си остават реалност, макар и съществуваща в дълбока нелегалност. Според ветеринарите спасяването на питбула след продължителен кървав бой е много трудна задача: и реанимацията е сложна, и фармакологията също. По правило песът все едно умира на следващия ден.
Такава е участта на всички добри бойни кучета - техният живот съвсем не е дълъг. Максимум 5-7 години. За стопаните обаче боевете са като наркотик: те не носят нищо освен разочарование, но и не могат вече да се спрат. По време на битката зрителите вдигат повече врява от участниците в смъртоносната схватка. В Япония, ако по време на боя песът започне да скимти или да лае, незабавно се дисквалифицира. Но на други места не е така - колкото по-силно питбулът проявява своята агресия, толкова по-голям възторг предизвиква сред зяпачите.
Кучешки боеве с международно участие се провеждат рядко. За да премерят сили кучета с имена от Сърбия, Куба, САЩ или Украйна, залозите трябва да достигат двуцифрени суми в долари. За международна битка на четириноги гладиатори половин милион долара от залози съвсем не са предел. Преди началото на боя се подписва договор, буквално преписан от американския оригинал. Приемането на залози се прекратява преди началото на претеглянето на кучетата. Това става в присъствието на главния съдия и букмейкъра час преди началото на битката. Двете кучета трябва да бъдат изкъпани с топла вода със сода в центъра на „тепиха".
Според така наречените питмани, за да се възпита истински боец, с кучето трябва много да се работи. Майсторството се трупа в началото с обикновени мишки, а след това - с котета. За да не бъде наранено перспективното кутре, на гризачите и котетата се изтръгват ноктите и зъбите. После песът се насъсква срещу възрастни котки. Когато навърши 10 месеца, се изправя срещу бездомни кучета с намордници. Тяхната участ е печална: бъдещият шампион „играе" с нещастното куче, докато тялото му не се отпусне безжизнено. Колко „учебни" кучета ще загинат по време на тези тренировки, никой не се вълнува. Бездомни кучета има предостатъчно. Важното е четириногият гладиатор да почувства цялата „прелест на убийството".
Подготовката на един питбул за сериозен турнир не е евтино удоволствие. Нужна е специална бягаща пътечка, басейн с проточна вода и треньор, който да се занимава с песа по няколко часа на ден. Средно подготовката отнема не по-малко от три месеца и струва 3000-4000 долара. Преди съревнованието сериозните питмани правят пълно медицинско изследване на своите кучета, а след това им дават препарати за увеличаване на издръжливостта. Те, както и спортистите, ползват "допинг".
Според психиатрите стопаните на бойни кучета са два типа. Едните не могат да се реализират в живота и дават воля на своята агресия за сметка на кучетата. Другите по своята същност са като питбули и агресията за тях не е важна. Бойното куче е още един начин да демонстрират своята сила и власт. Изследване сред питманите в американския щат Охайо показало, че всички притежатели на кучета от така наречените агресивни породи поне веднъж в живота си са нарушавали закона. Стопаните на бойни кучета девет пъти по-често са били обвинявани в престъпления срещу деца, отколкото собствениците на спокойни животни. Според данни на учени от Медицинския детски център в Синсинати сред "агресорите" има три пъти повече обвинени в домашно насилие и осем пъти повече са престъпниците в сферата на наркобизнеса.
.....
В много страни работят специални комисии за изучаване поведението на кучетата от бойни породи. Немските експерти смятат, че с всяка година поведението на песовете се влошава, а нервната им система все повече се дестабилизира. Вина за това има постоянното кръвосмешение и принудителното развитие на инстинкта за убийство, твърдят спецовете.
|
В. Монитор: "Учебни" животни за бойните кучета