напълно ви разбирам и двамата защо не искате повече кучета,но понеже лично съм го преживяла и разбрах че това е най лесния начин да преглътнеш загубата))
14 години имахме пекинез,бях дете като го взехме и после бях голямо момиче като умря по доста странен начин,странен ,че имахме семеен проблем и той прие нашите тревоги и спря да яде и да пие вода и за два дена почина((
никога не бях губила нещо толкова близко до мен,след няма и две седмици приятел ми каза че ще ми подари пекинез ако пак види усмивката ми))няма да ви описвам каква суматоха,радост,мъка и какво ли още не беше като го заведох в къщи))да ми е жива и здрава,на 15 години е,горе долу добре,имахме и с нея премеждия,оперираха я в някаква клиника в красно село,но незнам при кой доктор,но си свършиха работата добре))сега имаме стар4ески проблеми,но важното е 4е като се прибера ми се радва и най ве4е това са съществата които ти дават най чистата обич след децата))

Не искам хората да са прекалено мили с мен,така си спестявам усилието да ги харесвам

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите