Здравей, Рейв. Миналата сряда, на 18-ти приспах Джени. Тя също беше на 10. Думите, които си написала за Тара сякаш са мислени от мен за Джени. Не веднъж си представих как когато си отида, тя ще бъде сред първите, които ще ме посрещнат. Вкъщи след нея остана едно неизпълнимо празно. Непрекъснато ме догонват картини, фрагменти от живота ни заедно. Преди малко, докато минавах покрай банята, "видях" за миг купичката й с гранулите.
Исках да ти кажа, че не си сама в мъката си, но няма да е вярно. Всички сме сами в мъката си, можем да накараме другите да страдат за нас, но това с нищо не отнема от мъката ни.
Все пак животът е за живеене, така че вярвам, че и двете ще намерим сили да продължим напред. Пък някой ден може наистина да ни посрещнат Тара и Джени някъде отвъд...

Shine on you crazy diamond...