|
Пуснах този текст във форумите на dog.bg и dogbg.com. Пускам го и тук, защото смятам, че е важно да се прочете от колкото се може повече собственици на домашни любимци.
Джени вече от няколко часа е някъде отвъд. Галих я докато я приспиваха и издъхна в ръцете ми. Беше на десет години.
Как започна всичко. Забелязах, че кърви при последното си разгонване. Учудих се, защото отдавна не кървеше при разгонване. Уплаших се, когато видях кърваво петно, след като разгонването свърши и незабавно я заведох във Вивавет, където сме клиенти от години. Поставиха й диагноза пиометра - гнойно възпаление на матката и казаха, че операцията е неотложна. Успокоих се, че е само възпаление. Не тумор. Изобщо не разбирах сложността на операцията. В невежеството си и неопитността си смятах, че Вивавет е едва ли не единствената ветеринарна клиника в София. Дори не ми и хрумна да направя това, което направих по-късно, вече след дъжд - качулка - да се разровя в Интернет за добри специалисти и да задам въпрос в някой специализиран форум.
Оперираха Джени два дни след като й поставиха диагнозата - на връх рождения ми ден. Мислех си, че най-големият проблем е упойката и ако се събуди от нея всичко ще бъде наред. Наистина представа си нямах какво се случва. Младият лекар, който я оперира, каза, че е минало успешно, с един-единствен проблем: кръвта й се съсирва трудно, което предполага някакъв проблем с черния дроб. Каза, че ще я водим ден-два на системи, след което всичко ще премине.
Тези ден-два на системи продължиха от 25. 05 до 10. 06. Често по два пъти на ден. Кучето десет дена отказваше да яде и по цял ден лежеше. А тя беше изключително жизнена до самия ден на операцията. След десетия ден започна по малко да се храни, но продължаваше да бъде много отпусната и да лежи. Непрекъснато питах на какво се дължи това. Отговорът беше "О, я вижте как подскача, това болно куче ли е?!". Слагаха й системи, биеха й куп инжекции, а не й направиха никакви изследвания, докато аз не започнах да настоявам. Взеха й кръв да изследват някакви ензими ("За ваше успокоение") и много бодро ме информираха, че всичко, ама всичко си е в норма - сърце, черен дроб, бъбреци, всичко! Въпреки че аз чувах от метър разстояние нощем как блъска сърцето й. "Да, вярно, чува се на слушалки, че единият й тон е по-силен от другия, но това не е неотложен проблем."
В началото на юни кучето започна да вдига температура. Смениха антибиотика и започнаха да й бият Байтрил и Шотапен - два много силни препарата. Температурата ту идваше, ту си отиваше, пълната липса на жизненост оставаше. Накрая шефът на клиниката почна да я пита нея какво й е, че е такава вяла, пък иначе раната идеално зараснала и изобщо никакви проблеми нямало. Стигнаха до мъдрия извод, че кучето е в стрес. "Защо не иска да излиза на разходка? - Ами защото си мисли, че ще я водите тук." Казаха, че няма нужда от повече антибиотици. Помолих да направят пълна кръвна картина преди да вземат подобно решение. Направиха. Добра била. Е, левкоцитите й мъъъничко повишени - 19 000. Не можело антибиотици до безкрай. Ако имало нещо, да се обадим. Довиждане, беше ми приятно.
На другата сутрин (10.06) кучето вдигна температура. Няколко дена преди това бях направила това, което трябваше да направя много по-рано. Още когато ми казаха, че трябва да се оперира - да потърся информация в Интернет. Във форума на dog.bg ми препоръчаха проф. Аминков. Още на десети я заведох в неговата клиника - Амивет. Той направи пълна кръвна картина и алкална фосфатаза - изследване за черния дроб, тъй като видя нещо нередно в склерите й. И хоп - изненада - левкоцитите са не 19, а 47 хиляди (при норма 14 000). Показателите на черния дроб са 20 пъти над нормата. Видя я на екограф - черният дроб беше тройно увеличен - до такава степен, че бъбреците бяха изтласкани от него. Оказа се, че не се пита кучето какво му е, а се правят изследвания. Във Вивавет я видяха на екограф само веднъж - преди операцията. Изследвания преди операцията никакви други не направиха. Въпреки че аз ги предупредих, че те самите са констатирали преди няколко години сърдечно заболяване.
Побеснях. Оказа се, че тези от Вивавет най-откровено лъжат. Отговорът на екипа на Амивет беше повече от колегиален - едва ли лъжат, вероятно имат проблем с апаратурата. За мен това не е обяснение, не мога да повярвам, че са в такова блажено неведение относно апаратурата си.
Ще попитате защо вярвам на Амивет, а не на Вивавет. Отговорът е простичък - от Амивет ти дават резултатите от изследванията на бланка на клиниката с печат и подписа на проф. Аминков. От Вивавет резултатите от първото изследване ми ги дадоха на някаква лентичка подобна на касова бележка. Без следа от името на клиниката. Резултатите от второто изследване ми ги преписаха на хвърчащо листче. Нямам нито една касова бележка от Вивавет. Ако бях по-борбен човек и бях решила да ги съдя, нямаше да мога да докажа, че кучето ми е "лекувано" там.
И така, това не е реклама на Амивет. В края на краищата проф. Аминков не успя да спаси Джени. Открих го твърде късно. Още по-малко е някаква форма на отмъщение към Вивавет. Не твърдя, че те са убили кучето ми и че то е нямало да умре, ако го бяха оперирали другаде. Може би просто дните му са били преброени. Може би в черния дроб е имало някакъв туморен процес, който се е отключил от операцията. Но ме боли от това, че попаднах на некомпетентни и непочтени хора. Както и да е, аз им простих.
Не претендирам за меродавност. Моя съседка ми каза, че във Вивавет са спасили кучето й. Тя е много доволна от тях. И вероятно има и много други животинчета, спасени във Вивавет. Но нека този текст бъде обеца на ухото за всички собственици на домашни любимци, които го четат...
Shine on you crazy diamond...
|
Споделям опита си с клиника Вивавет - София