|
На вашето внимание - представям малка щастливка, която си имаше едно ангелче-хранителче и като
по чудо оцеляла след сблъсък с кола, отървала се с не толкова тежка травма и счупване на дясното краче.
Ако беше възрастно куче, този удар щеше да е фатален.
На 3-ти ноември, в събота, преди седмица, следобеда -
тъкмо си пуснахме едно готино гълъбче, перфектно възстановено от травма и счупване на крилцето
да си отлети при другарчетата и ... не след дълго време, надвечер -
налетяхме на нов случай на спешно, временно пиютяване на тази хубавица.
Да, то не може да има празно! Вкъщи всичко е на фул.
Обаче, с тази сладуранка, положението много се усложнява.
На квартира сме, която не е голяма. Имам си прайд котки и котараци, които пак така временно осиновихме
и си останаха за постоянно.
Ходим на работа, детето - на училище ...
нямаме нито времето, нито условията, за да й осигурим едно качествено отглеждане.
Иначе сме стопани - мечта! Търся й точно такива!
Ето нашите преживелици:.
Отиваме с колата до центъра по задачи и на връщане, в интензивно кръстовище, с натоварено движение -
съпруга ми вижда само как някаква животинка профучава и я блъска кола, а аз чувам само едно страхотно,
неистово скимтене на болка, страх и ужас ...
Всичко става за секунди, адреналина ми блъсна на 1000 % сигурно в този момент ...
единственото, което успях да кажа, бе < Господи, Исусе! > исках да е жива, исках да е спасена!
От този момент нататък - се чувствах като в гаден сън ...
Трудно ми е сега след седмица - да опиша цялата вълна от чувства и емоции, която ме заля ...
Имахме възможността веднага, по най-бързия начин да спрем, да изскоча, да дам знак на колоната от коли и да я взема ...
Добре, че не мина някой идиот с бясна скорост, за да я довърши ...
И дълго време, а може би никога няма да забравя този момент,
в който я видях подметната, лежаща, беззащитна и неспособна да се изправи на платното ...,
очичките й пълни с болка, страх и зов за помощ ..., на който никой от безлюдната тълпа не отговори ...
Гушках я и благодарях на Бога за спасението ... ами, ако просто не бяхме минали оттам?!?
Всеки ден, когато пътувам за работа, минавам покрай това място и преживявам ситуацията отново ...
И така, успешно преминаваме през първата фаза на трудност, за да започне втората.
Веднага тръгваме към ветеринарите на "АНИМО", тъй като е вече късно да обикаляме и търсим на други места.
Не ни се искаше там, но ... така стана, поне да сме малко наясно и за консултация с положението. Там докторчето,
започна да ги усуква и разтяга за оперативна намеса, за минимум 100 лв. + още за следоперативни разходи и т.н.,
както и да е ... взехме си направление и към СИНИЯ КРЪСТ за снимка ...
И както е думата: сто лекари - сто акъла - сто пари ...,
Отиваме да видим и на друго място за какво иде реч.
Там става въпрос за още по висока цена за шина, за минимум 170 лв. + още пак за следоперативни разходи,
и за некомпетентността на рентгенолога, който не е направил многопрофилна снимка ...
На трето място ни казват друго и т.н., и т.н., да не се отплесваме в подробности, а и времето си напредваше ...
С мой познат, отличен ортопед за дискусия не успявам да се свържа ... пълна обърквация ...
И, накрая оставих грижата в Божиите ръце, как да процедираме!
Заведохме я и в клиниката на Жоро и Иво в Студентски град - "ВЕТМЕДИКУС".
Там Жорето постави превръзчица, за десетина дни, поговорихме си надългичко относно случая и така оставихме нещата.
Спейшъл благодарности на Жорката, който досега никога не ме е подвеждал по въпроси за компетентността си,
както и за финансови. Винаги е бил честен и откровен в това отношение.
Успешно преминаваме и през втората фаза на трудност, за да последва третата и за мен най-сложната
- намирането на семейство!
Знам колко труден е процесът на осиновяването!
Дай, Боже, да преминем успешно и последната важна част от мисията!
Не ми се иска да я връщам на улицата или да я давам в приют, а не мога да я задържа!
Не мога да си представя и какво ще е у нас, когато се възстанови напълно диваненцето
и започнат ринговете в борба свободен стил с котките!
То сега едвам смогвам със "зоологическата градина", пък тогава как ще се оправяме ?!?
Изключително умна, енергична и любвеобвилна е малката < голяма лигла > .
Темпераментна, будна, хитра маймунка с характер, на два месеца и половина.
Тази седмица ще сложим ваксинка и ще извадим паспортче.
Лъкита е именце, временна моя измишльотина, докато не измисля наистина такова, което да ми хареса.
Обожава кисели краставички! Предпочита и краде храната на котките - чуждата кокошка - пуйка.
Котките налитат на кучешката храна ...
В момента щурее на три крачета с висока скорост, изследва всичко, ръмжи като мече и търси компанията на всички ...,
досажда ми за внимание и дано успея да привърша с темата в най-скоро време.
Провеждаме върла борба срещу диоксина, понеже мислех да спирам цигарките и детето ми помага,
за да ме улесни и да ми покаже как стават работите.
А, каква огромна радост и еуфория е когато се събуди и ни види или когато ни посреща само ...
всички ни облизва, издава едни готини звуци и иска да си я гушкаме ...
Голяма закачка ..., сега й доскуча, погледна ме тъжно, че не й обръщам внимание и си легна до крачето ми с надежда,
че по-късно може да поиграем ...
Днес успях малко да я щракна, не с добрата техника, но смятам, че се добива представа.
За контакти, в случай, че някой спешно си я хареса и поиска :.
гр. София
тел. 886 79 91
Маргарита Занова
GSM - 0889 71 90 65
SKYPE - mzanova
margo_zanova@yahoo.com
Да дадем шанс!
|
Спешно търся семейство за бебето куче - Лъкита!