Re: Как се гледа куче, получило инсулт? / Хоби, Развлечения / Домашни любимци

Здравей !

Не знам как да подходя.Няма да те обнадеждавам, аз също преживях подобно нещо.

Имах прекрасна 10-годишна далматинка на име Съни.

В началото на годината, февруари май беше в къщи влязоха крадци, а Сънката беше сама.Тя беше добра и не би ухапала никой.Не знам какво са я правили, но баща ми довечера като се върнала, тя е била затворена в едната стая и е излязла от под леглото пълзейки.Така цялата вечер.

След около 2 седмици започна леко да й се сковава задницата и да куца.
На злощастния 2 Март тя получи инсулт.Сестра ми тъкмо се е прибирала и Съни е залитала, после сестра ми се навела да види защо, докоснала я по главата и Съни изквичала се едно я е ударил някой.После сестра ми я свалила на розходка пред входа, където тя буквално се е строполила на земята.Сестра ми е извикала такси и я е закарала на вет в Илинден зад кино Арена.Там снимки, доказан инсулт, уголемено сърце.Терапия с манитол, флурантрил и не помня другите.Сънката не можа да го приеме, че е напълно парализирана, скимтя, тя направо виеше 2-3 дена денонощно, трябваше рязко да й намалим и водата, да спадне отока на мозъка.Давахме и съвсем малко с памуче, не повече от 0.5л на ден.
Та тя скимтя 2-3 дни, не искаше да го приеме.След това явно просто се предаде, осъзнала е че е безпомощна. През цялото време й правехме масажи на мускулите, натискахме я по корема да си върши физиологичните нужди. Към 6-8 ден се появи сетивност (усещане за болка в задните крака и леко ги помръдваше.Но не можеше да стане да си седи на краката.Мускулите й бяха атрофирали и се бяха стопили.Направихме всичко възможно, ежедневно я водихме на лекар за системите, тя и похапваше малко.
На 12 Март обаче получи и втори инсулт, който я удари в зрението, третите клепачи се дигнаха много нагоре и закриваха зениците, като си мърдахме ръка пред очите и тя не реагираше, просто не виждаше.

Като пиша това ми е ужашно тежко, дари плача в момента, като си спомням.

Изкарахме нощта много тежко, аз отидох на работа баба ми остана с нея.На обяд ни звънна на всички, да отиваме към къщи.Аз имах малко проблеми с това да отсъствам, но се оправих.Отидохме в къщи, тя беше много зле и дишаше учестено с отворена уста.Веднага тръгнахме към лекаря, решихме че не може повече да я мъчим и трябва, колкото и да ни е тежко да я приспим.
Лекаря първо и би нещо, след което тръгна да й слага свръхупойката.Не знам как я заби тая скапана игла, но Съни, която аз бях гушнала и галех на масата така изквича (все едно някой я реже) и от болка ми хапеше якото в продължение на 6-7 секунди, не спираше да скимти и след това се отпусна в ръцете ми.
.......................
Сърцето й продължи да бие още 2-3 минути, след което и то спря.
Сънката напусна тоя свят по болезнен за нея начин, това беше просто ужасно.
Да беше в съня си починала, поне нямаше да я боли.........
А тя с болка си отиде..................
После я закарахме във Владая и я поглебахме на една голяма слънчева поляна, където я бяхме водили 2-3 пъти..............

Като се върнах назад, спомена за болезнената и смърт много ме разтрой.
Минаха близо 4 месеца от злокобния 13 март, но аз не мога да я прежаля.10г. я гледахме.На 40-тия ден (по ирония на съдбата се падна един ден преди рождения й ден, отидохме и на рождения й ден) от смъртта й ходихме на гроба, все още ходим, винаги ще ходим.Милата ни Сънка го заслужава, винаги ще я помним и завинаги ще остане в сърцата ни.