Нашата чинчила била възпитана и послушна?!?!?! Ще умра от смях.] Ще те запозная с него някой ден, за да видиш най-дивата чинчила на планетата.
Твоят Чипо явно е малко по-капризен към храната, обаче пък виж как прави номера и забавлява внучката ти.
Ричи просто е всеяден, не послушен. До момента от всичко, което съм му давала извън чинчилската храна (по малко моркови, ябълки, диня, сушени ягоди, банан, препечен хляб, лешници и шамфъстък), е отказвал единствено киселото мляко, което се опитах да му пробутам като имаше разстройство. Но препечен хляб хрупа с голям кеф, наистина. Май не обича много шипки - все ги изхвърля от купичката и не мога после да разбера дали ги изяжда. Благодарение на тази всеядност е заформил едно хубаво дупе + бутчета.
А иначе по отношение на възпитанието на нашия Ричи има мноооого какво да се желае. Даже щях да ви питам дали и други чинчили са такива побойници като нашия. Като чета какво е било кротко мишлето на Фър, направо се чудя и ние ли имаме чинчила вкъщи или нещо друго... Верно, че си избрах мъжка чинчила, защото четох, че били по-игриви и любопитни, ама той надмина очакванията ми.
Нашето зверче е един малък побойник. Като не му хареса нещо или като го спра като върши бели и той ми скача по ръцете и краката да ме драска. Понякога като си ходя из стаята ми скача върху чехлите и пак драска и гризе. Не е злобен, но се прави на малка смела мишка. С приятеля ми си ходим редовно с драскотини по ръцете, като че ли имаме котка. Оня ден го гризна по бузата. Уж от любопитство, ама на бузата си боли. Гризе всичко наред - дънки, колани, джапанки, дистанционни (купихме си ново - още първата вечер му отхапа един бутон). Вре се под завивката, катери се по секцията, яде книги...
За позиране за снимки или за гушкане хич не говорим. Много сме диви за такива неща. Добре, че лесно се трият снимки от фотоапарата - 1 от 5-6 става почти на фокус, щото непрекъснато мърда. За гушкането също не сме на едно мнение. Обикновено издържа по цели 30 секунди в ръцете ми + веднъж дневно преди разходка по 2-3 минути.
В момента се чудя какво да направя с поредната му купичка, за да не я обръща непрекъснато. С едно движение я изважда от пръстена, с който се държи за клетката. Много ме ядосва с тези дивотии - така дори не го знам дали яде достатъчно.
Толкова за послушанието на нашия пухчо. Така че не води Чипо в същата "детска градина", че виж какви дивачета излизат от там.
To hear, one must be silent.
|