Миналият октомври и на мен ми се случи същото. Само че аз изгубих котето си. И в нашия случай не беше неочаквано, но какво от това... не ми спести нито сълзите, нито мъката.
Имаше вродено болно сърце. Аз лично се чувствах безпомощна, тъй като си мислех, за бъдещето... че вече няма да бъде така, както е било... но сега си мисля, за това, какво е било и за всички мисли, емоции, които са ми останали от нея. В крайна сметка, това е най-важното, връзката ни с душичката и това, което сме си давали взаймно. А това е нещото, което остава и след нас по един или друг начин!