Здражей Мила,привет и на всички останали.И моите очи се насълзиха от това,което прочетох,имам сибирско куче и сега ще си взимам ротвайлер,обещавам ти,че ще направя всичко възможно да намеря и кутре за теб,имам познати хора,които ще ми съдействат:) А не мисля.че е глупаво,че тъй силно обичаш кучето си,аз сащо обичам много моето и знам,че недай си боже го загубя ще умра:(((( Сега искам да споделя с вас любимото ми стихотворение...от Лорд Байрон:
Когато се прости със тоя свят човек безславен,но от род богат,изкуството на скулпура тогава лвгенди за покойника създава...и го извайва не какъбто бе,а какъвто трябваше да е!
А кучето,помощникът ни верен,наш пръв приятел и другар последен,което зарад господаря свой живее,дища и се хвърля в бой,умира непрославено и клето,духът му неотлита на небето.
Любовник похотлив,другар нежерен,уста лукава,поглед лицемерен-Подлец,ти с пищна титла се красиш,а сам от подлеци не се гнусиш!
но знай,когато спреш пред урната усамотена,тя не е за теб предназначена.Под паметника спи приятел мой,единствен на света ми беше той!!!!