|
Големички си ги взех. Гледах си ги в аквариума цял ден, докато им измислих имена - Доби и Тоби, първото от Дебеличко и подредено, второто от Тъничко и игриво.
След няколко месеца игра и наблюдение имената им се утвърдиха в съзнанието ми - правилно съм преценила от първия път.
Пусна храна и Доби тарчи да си я подреди в едния ъгъл, докато Тоби, си я ядеше на място. От търчането Доби от Дебело стана слабичко и крехко мишле, страхливо и чувствително, не смеех да си играя с него, чувствах го кожа и кости. И упорито. А като го вземех в ръце сърчицето му биеше лудо. Не беше страх, защото в началото хапеше от страх здравата, до кръв. По скоро мъничкото се притесняваше, не се чувстваше уютно, така го е създала природата....Независимо, че беше с братчето си ( но и при хората точно , може би, на подсъзнателно ниво, любимите същества и грижите за тях те уморяват). Сърчицето не му издържа... Една вечер не поиска изведнъж да си изяде витаминчето. Доби беше унило, а сърчице Биеше лудо. Тази вечер възприех нещата нормално - " Е - казах си - днес не му се яде този витамин, то и при хората е така, утре ще му дам 2, емоцийте са му дошли в повече, уморено е".
През нощта чух САМО хриптене и помислих, че е от съня ми или от външния шум, достраша ме и "сложих кепенците"-заспах .
Но на сутринта Тоби ( братчето му) го беше зарило в стърготината и тревожно драпаше по стъклото.
Една седмица преди да му се пръсне сърчице, Доби като че със сетни сили беше игриво, даже и не му се подреждаше храната , играеше с колелото, мушкаше се в рулата за тоалетна хартия ( до сутринта бяха изгризвани, слагах по две рула), бях доволна . коагто нощем им слушах звука от гризането, и като се надигна да видя, че всяко е легнало по гръб между рулото и си гризка:))))))) Виждах само очички , два зъба и дупета с опашлета, който се клатят.
Доби умря ненадейно, Искам неговата смърт!!!!!!
Но Тоби, сигурно няма да доживее до сутринта, минаха 2 месеца от смъртта на Доби... Слагам Плюшени играчки след Доби, Тоби да не чувсства липсва, зимата миличките се топлиха заедно. Тоби беше отгоре над Доби, едното като се събудеше, караше и другото да се буди.....
Сега е лято, на Тоби му е жега, сложила съм на пода на най-тъмното и студено място, но ходих на море, дадох го мама, намерих му у тях удобно място. Върнах се отпочинала, Но милото ми хами не е на себе си...вече 3 дена, еднто му оче се затвори, с едната лапичка несе движи - залита. Но до вчера хапваше, днес спря, и моркоч4е даже не пойска да опита, блъскаше ми ръката..Обвих аквариума с тъмнички дрехи, от моите, за да му е тъмно и да си умре в своя свят, какъвто го обича. Винаги, коагто пуснех лампата, изкусвена светлина, чувствах презрителния им поглед.
А когато се събличах и оставах по цицки, винаги ококорваха очи, будиха се....мамка им...мъжкариобичам си ги, искам си ги... Сега не мога да отида при Тоби, утре няма да го има....Ще ми липсва
|
за хубавите ми хамстери
