|
Преди 14 години ми се роди син. Прекрасно момченце, но със страхотен проблем - алергични пристъпи водещи до спастичен бронхит, а в последствие и до бронхиална астма. Какво ли не правихме с моя съпруг, при какви ли доктори не ходихме. То бяха лекарства, инжекции, системи, инхалации... Всичко даваше временен ефект, а пристъпите ставаха все по-чести и все по страшни. Детето ми се се задушаваше до посиняване, а аз от мъка че не мога да му помогна и от недоспиване се стопих и заприличах на скелет.
На края в отчаянието си тръгнах по врачки /сега им казват екстрасенси/ и така случайно чрез наш общ приятел попаднах при една велика българка от Петрич, сега вече покойница, вечна и памет...
Беше надвечер. Тя тъкмо беше станала от следобеден сън и седеше в градинката пред къщата си. Още като влязахме при нея, тя вдигна глава към мен, мога да кажа че ме погледна, въпреки че много добре знаех че е незряща и каза:"Ми ти за какво си дошла? Вземи на дедето едно малко рунтаво пале да си играят и ке му мине!Ама от малко да го земеш, заедно да растът." После се обърна към нашият приятел и заговориха по техни си работи.Не ми каза нищо повече, освен "Лек ви път" като си тръгвахме.
Бях изумена. Не само защото без да кажа и дума знаеше какъв ми е проблема и ми даде съвет как да го реша, но и защото нейният съвет беше абсолютно обратен на съвета на всички лекари при които бяхме ходили - никакви животни в къщи, никакви рибки,никакво излизнане на вън в сезона на полените, стерилна чистота в дома и т.н. И аз бършех прах по три пъти на ден, чистех ежеднедно с прахосмукачка /даже си купихме такава с воден филтър/, а сега изведнъж куче, при това "рунтаво", т.е. дългокосмено.
Ами нали ще цапа, ще падат косми, ще пишка и ще ака, ще трябва да се извежда редовно, абе въобще егати!
Чудихме се с мъжът ми какво да правим, съветвахме се с ветеринари и накрая решихме да си вземем йоркширско териерче. До тогава даже нямах представа какво е това. За пръв път го видях на снимка във ветеринарния кабинет/докторите имат едни такива табла със снимки на всички породи/.
Защо точно йоркширче. Ами първо защото е малко,може да се отглежда в неголямо жилище, а когато пътуваме можем да го взимаме с нас, а не да се чудим на кого да го оставяме. Второ защото е една от малкото, ако не едниствената от дългокосмените породи кучета, които не си сменят козината пролет и есен и нямат подкосъм. Трето защото са невероятно красиви поне на снимката, която видяхме - тогава още не знаехме, че освен това са много умни, игриви и любеобвилни. След това, като всички териери йорките са жизнени и здрави, не боледуват и живият по кучешките стандарти до дълбока старост.
И на края, но не на последно място, защото за разлика от едрите породи кучета не се нуждаят от ежедневни дълги разходки по график.
И така, след като взехме "политическото решение" да си вземем йорки започнахме да търсим бебе. По онова време породата не беше кой зане колко разпространена, пък то и сега едва ли има повече от 1000 йорки в цяла България, за това поръчахме на наша приятелка стюардеса да ни купи едно от чужбина. Но тъй като заплеснати в разгора не уточнихме какво точно искаме мъжко или женско, един прекрасен ден стюардесата "цъфна" в къщи направо с две - мъжко и женско да си изберем!!!
Тотален стрес!!! Ами сега?!? И двете бяха невероятни, малки плюшени играчки, събиращи се в шепка, с оченца като копчета и черни лъскави носленца. Кое да изберем? Точно така - взехме ги и двете!!!
И започна ФИЕСТАТА НА ЙОРКИТЕ! Синът ми който току що беше проходил щапуркаше с тях из целия апартамент, по-често на четири крака, отколкото на два, опитваше се да им яде от чинийките и им давше от своята, изсипваше си купичката с вода на главата, заспиваше при тях на килима, а те при него в креватчето му... Но най-важното - всичките му дихателни и алегрична проблеми изчезнаха само след месец, забравихме инхалатори, инжекции и лекарства, не се притеснявахме от "сезона на тополите", заживяхме без страх и притеснения...
След време бебетата пораснаха, станаха мама и татко. Някои от техните бебета подарихме на приятели, други си оставихме, трети продадохме...
И така вече 12 години. Сега развъждаме йоркширските териери професионално, имаме прекрасни и мъжки и женски,невероятни бебета, прадядото Йори на всички за съжаление загина при нещастен случай но прабабата Шери е още жива и се радва на спокойни старини.
А ето сайта където можете да ни видите
www.yorkbg.net
|
Фиестата на йоркширските териерчета.