Сашо, само си представи следната ситуация:
кучето срещне, дали умишлено или случайно няма значение, истинските си собственици. само си представи каква радост ще е, как ще ги целува, как ще лае, ще подскача. как ще се почустваш тогава? имаш ли представа колко ще те заболи. не си играй със съдбата, тя е странно нещо. ще срещне кучето някой ден със истинските му стопани, тези, които той помни от малко кутре, а кучетата не забравят никога, нали знаеш. гарантирам ти, тогава болката, която ще изпиташ ще е много по-голяма от тази ако върнеш сега кучето. знаеш ли защо? защото тогава ще осъзнаеш, че кучето никога не ти е принадлежало и никога няма да ти принадлежи. дори няма да се обърне след теб. не те е ли страх, че може да се случи, казах ти съдбата е странно нещо, от опит говоря. върни кучето, ще ти остане спомен, ще ходиш да го виждаш. вземи си кутре от кучилото, още от малко, ще те обича така както Кори обича и тъгува по истинските си господари. а той тъгува знам го, кучетата не забравят...