Аз съм го минала тоя ужас по съвсем същия начин.Сълзите не спираха,не спях,не ядях.Аз имах бяло чи хуа хуа Джина.Наложи се да я приспя.Накъдето и да погледнех все нея вижда,причуваха ми се лапички.Боли,много боли.Няма точна рецепта за излизане от това състояние.След месец си взех пинчерче.Сякаш къщата се озари .Сега е на две години и е голяма сладурана.....но,Джина си стои в сърцето и душата ми и ме гледа от една красива снимка.