Здравей, Мила!
Представям ти какво ти е - аз имам куче, също порода ротвайлер, и той си е член на семейството, и си спомням как се чувствах, когато се наложи да го оперират, и колко безпомощен беше, докато излизаше от упойката, и как седях до него и го галех по главата и му говорех, докато идваше на себе си.
Оправи се, да чукна на дърво, но се наложи да го кастрираме. Та не мога да ти предложа кученце, съжалявам. Дойде ми нещо друго наум, ти спомена, че си подарявала няколко кученца - деца на Бас. Може би някой от техните собственици би ти върнал жеста - да ти подари син или дъщеря на техния любимец - де факто, внук на Бас?
Просто идея, не знам, дали е от полза...
Съчувствам ти искрено, повярвай ми, знам, че и на мен ще ми е толкова мъчно някога - надявам се, не скоро... Но живота си продължава...
Пожелавам ти успех и късмет, и дано си вземете прекрасна животинка, да ви радва, както ви е радвал Бас, и ти пожелавам мъката скоро да утихне, и да останат хубавите спомени от живота с него.