Здравей Мила!Не бива да плачеш за любимото си куче.То те гледа от горе и му е мъчно.Аз съм на 67 години и съм имал много кучета.Имаме окол Варна едно място на което общо взето не ходим,по обективни и субективни причини,но там под голямата круша има няколко кучешки гроба с кам.паметници за всяко от нашите любимци:Джема,починала на 18 г.Рой І -на 5 години от гана и РойІІ-починал от левкемия на 9 г.Сега имаме коли Агат и булонко-помиарка на 10.Те са обгърнати от много обич и живеят щастливо.Някой сет и те ще бъдат погребани под крушата...Това е животът.Никой не живее вечно.Просто си вземи едно куче.Няма никакво значение от каква порода ще е.Даже помиярите са по-умни,защото са свикнали да се борят,за да оцелеят.Не плачи!Животът продължава.