1. Ако той я чифтосва с цел да продаде кученцата и да си покрие част от разходите по отглеждането, ще плаща 200 лв. данък примерно и печалбата няма да е сигурна.

По тая логика никой няма да държи кучета за разплод и съответно никой няма да ги плати тия 200 лв. и всички ще си кастрират кучетата. Освен това с тая бариера от 200 лв. предлагането на породисти кучета ще намалее, както вече писах, съответно цената на единична бройка куче ще нарастне. Печалбата може и да не бъде сигурна (по принцип не са много сигурните неща в живота), но при всички положения за тия, които си държат кучетата за разплод в тоя случай несиугрността за печалбата намалява.

2. След като си отид в град Н. при родителите, които не искат куче, или остане в Сф на квартира без да може да вземе кучето, няма да може просто да го пусне, защото ще бъде глобен. Т.е ще трябва да се погрижи за приют или осиновители. Ако все пак кучето остане на улицата и е кастрирано, няма да даде своя дан за уличната популация.

Ако държи на кучето си, ще намери решение на тия проблеми и няма да се налага да изхвърля кучето си на улицата. Ако не държи толкова на кучето си, вероятно би го изхвърлил на улицата заради самия факт, че му искат пари за кастрацията. Преди тя да бъде извършена. И ето ти полов кучешки атлет на улицата. Съвсем друг е въпросът, че ако си върви процедура по кастрирането на уличните кучета, доста ще му се намалят шансовете да се включи подобаващо в увеличаването на популацията улични кучета.

Пак е отделен въпросът, че Овчарката, която Стоянчо от град Н. сега гледа с приятели просто няма да бъде взета е условно наклонение и че завареното положение е такова, че Стоянчо не обмисля дали да си вземе тепърва овчарка или не, а вече го е направил. При това, когато го е направил, е взимал едни разходи по гледането на кучето предвид, които тогава са му изглеждали приемливи, а сега му се налагат нови, които тогава не са влизали в сметките. И при положение, че не му пука особено за кучето, всеки допълнителен разход би наклонил везните към това да го натири на улицата.

Но, твърде много говорихме за Стоянчо от град Н. Въпреки че дори и в случай като неговия предвидената мярка за кастрация на кучето по-скоро би усложнила проблема, който се предполага че ще реши. Далеч по-важно е да се има предвид, че Стоянчовците, макар и да съществуват, далеч не са средностатистическа извадка от собствениците на кучета. Какъв е процента на уличната популация кучета, която е резултат от сношение между улични и домашни кучета? И в какъв размер този процент би бил достатъчно основателен, за да се въведе такава мярка? Отговорът на първия въпрос е "малък", а на втория - "голям".