Здравейте, аз съм момичето, което взе сетерчето. Кроки се казва, на около 4 месеца е и се опитваме да го стабилизираме вече около 2 седмици. Имаме напредък, но понеже е ужасно слабо трудно се справя с антибиотиците. Бори се като голям мъж, да се надяваме, че с всичката тази обич ще се оправи.
Няма нужда да ми се благодари, аз го правя това откак се помня, спасявам животни. Имам вече 6 (със малкия) и всичкие са по някакъв начин спасени. Имам кокерка намерена на улицата, беше 4 кила с мокра козина, сега е една прекрасна млада дама. Няма нищо по-красиво от очите на спасено животно, когато се оправи и все пак по някакъв начин разбира, че си го спасил, те гледа с толкова любов...... неописуемо..... Надявам се и занапред да продължа да спасявам колкото и когото мога, и това, че вече имам куче и котка и още разни дребосъци, не ми попречи да спася и малчугана. Може да нямам място за мен си, но за още една душа винаги ще намеря.
Благодаря за хубавите думи за мен и момичето, което спаси кокера и далматина.