Преди много години, сигурно повече от 30 (тогава съм бил около десетгодишен), намерих на полето едва прогледнало диво зайче. Събираше се в шепата ми. Отначало го храних с мляко с един капкомер, след няколко дни се научи да пие млякото. После премина на зелена храна (имахме голяма градина). Обичаше краставици и домати. Живя така 5-6г. Цял ден се разхождаше из градината, прибирах го само вечер. През зимата изкарваше на цвекло, хапваше и хляб. Зайците въобще не са толкова безобидни, колкото изглеждат. Беше едър див мъжки заек и успя да респектира махленските котки. През тези години те старателно заобикаляха нашата градина.

Вашингтон освободи хамариканците, Колт ги направи равни, а Калашников им еба мамата.