Здравей
имах куче ,за което (понеже беше подарък ) ми бяха казали , че е бретон шпаньол. тогаво не бях чувала тази порода и доста търсих информация по книги и интернет- наистина най-разпространената окраска при тях е точно бяло на кафяви петна.Сего като гледам снимките на Санчо виждам ,че не са ме излъгали , само че моето беше чисто черно. За съжаление почина, но ето какво мога да ти кажа за тази порода от собствен опит.
Много са жизнерадостни и любвеобвилни , подобно на кокер -шпаньолите, има голям ловен инстинкт - моето не беше обучавано но видеше ли птица подивяваше ....Когато съм го водила на екскурзии на село се спускаше и хващаше някое пиле от свободно разхождащите се из околността, затискше го са лапи и заставаше неподвижно, докато не отида до него - не го убиваше ните го хапеше, просто го затискаше , да не може да мърда. Това го правеше без обучение . Ако си бях направила труда да го обучавам нямам представа как би се развил, но в нашия род няма ловджии и не знаех какво да го уча. Иначе като малко също си страхуваше от шумове, но като порастна - изобщо не му пукаше даже като чуеше нещо като гърмеж са ностряше целия и се изпъваше като пружинка . Друго интересно за тях е че са с голям апетит и е най-добре ( както за всяко куче по принцип) да се научат да приемат храна само по команда. Аз не успях да нау,ча моя хулиганин, защото проумях нуждата от това много късно. Хващала съм го да яде невъобразими неща - всичко което мирише интересно трябваше да се опита на вкус. Веднъж беше изял почти цяла дунапренова гъбичка за миене на чинии, друг път яде Силикон за прозорци, толкова се тревожех , че някой път ще умре от лакомията си .....
По принцип не мога да кажа с точност колко трябва да го храниш, но внимавай- много са лакоми и лесно затлъстяват, особено ако не се движат - а те имат нужда от много движение.

Успех с бретончето

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите