Не си ли се замисляла, че може да е вестникарска измислица? Също както котараците, които давели стопаните си в съня им! Е, моите са три котарака! Пък съм си още жива.
При нас беше настанала истинска паника, когато трябваше да дойде бебето на брат ми у нас. Не заради котката /тогава беше само една и то много проклета/, а заради жена му и роднините от другата страна. Представете си сред вашите познати хората, които най-много мразят животни. Е, такива бяха те. Бебето беше настанено в определената му стая. Внесохме котката, за да се запознаят в присъствието на възрастни. Не се получи. Котката отказа да се приближи по-близо от поне два метра от кошчето на бебето. Влизаше в стаята, но обикаляше покрай стените - далече, далече от бебето. Душеше нещата му само когато него го нямаше. Когато детето поотрасна и започна да се опитва да пълзи към котката. Тя отново отказа всякакъв контакт с него. Оказа се доста по-интелигентна от хората.
Моя позната /от Австрия/ ми разказваше, че когато забременяла се консултирала с хуманен лекар за опастностите от съжителството на дете с животни. Тогава имала едно куче и две котки. Докторът й казал, че животните й са по-малко опасни за бебето, от който и да е приятел или роднина, дошъл да види детето. Изкарала бремеността, като котките спели върху корема й. Аз се запознах с дъщеря й, когато беше на 6-7 годинки. На момиченцето беше разказала, че се е познавала с котките още преди да се е родила. Взеха си от България котенце - улично, рахитично тигърче. После разправяше, че българинът ядял най-много.
Сега да не тръгнете да се консултирате с наш лекар! Българските хуманни "доктори" са убедени, че животните са причинили всички злини по земята.
Пак стана дълго, но се сетих за още една небивалица. Да сте чували за котката, която смятала бебето на стопаните си за собствено. Отказвала да се отдели от него, опитвала се да го кърми и го пазела. Нападала всеки непознат, доближил се до детето.