Много хубаво би било ако можеше зайчетата да не се гледат в клетка,но все пак това се явява техния дом в който те намират спокойствие.Там не се чустват,като затворници защото могат да излизат когато поискат.Знаеш,че докато свикне и поотрасне животното правят белички,които понякога са опасни за самите тях.Ако през деня ги няма стопаните,може да стане много весело като се приберат и намерят дома си не така както са го оставили.Не мисля,че трябва да ограничаваме децата си да имат такъв домашен любимец.С наша помощ те се научават да се грижат за тях,от собствен опит мога да кажа,че моето дете се разбира чудесно с нашето зайче.Играят си много добре заедно,тя се научи да поема отговорност за нея-следи дали има вода в поилката,слага и сено ако е свършило,и не по маловажно като се гонят из вкъщи тя развива двигателните умения на зайчето.Пък и детето е ангажирано в свободното си време и не му остава такова да мисли за щуротиики.Проблема с талаша е малко труден,защото не се намират котешки тоалетни на растителна основа,а и дупчиците са малко тясни за топчетата на зайчетата.Моята зайка много обича да се заравя,като снегорин в триците,а и през зимата и е по-топличко.В естесвената си среда те гризат кора и дървесина,триците са точно това,макар че тя не ги яде, не виждам защо да са толкова опасни за зайчета.Тропическите растения в по-голямата си част са отровни,но у нас няма опастност да попадне човек на такива трици.Специалистите препоръчват например ореха и кестена,а зимата много им се услаждат боровите иглички.Доста литература съм прочела за зайчетата и никъде не прочетох,че зайчето не трябва да се гледа в кафез,и все пак би било добре да бяха малко по-умнички,за разберат какво не бива да правят и да си ходят свободно у дома.