|
на тази статия попаднах днес
Залагат на кучета гладиатори в битки до смърт
ПЛОВДИВ
Иво ВАЛЕНТИНОВ
Кървава история.
Не е за хора
със слаби сърца
и нерви, или пък за членове на Грийнпийс. Кучета се бият до смърт, гризат всяко парче оголена плът и цвилят като прасета от болка и настървение към противника, споделя собственик на питбул и чест посетител на борбите. Кучешкото меле е толкова брутално, че понякога му обръщам гръб и не гледам баталията. Случва се хора, които смятат, че ще видят забавно шоу и присъстват на борба сефте,
да се разбягат
от отвращение,
да повръщат.
Схватките понякога са толкова кървави, че ти се повдига, твърди 25-годишният почитател на породата питбул.
Преди години боеве се организираха почти всяка седмица. Обществена тайна беше къде и кога има борба. Шумотевицата около кървавия спорт затихна, след като той официално бе забранен от закона. В момента се правят по една, максимум две битки в месеца. Мястото на арената всеки път е различно. Преди две седмици питбули са се разкъсвали в района на Филипово. Четириноги гладиатори се борят най-често някъде из пловдивските тепета, гребната база и околните села.
Организаторите и присъстващите на боевете са затворена общност. Трудно външен човек може да разбере къде и кога ще се провежда борба. Почти всички отглеждат питбули. Млади хора са, от 18 до 35 години. Приличат си по интереси и социален статус. Повечето от питбулобщността смятат кучето си за стока, начин за правене на пари.
Питбулът
е перфектният
боец
Има изключително здрава мускулатура и тежка захапка. Щракне ли челюстта му, няма пускане. Чувството му болка е почти напълно притъпено. Има изключително дебела кожа. Здраво и масивно е. Перфектното тегло за боец е 20 кила. Според ветеринари питбулът е много добър спрямо хората. Става за домашен любимец, но не и за пазач.
Интелигентно
куче е
Но към другите животни е абсолютен звяр. Види ли котка, нищо не може да го спре. Злобен е към хората само ако е обучен неправилно или е възпитаван конкретно с цел да скача на всичко живо. Иначе е куче с уравновесен характер. За да стане боец, четириногото е подложено на страховити тренировки. Още от бебе тъпчат животното с анаболи и стероиди. Силовата подготовка е почти целодневна. Пускат го да виси с часове от височина само на челюстта си, тича с километри, озлобяват го към негови себеподобни. Курсът на обучение включва дори усвояване на различни техники в боя. За да се отличават, кучетата трябва да знаят различен стил на борба. Едни са майстори в чупене на крака и хапане на слабини, други знаят как да нападнат гърдите и главата на съперника си, трети са обучени
да късат уши и да разпарят стомаси.
Преди да бъде хвърлен в истински бой, питбулът тренира със спаринг партньор често куче от улицата или представител на нежна порода. При битка очите на питбула кръвясват. Сбие ли се веднъж, трудно може да бъде спрян дори от собственика си. Усети ли кръв, озверява. Ветеринарите обаче обожават да работят върху питбул. Животното приема всякакъв вид интервенция, без дори да трепне. Шиеш го, оперираш го без упойка без никакви грижи. Кучето мирува, сякаш го гъделичкаш. Има ветеринари, които ходят по боевете и работят на място. След края или шият и превързват гладиатора, или го преспиват край импровизирания ринг. Леталният изход е чест. Случва се собственикът сам да умъртви кучето си, стига да реши, че повече няма нужда от него. Въпрос на престиж е питбулът ти да победи. Разочаровани от уменията на боеца си, някои предпочитат да го обесят на съседното до арената дърво. Редовна гледка е да убиеш кучето си, защото излиза от боя със счупен крак или пък е загубило недостойно.
Битката може да продължи от 5-6 минути до час и половина, дори два. Арената се огражда с подръчни материали дъски, мрежа или железни прътове. Първите няколко минути са най-яростни. Впият ли зъби един в друг, питбулите могат да изкарат така часове,
докато
единият умре.
Заключват челюстите си във врата, гърба или крака на съперника. Трудно се разделят. Но това доскучава, няма екшън. В употреба влиза специално приспособена дървена пръчка, заострена в единия край. Тя се пъха в устата на животното и боде езика му. Само така питбулът пуска съперника си, но след това битката става още по-яростна и кървава. Има така наречените скреч боеве, наподобяващи боксови срещи. В тази система кучетата се бият на рундове. Давене, разделяне по ъглите и пак давене. Свидетели разказват, че този вид борба е много атрактивна.
Край арената се допускат и външни лица, но рядко. Събира се такса за вход между 10 и 15 лева. Няколко души задължително заснемат боя на видеокамера, а готовият филм се разпространява из цялата питбулобщност. Уговорката за изхода от боя е между собствениците на гладиаторите. Боят може да свърши с изтощение, сериозни наранявания или смърт. Прието е мъжкар да се бие срещу мъжкар, а категориите да са приблизително еднакви. Перфектното тегло е 20 кг. Тежките питбули са по-бавни, бързо се уморяват. При кучетата от тази порода
мъжките трудно нападат женските.
Затова се бият по полове. При междуполов мач повечето от редовните зрители на кървавия спорт ще заложат на женската. Тя захапва слабините и не ги пуска, докато не ги откъсне. Не е прието също битки на питбул срещу друга порода куче. Никой няма да заложи на каракачанката например. На арената размерът няма значение. Истинският боец е питбулът. Боят е в сърцето му, боят е неговата природа, разказват хора от общността.
За възстановяването на куче след битка са нужни огромни средства и време. Знаем хиляди истории за боевете и питбулите. Често преди при мен идваха група роми, които водеха бойците си след среща на арената. Брояха сериозни суми за възстановяване на кучето си. А те, горките, целите в дълбоки рани, откъснати уши, разкъсани крайници. Същите роми веднъж решиха, че не е нужно да поправям пораженията в челюстта на един от бойците им и изпотрошиха всичките му зъби с камък, за да му израснат нови. Кучето не гъкна. Само трепереше, разказва известен пловдивски ветеринар. Специалистите твърдят, че бойните кучета не живеят дълго заради тежките си травми и слонските дози химия, с които са инжектирани. Дори да не умре на арената, боецът издъхва към 8-ата си година.
В Пловдив има
няколко кучкари,
които селектират бойци. Ветеринари издават, че най-добрите питбули гладиатори отглеждат в Пазарджик. Има хора, които се занимават само с това. Доходен бизнес е. Добра линия питбул струва около две хиляди лева. Качествени бойци на тази цена се внасят и от Сърбия. Иначе куче от тази порода може да се намери и за 80 лева, но то е неопитно в боя, на около година и половина е, без шампионско родословно дърво.
Когато питбул стане майстор бияч, поколението му се котира много скъпо. Има пловдивчани, които гледат повече от 20 бойци, за да ги продават. Няма гаранция обаче, че ако бащата е добър бияч, поколението му също ще е такова. В България има фаворити, чиято слава се носи в цялата страна. Собствениците им
ходят на боеве
в Сърбия
и дори целия Балкански полуостров. Вадят добри пари. Преди съм чувал, че са се разигравали огромни суми на кучешките боеве. Цели куфари с пари. Сега залозите варират от 100 до 1000 лв. Кръгът на участниците в боевете е много по-ограничен, отколкото преди години. Преди е било бизнес, сега по- скоро е хоби, разказва един от редовните посетители на кървавото зрелище.
Често срещани имена на бойци са Хектор и Булит. Прякори Рамбо или Командо се смятат за клишета в жанра и почти не се използват за назоваване за питбул. Преди години, на арената кръв са лели кучета с прякори Фреди Крюгер, Джак Изкормвача, Палача.…
|
кучета-гладиатори...
