Определено не мисля, че се свиква.
Дали сам си го решил или любимецът просто е починал... или е починал близък човек... приятел... познат... надали може да се свикне с това.
Да, с времето нещата се... притъпяват. Забравяш полека-лека, но...
Не знам, поне при мен не е така. Колкото и да си подготвен, че кучетата живеят по-малко от теб и рано или късно (честичко - рано...) ще си отидат, пак си боли и продължава да си боли.
Още ми стига да се сетя за Гайшето - почина през 1996 г. - и ми идва да ревна, пък вече минаха над 8 години оттогава... и хич не ми помага мисълта, че ако не беше получила инсулт, щеше да е на 11 вече и най-вероятно да не е между живите и без друго
А Байтичка? Без нея все едно са ми отрязали единайсет години от живота - цък и край... Или Ники... или Болярчето...
Изобщо... не се свиква. Освен, разбира се, ако човек не си обича животното и, когато то умре, му е все едно... По-скоро се учиш да го преодоляваш, като си спомняш хубавите моменти, а не... края на нещата... и, наистина, все пак позабравяш с времето...

Delenda Vratatis!