Не е проблемът с отказването на храна. Кучето ми яде всичко. Самия вкус на Pedigree го обича, то се виждаше по цикра, който правеше за тази храна. Проблемът е с това какво става след като си напълни тумбака. Такова разстройство го хваща, че ми се е случвало да прекарвам по цели нощи навън, защото той акаше през няколко минути. Такъв кошмар беше, че ако случайно не ми стигне храната му сега, съм готова на всичко друго, ама не и да му дам Педигрий.

А и това че хората, които развъждат кучета се били отделяли от естествената природа на кучето, нито мога да кажа дали е вярно, нито мога да направя нещо. Имам си домашен любимец, той е такъв и толкова! От тук нататък следва, че трябва да му се намери храна, която да не му пречи, да не говорим, че трябва да е добра.

И пак казвам, да бях само аз, щях да си кажа, че просто стомаха на моето куче е по-нежен. Е да, ама не съм единствен или рядко срещан случай, а една от многото.

There's no place like 127.0.0.1