Това за нея там е обичайна практика, а за нас - не, защото нямаме закони, които да се спазват.

Мисля, че не е само до липсата на закони. При нас хората, решили да вземат животно, не се информират достатъчно.
Веднъж, докато гледах животните пред витрината на Солунска, мина една майка с детенце и то се загледа в сладките бебенца. Майката го попита "искаш ли да ти подаря за рождения ден този кокер?"
И тогава ми просветна, че наистина много хора съвсем инцидентно "пазаруват" животни. Без да обмислят, без да питат - виждат сладурчето и решават, че го искат.
Когато бях ученичка, беше модерно да имаш хамстер. Много мои съученици имаха, защото им ги бяха подарили. Аз също исках, защото много ми харесваха като животни, но нашите не ми разрешиха. И сега осъзнавам, че с право, защото аз тогава и хабер си нямах как се гледа животно, нямаше специалисти да ми обяснят надълго подробности за породата. Сигурно в магазина щяха да кажат как се гледа и дотам. А това не е достатъчно.
Имала съм около 5 папагала. Един ми го подариха за рождения ден съучениците. Беше в толкова окаяно състояние, липсваше му перушина /явно не са им стигнали парите и са им го пробутали по-евтино/ и той на другата сутрин беше умрял. :(((
Та за това става дума - купуваш, за да се отчетеш, за да направиш радост, но когато нямаш информация, когато дори не си в състояние да разпознаеш едно болно животно - винаги ще има такива инциденти. :(((((
Ние живеем в Швейцария. Тук породистите кучета са много скъпи /за други животни не сме се интересували/ . Когато отидеш в развъдник или в приют /това са двете единствени места, от които можеш да си вземеш животно/, собствениците преценяват дали можеш да се справиш с кучето, разговарят с теб надълго и нашироко, преди ТЕ да се съгласят да ти продадат куче. Т.е. не всичко опира до парите, за разлика от България.

....

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите