Не мога да се съглася или да не се съглася с това, че кучетата са по-чувствителни, нямам база за сравнение, но не мисля че е коректно да се сравнява горене с цигара и ефекта на нашийника. Нашийникът не му е приятен и това е факт тъй като той престана да "пее" още след първия ден носене. За мене този метод беше последният възможен ако исках да го задържа, сигурно е краен, но аз прецених че стресът от нашийника би бил по-малък от смяна на собственици. Не съм господ на кучетата, може и да не съм права.
както се досещаш той е минал през първия варинат на обучение, доста се занимвах с него след приключване на този 1 месец, а по време на самото обучение ходих през ден при него именно за да свикне да се подчинява и на мене , не само на инструкторката. Той сега се държи доста добре за басет, в смисъл такъв, че аз не очаквам от него да се подчинява безпрекословно както го правят служебните кучета.
Когато реших да го дам за обучение, от "школата" ме увериха че обучението може да помогне за проблема му с виенето, не бяха особено прави, но поне ми дадоха идея как с дресура да се опитам да го реша. Предполагам се сещаш, излизам за малко, върщам се, награда за него, след тоеа за малко по-дълго и т.н. Псето обаче е доста схватливо за биологичния си вид и много бързо разбра, че трябва да стои тихо през първия един час след моето излизане, след което се чувстваше свободен да вдига шум до бога. историята с този начин на отказване продължи около половин година, и средата на този месец проблемът стана почти неконтролитруем.
нямам претенциите че съм абсолютно права да му сложа такъв нашийник, просто това беше един от крйаните варинати, преди да се откажа от него или да отида да живея на палатка в планината.
явно имаш опит, кое мислиш че е по-добре да го дам на някого ( имам конкретни хора предвид, те ще се грижат добре за него) или да поработя върху този условен рефлкс. Наистина бих направила това което е най-добро за кучето, оставям личните ми чувства настрана засега

Depression is merely anger without enthusiasm