Не упреквам никого за кучешката кастрация. Просто не е решение в частния случай. Тази бездомна кучка е живяла винаги на воля и винаги е намирала сама решение на проблемите си. И е успявала да оживее. Ако беше мое куче, можеше да се замисля. Но нещата не стоят така. Ако сега получава храна от мен, не държи да го прави на всяка цена. Според нея, тя си "изработва" яденето, като стои по цял ден до вратата на сградата и лае и се опитва да хапе всеки, който се мотае наоколо, с което ми създава още повече проблеми. Но това няма значение. Тя е толкова горда със спосбностите си, че просто не мога да и се разсърдя. Разтапя се от щастие, когато успее да "прогони" някоя преминаваща кола по шосето. Връща се до вратата победоносно, сякаш е Юлий Цезар на връщане от Галия. Не зная как да я отуча да гони колите. Ще научи и малките и ще ги изпогазят. За много неща приема съвети от мене, но за колите стои на твърда позиция. Понякога ме води до паркинга за да и помогна да изгони оттам някоя непозната кола. Като стигнем там застава срещу спрялата кола и залайва с увереността, че сега вече колата ще се уплаши и ще избяга. По същия ночин постъпва и ако има проблем с някое куче, нахлуло в "нейна" територия. Останалите "бездомници" не приемаха териториите и насериозно но като видеха зад нея човешка фигура, отстъпваха. Сега има доста широки кучешки владения. Така че по-скоро аз съм нейна собственост, а не тя моя.
Кастрацията в никой случай не е и глобално решение. Става въпрос за стотици хиляди кучета. Спомням си за едно друго решение отпреди години. Виетнамците и 5-те лева за чифт кучешки уши. Ефикасно и типично човешко. Премахване на едни "вредители", чрез техните "естествени врагове". Петте лева отиваха за водка на банкета на "естествените врагове". Отдавна е минало времето да спрем да се месим в "управлението" на природата.

You can take the horse to the river but You can't make him drink.