Аз не съм оптимистка, дано да греша.
Моят котарак започна да излиза когато стана на година. Две години излизаше - няма как, жевеем на партерен етаж, най-дългото му отсъствие беше към 2 седмици. И точно след третия си рожден ден не се върна. Неотдавна научих, че родителите ми, водени от неприятна миризма, намерили до оградата мъртвото животно. Решили да не ми казват. Все се надявах, да е побягнал след някоя котка. Казаха ми тия дни, решили, че вече е минало достатъчно дълго време. Съсипах се от плач, все едно, че ЗА ВТОрИ ПЪТ ГО ЗАГУбИХ. Толкова ми се искаше да е избягал и от някъде да науча, че е добре - нега го няма, само и само да е жив. Сега ме утешават, че може би не е бил той, че животното било изсъхнало, цветът на козината не си личал... Вече половин година страдам, и сега, като говоря за това, отново се разплаках. Куче ли го е сдавило, човек ли го е ударил лошо, какво ли е станало? И само като си помисля, че се е опитвал да се прибере и не е могъл да мине оградата, която никога не му е била проблем... Не мога да го понеса... Прощавай, че ти разказвам това, дано твоят котарак се върне.