Собственика е виновен!
Стафордшир е с нрав мек, това предана и много сърцата порода, ако не, то това не е стаф, а друго.
Аз имах английски стафордшир (по дребен - 13кг) преди години, нападаше всичко що се движи. Кон, пиле, мечката на мечкаря, овца, деца, едномесечно бебе... всичко. Никога не съм го учил на подобно нещо! Разбрах го още преди да стане на 8месеца.
Обаче не всеки стаф е с този нрав! Това е ген. Не се проявава винаги. И само такова куче минава в автоматично в непризнатата порода питбул.
При някой такива кучета генът се проявява доста по-късно - напр. 1 1/2 год.
Искам да кажа, че собственика, до този момент не подозира изчадието което кротко си отглежда. Но, все пак промяната не е толкова рязка за да не се усети.
Тогава какво собственика трябва да направи? Не зная.
Аз не исках да се разделя с него. Водех го късо, не помогна - започна да скача вертикално към лицето на човек. Водех го с намодрник. Депресира се. Започнах да го пускам свободно само нощем м/у 03 - 04 часа в пусти райони. И знаех какво гледам.
Едновременно с това куче, гледах още едно старо дребно кученце (в друга стая).
Един ден се случи така, че дребното куче беше разкъсано от овчарка.
Аз го занесох за евтаназия, нямаше друг изход. Много кофти спомен...
Познавах собственика на овчарката - олигофрен, алкохолик. Жив и здрав е, и до днес го ненавиждам. Много мислех какво да направя. Всичко ми минаваше през главата...
В крайна сметка не направих нищо, а след време моя стаф отиде на друго място. След него не съм гледал куче 10 години почти.
Познавах кучето на Соня и много съжалявам, че не го оставих при мен :-(
И все пак, Сонче, не трябваше да взимаш това куче от Балчик без да си сигурна как ще го гледаш.
...Съболезнования!
|