|
|
| Тема |
 Ода за Духлата |
|
| Автор | Eнтycиacт (Нерегистриран) | |
| Публикувано | 01.09.06 19:28 |
|
|
|
В дълбините на райското подземие
усещам ледения чар на неизвестността
на реалното, приказно царство на мечти,
на загадки и на вечна нощ.
Предизвикателството на съдбата тe пленява-
обширни каменни галерии се преплитат
сложно, като твоя жизнен път-
опасни и красиви, трудни и неразгадани
Гигантската Ръка на Тангра
ти посочва Гърлото на Ада.
Огромни сталактони, стари колкото света.
Проникваш в тоз вълшебен, нереален свят
и лудия стремеж те пак замайва
към необятни черни дълбини!
Тъмнина...тъмнина...тъмнина...
В този храм на невинността и чистотата
синтрови вълшебни езера горят,
а по дъното им каменни лилии цъфтят.
В ноздрите на Сатаната един път щом навлезеш
очакваш всичко-радост и опасност,
възхита и малшанс, отчаяние и удовлетворениe.
Завинаги остава в теб величието на тоз демон
и моментално се превъплащава
в подземно Северно сияние...
Красота...Красота...Красота...
Велика Духла, моя подземна Венеция!
Докосваш се до свят свещен на Вечността
стремиш се ти към дълбините
на собствената своя личност.
Чувстваш я Частица от Себе си дори!
Съчетала в себе си прекрасно
прозрачна непорочност
със смразяваща враждебност.
Вмъквайки се в тази бездна
навлизаш в собствената си душа
пречистена я ти усещаш
като всяко нещо тук около теб.
Тишина...Тишина...Тишина...
Безкраен сън на кристални копнежи,
Виртуална Реалност в една изумрудена галактика
Величие...Величие...Величие...
Недостъпни скални водопади
събрали цялата история на вековете.
Като русалка те подмамва в своята необят,
като хитра самодива те захласва
с чудния си чар,
но за миг ако се ти разсееш
си показва тя характера зловещ.
Времето тук напълно е спряло
реално бягаш от действителността.
Дали друго нещо от живота
те кара да се чувстваш като мравка?
И да осъзнаеш фалша на горния свят?
Дали пълноценно горе там усещаш
безмерното величие и могъщество
на Природата?
"Синтрови мазета" взимат твоя дъх
с прелестни свещници изваяни в тях.
"Бисерните" зали чудодейно
дават старт на твоите мечти.
Величествено "Тронна зала" се издига
в нюанс със сталактитите прозрачни
В покоите на "Дядо Мраз" ти виждаш
огромния дворец от бял арагонит
и лазурни сталагмити на милиони години!
Погледът се втурва в букет от хеликтити
пещерни бисери сияят ярко
във водата на подземните реки
Като змия се виеш в тесни лабиринти,
лягаш и се влачиш по наносите ти едвам.
Райска музика долавяш
от капчука мелодичен в зала "Стрезов"
С лукав поглед те посреща
хлъзгавия хребет на "Лисицата"
Ято прилепи кръжат безшумно
под купола на този храм.
Приятни тръпки те възнасят
във феерията на неизвестността
Светските грижи потъват внезапно
в бездната на дълбоки пропасти.
Пречистен си от всяка низост
Омаян стъпваш...не! Ти тук летиш!
Само тук аз чувам
ясно
моето
сърце!
07.04-10.04.1997г.
| |
| |
| 
|
|
