Наистина хубава идея. У руснаците го имаше това с категория сложности прохождения. Правило ми е впечатление, че лъхаща на страх и студ яма като Бездонная (160 м. обледенен отвес и вход като на два Пчелина) е от най-ниска категория по документ и има някакви мижави индекси за психоефект. Та си е субективно.
На мен голям зор ми е била Тайните понори. 94-та за сефте навлязохме с Пешо от Шумен и Тошо от "Еделвайс" под Скрития водопад и се затътрузихме в нови места на галерията на Старите водопади. Всеки ходил знае историята, че в тази пещера няма осветление, което да не се скапе. Дюзите се наблъскват неспасяемо и постоянно с кал и от честото чегъртане с тел се разширяват, акумулатори и боксове се разхерметизират и т.н. Малцина вярват, че от блокажа, където се разделят стари и нови водопади (май Дончов му се викаше) и започва прелестната гнус Прасището, тримцата сме се движели към светлината без осветление, всеки гушнал ботушите на другаря. И аз да го чуя, и аз ще се подсмихна учтиво:) Добре, че Пешо владееше тия участъци наизуст. Подкреплението със светлина (Здравеца и Маргото) мъдро изчакваше горе на Големия отвес, вместо да се изсули глупаво долу у мизерията. Имаше и друга хумореска - въжето на тоя отвес си е малко в камбана, а залата хич не е малка. Имам предвид, че не е малка тримата глупаци да лазят из нея с протегнати ръце и да дирят въжето:))
25 часа беше тая визита в известната и като Рая на мазохиста пещера, а кафенцето и цигарата "Средец", турени ми у ръцете от добри хора край входа, още помня .