|
|
| Тема |
 Пардон мъжовете, телефончето |
|
| Автор |
Carisma () |
|
| Публикувано | 08.07.06 04:56 |
|
|
|
телефона,
не,
телефонът ми звъни.
Мобилният това.
Той си ми е все същият, както какво ли не, нейсе.
Та звъни(не звъни, мелодийка си има) телефонът, пипам там копчето и:
- Ало!
- Да.:))
- Семейство едикое си ли е?
- Да.:)
- Ами аз, извинявам се, дали може да говоря с М.?
- Ами няма го, на работа е, а вие кой сте, нещо да предам?
- Ами азние ниеазсъм сме братовчеди с ...
Е, прекъсвам го, едвам диша завалията
- А, значи сме рода!
- Ооо ама не. Нее. Аз съмтаковата ние съм на кака му Т., абе ньий сме от Пловдив и те са братовчеди с моята съпруга ...
Направо пак прекъсвам:
- Да де, значи сме от родата
Почти разплакано,
- Ами не! Нье тьъй. Той е роднина и братовчед на съпругата ми и такава линия(пак се отплесна нейде)
- Да де, от родата дето не сме от родата сме значи. Или?:))
Преди години това, грабнал най-готината от братовчедките им,
и оттогава е с Вальо така, Джоанка, ... ама кво ли знам аз за родата там.
Нейсе. Тука ке копаме имането, кой кво има имане за даване - тук.
Или първо да се запознаваме.
Май ще е по добре.
Или после?
Ха сега де.
Та кой кой е в Перник спрямо така тъй тъй ... черта, а?
Или първо да се запознаваме.
Май ще е по добре.
Или после?
Ха сега де.
| |
| |
| 
|
|
