Клубове Дир.бг
powered by diri.bg
търси в Клубове diri.bg Разширено търсене

Вход
Име
Парола

Клубове
Dir.bg
Взаимопомощ
Горещи теми
Компютри и Интернет
Контакти
Култура и изкуство
Мнения
Наука
Политика, Свят
Спорт
Техника
Градове
Религия и мистика
Фен клубове
Хоби, Развлечения
Общества
Я, архивите са живи
Клубове Дирене Регистрация Кой е тук Въпроси Списък Купувам / Продавам 12:38 13.07.20 
Клубове / Наука / Хуманитарни науки / Педагогика Всички теми Следваща тема Пълен преглед*
Информация за клуба
Тема Отговор
Автор Kaлoмaин (горгона Медуза)
Публикувано02.02.11 10:40  



Пускам тази тема в отговор на това: и това:


Общите приказки за педагогиката винаги са се радвали на голяма подкрепа сред населението. Всеки знае какво означава да си добър педагог, всеки си мисли, че може да е по-добър и т.н. И това се основава на факта, че всеки е минал през училище. Тогава в спомените му остава фиксирана представата, че учителите са тези, които го оценяват, че това са хора, които го занимават с неща, които не са му приятни и изискват усилие, не удоволствие. Че те са в позицията да искат от него, докато като малък той е искал и е получавал.

От своя страна учителите не успяват да покажат на обществото същността на своята работа. Стига се до такива нелепи ситуации, когато майка обяснява на приятелка колко е тъпа даскалицата на сина й, защото е допуснала правописна грешка докато изнервена и ядосана е внасяла забележка в бележника на героя, а в същото време когато има почивен ден и детето не е на училище с недоумение заявява - "Ами аз какво да го правя в къщи?".

Образованието съществува защото е необходимо. И задачата на учителя има толкова много аспекти, че е ужасно трудно да се обхванат в един постинг. Но ще опитам да кажа основното. Начинът по който се поднася информацията трябва да бъде съобразен с:
1. възрастта
2. специфичните умения - например един урок за простите механизми ще протече по един начин сред деца, които са музиканти, спортисти, общообразователна паралелка, или такива със затруднения във възприемането.
3. моментното състояние - с това всички колеги са се сблъсквали, но за външните е напълно непознат проблем. Когато обаче трябва да се преподава математика след физическо, или да се кара музика след класна по литература, учениците са в състояние, което не може да бъде пренебрегнато.
4. личните проблеми на учениците - винаги съм го усещала като загуба на време, когато трябва да преподавам на клас като този, който ще опиша. От 25 човека - на 5 родителите се оказват с онкологични заболявания. На 15 семействата са разбити. (разбира се има и такива, които имат и двете "особености") 24 са наясно, че когато свършат училище, ще трябва да се наредят на опашката за безработни, ще висят на джоба на родителите (доколкото ги имат) с оправданието, че "продължават да учат". Въпреки, че си дават сметка, че не знаят достатъчно, за да се справят с едно висше. 17 вече работят. Понякога и нощна смяна. Те са най-добре - използват времето в училище за да се наспят.
5. Хормоните. Това няма какво да го описвам - всички са наясно, но мнозина добре са го забравили.

Освен предаването на информацията, учителят трябва да я свърже - ако има късмет това ще го направят учениците, а той само ще ги насочва.

При това винаги се търсят начини да си свърши работата както трябва. През последния месец в три различни класа пробвам три различни метода, но поне накрая ще разбера какво работи и какво не.

Това накратко. Ако почна да пиша и за възпитателната роля на учителя просто няма да свърша.

За всеки, който някога е имал пререкания с учител (т.е. за всеки човек) е много привлекателна идеята, че учениците са принудени да изучават излишни глупости, за да бъдат превърнати в марионетки и немислещи същества. Всеки се увлича по идеята, че ако учителите му са били на място, той е щял да си прекарва добре в училище и на всичкото отгоре без усилие и с удоволствие е щял да научи много повече. Но не е така. За да бъде научен човек да мисли, първо трябва да са изпълнени някои условия. На първо място - разумът му трябва да разполага с материал, който да се учи да анализира, синтезира, да обобщава. Такива на пръв поглед "излишни" предмети, като общообразователните, научават разума точно на това. Но за да го направят, първо трябва да бъдат положени усилия да се създаде някаква елементарна база.

Всеки предмет сам по себе си създава умения за работа с основните мисловни процеси. Това, което липсва, е връзката между тях. Проблемът в случая е, че за да се създаде връзка, да могат децата да погледнат над учебния материал, трябва да се включат не само учителите, а и цялото общество. Защото създаването на тези връзки е въпрос не само на няколко часа прекарани в училище, а на ежедневни сблъсъци с основни принципи и различаването им.

Много е задоволяващо когато се пишат такива неща: Те помагат на всекиго да се почувства над нещата, по-знаещ и по-извисен.
Лошото е, че такива писания са абсолютно лишени от всякаква основа. Високопарни приказки за премахване на насилието от обществото, при това сигурно са написани от хора, на които никога не им се е налагало да наблюдават удоволствието което децата изпитват, когато се делят на групички и се унижават едно другиго. Никога не е трябвало да се справят с плачещо дете, на което всъщност не са му направили нищо трагично - нарекъл някого идиот, а той го ритнал - като в същото време виждат, че не става дума за решение между добро и зло, а за натрупване на опитности как да се справят в обществото. На умение за различаване какво можеш да си позволиш и какво не. Колко е лошо да засегнеш нечие достойнство, при положение, че децата нямат нито единна, нито реална представа за достойнство.
Имала съм случай, когато трябваше да взема "инструмент за мъчение" от едно дете, което пердашеше с него съучениците си. Ей така - без умисъл, на шега. Тях обаче наистина ги болеше. Когато му ги взех очите му се напълниха със сълзи. За него физическата болка не беше обидна. Нито нещо много трагично. Но камшиците, с които удряше останалите, ги беше направил заедно с вуйчо си - бяха седнали и бяха се занимавали заедно. И бяха направили няколко красиви камшика. За това дете ударите бяха по-скоро средство да изживее докрай удоволствието от вниманието на вуйчо му. Той не мразеше децата, на които причиняваше болка. А за останалите беше болезнено и унизително, че някой си позволява да им причинява болка. А те ми дрънкат общи приказки за "новата педагогика". Бих могла да приема за нова педагогика валдорфската (въпреки, че вече не е) или методиките, които се използват в Дания и Финландия. Но да ми дрънка някой, че задача на педагогиката трябвало да стане Може би някой ден педагогиката ще престане да натрапва различните езици, които разделят и противопоставят хората и ще създаде условия телепатията отново да бъде основно средство за общуване. е Глупост. Защо хората, които ги дрънкат такива не се опитат да преподават това, което проповядват? Хайде да видим - въведете в тези детски градини телепатията, обучете си преподаватели, и ако има успех - със сигурност ще намерите подкрепата на бизнеса. Кой би се отказал от такава власт.
Да не говорим, че е тъпо на една и съща страница да заявиш, че няма абсолютна истина, а малко по-долу да проповядваш абсолютната истина на любовта и т.н. Миан е постнала изумително глупава статия, и затова се зачудих каква е представата и за педагогиката.



Цялата тема
ТемаАвторПубликувано
* Отговор Kaлoмaин   02.02.11 10:40
. * Относно министерството Kaлoмaин   02.02.11 10:59
Клуб :  


Clubs.dir.bg е форум за дискусии. Dir.bg не носи отговорност за съдържанието и достоверността на публикуваните в дискусиите материали.

Никаква част от съдържанието на тази страница не може да бъде репродуцирана, записвана или предавана под каквато и да е форма или по какъвто и да е повод без писменото съгласие на Dir.bg
За Забележки, коментари и предложения ползвайте формата за Обратна връзка | Мобилна версия | Потребителско споразумение
© 2006-2020 Dir.bg Всички права запазени.