|
|
| Тема |
 Българският... |
|
| Автор | Bлaдac (Нерегистриран) | |
| Публикувано | 01.04.08 17:29 |
|
|
|
Академичният съвет на Софийския университет протестира срещу промените в Закона за народната просвета, според които от държавните образователни изисквания е извадено изучаването на книжовния български език. От факултета по славянски филологии заявяват, че така българският език вече няма да е основен учебен предмет и настояват да остане държавната защита към него.
Общо 19 са сферите, в които според Закона за народната просвета действат държавните образователни изисквания –системата за оценяване, учебният план, учебно съдържание, професионалното образование и т.н. С поправките в закона от тях се изважда книжовният български език.
Според проф. Карагьозов – декан на факултета по славянски филологии, логиката да отпадне е може би, че сме българи по рождение, въпреки че според него езикът продължава да се развива. "Тези държавни изисквания трябва да зададат определени граници, минимума, в който трябва да се изучава българският книжовен език и какви знания трябва да имат учениците, за да преминават от клас в клас", коментира проф. Панайот Карагьозов - декан на факултета по славянски филологии, пред БНТ.
Важно уточнение е, че да се създаде наредба за държавни образователни изисквания за българския книжовен език е заложено в закона още от 1999 година, но и досега всъщност няма създаден такъв нормативен акт. В университета имат няколко теории защо въпреки, че е неизпълнена досега точката, се премахва. Едната е, за да не се атакуват матурите в съда с мотив, че липсват изисквания за владеене на езика. Има и друга. "Според мен отпадането на тези общообразователни изисквания отваря още повече вратата за частните уроци, тъй като оттук-нататък няма да е ясно какво се знае и учителите ще дават уроци, за да се изясни какво трябва да се знае в средните училища", смята проф. Панайот Карагьозов. Според просветния министър Даниел Вълчев обаче това не може да се случи, тъй като обучението по български език е включено в държавното образователно изискване за учебното съдържание.
Зам- председателят на парламентарната комисия по образование Татяна Калканова също смята, че изучаването на българския език в училище, което става по учебните планове и програми, няма нищо общо с премахването на наредбата за държавните образователни изисквания за книжовния български език. "За съжаление пак ще кажа, въпреки че това е изискване от 1999 година, то просто не е изпълнено и затова формално в комисията беше подкрепено предложението на МС да бъде премахнато изискването в закона подобен нормативен акт да се пише", коментира Татяна Калканова.
В сряда парламентарната комисия ще разгледа промените в Закона на второ четене. Няма да има промяна в становището на комисията за заличаване на точката, категорична е Калканова.
http://edu.dir.bg/2008/03/31/news2837220.html
| |
| |
| 
|
|
