|
Първи опит за летене- до Дубай като на шега.
Отдавна исках да полетя със самолет.И полетях.И долетях.И пак полетях.И пак долетях.И сега започвам да разказвам.
Беше един от последните слънчеви дни в края на октомври,когато седнах да пия кафе и се чудех къде да се заровя в таблета .И изведнъж ми дойде идеята да потърся фейсбука на момчето,което работи в туристическата агенция,където се записвам за екскурзии вече почти 20 години.И то да вземе да ми излезе.Я да видя си викам, това момче къде е ходило по света,като работи в туристическа агенция.И започнах да разглеждам снимките му.И от снимка на снимка стигнах до снимки от познатия ми от картички и фотоси Дубай.И започнах да му пиша.Горе долу се получи следния диалог:
-Виждам,че си ходил в Дубай.Искаш ли и мен да подготвиш за там?
-Ок,няма проблеми,за след Нова година нали?Мини другата седмица.
-Ама 4000 лева ще стигнат ли ? ( защото аз толкова имам)
-О,много са.
И отивам след една седмица и той ми дава оферти за Дубай за 6 и за 8 дена.С цени,организация и т.н.Седнах в къщи и ги заразглеждах.Споделих ги с някои познати,които са пътували много по света.И те ми казаха, че 6 дена са ми достатъчни.Значи 6 дена.И продължавам да му пиша:
-Избирам си датата 17.01.2018 г- сигурна ли е?
-Ами да.
-Ще изчакам малко, за да видя кой хотел да си избера, за да не се окажа сам в избрания хотел.
-Ами групата ще стане и всички са избрали този хотел за настаняване.
-А 3000 лв за джобни ще стигнат ли?
-О, много са.
И решението е взето.Ще летим за Дубай.Гледах, четох, слушах и реших че това е мястото,до което исках да долетя.Като за първи полет поне да кацна на място,където мога да загубя представа за време ,пространство и пари.Място,където лукса и блясъка са навсякъде.Следва плащане, изчакване,отпуска и вълнение.Ми колко да съм платил, ако ви е любопитно- 1565 лева, за 5 нощувки със закуска,самолетен билет в двете посоки с кетъринг на борда,застраховка,трансфери и дневни обиколки.И зачаках.Вълнението ми е голямо-не толкова за крайната дестинация,колкото за самото летене със самолет.
И дойде 17 .01.Но тръгнах предния ден, за да спя в София и да ми е по-спокойно сутринта.Идва утрото на 17.01.Подготвен за пътуване само с ръчен багаж ( защото много се притеснявах да не се загубя някъде по летището в Дубай в търсене и чакане на багаж).Купувам си още малко долари от банка в София.Закусвам в подлеза на Софийски университет,вземам си едно кафе от машина и влизам в метрото.В посока за терминал 2.И след малко ето ме на летището.Пуша една цигара, снимам наоколо и влизам вътре.Разглеждам информационното табло.От цялото табло, само в Дубай е най-топло-22 градуса.Даже в Доха е 21 градуса.Зачаках групата.Събрахме се към 11:30 ч.Чекирахме се, вземахме си бордните карти и отидохме за проверка.Интересно ми е- събуват се обувки,махат се колани, вадят се таблети,телефони,лаптопи,монети...Всичко се събира в едни вани, минава през скенер.Следват някакви натривки по ръцете,изчакване за резултата от пробата и всичко е наред.Чувал съм че и снимат там, че веднага излизат лични данни- дали е издирван пътника, дали е осъждан, но незнам дали това е така наистина.Следва безмитната зона и около час и половина мотаене там.Изход С 1.Чакаме самолета да долети от Дубай,да дойде на изхода, да разтовари пътници и багаж, да бъде почистен,да зареди с гориво ( цистерната го чака там), да качи нас и багажа и да отлети обратно.И всичко това става много бързо-От едната страна слизат пътниците през ръкава,от другата страна от единия край слиза багажа,от другия край влиза горивото и през това време се почиства вътре...И ние време седим и чакаме.Излетяха много самолети преди нас и почти за всеки полет търсят по уредбата заблудени пътници-..."Последно повикване за еди си кого ( някакво име)- за полет еди си кой незабавно да се яви на изход еди си кой..."...Защото нали все пак пътника е минал през чекинг,през проверка,през безмитна зона, а го няма на последната проверка и в самолета.И ако багажа му е вътре, а него го няма,багажа се сваля и това забавя полета...Такива работи.Имах време да си похапна около час още един път един садндвич за 6,90 лв.Идва самолета,минава време докато стане време да се качваме.Проверяват ни пак,после през ръкава, в самолета пак се проверява кой се е качил и всеки по местата си.Моето място беше 17 Е- точно над дясното крило по средата.Ама аз седнах до прозореца.И след някое време тръгна самолета от терминала.Забърза напред като моторетка-треперят му крилата.Хем ми е смешно, хем ми е интересно,защото много съм чел преди това за самолети,летене и т.н.в интернет.
И се насочваме към пистата.Вече съм си сложил хапчето под езика за прилошаване-за всеки случай.Затягам си колана.Даже не знаех как се слага и попитах пътника до мен.Той ми показа как се слага и как се маха...Следва заход към писта 09.Чакаме слот за излитане ( строго определен период от време,през който самолета трябва да напусне летището ( примерно 10 минути).Двигатели на пълна мощност … ( повтарям си всичките тези работи, за да ми е по-малко страшно).Имаме разрешение за излитане.Набираме скорост. Държа се здраво за ръкохватките с две ръце.Всичко се тресе вътре.Засилваме се достатъчно,за да може подемната сила да поеме самолета във въздуха и излитаме.След малко се накланяме за да поемем желания курс и след няколко минути достигаме облаците.И тук някъде аз пускам щората на прозореца,облягам се на облегалката,затварям очи и дишам дълбоко.Излетяхме.Остава да полетим около четири часа и 20 мин . И да кацнем по някое време в Дубай.Смешно ми е,защото си казвам- е, излетяхме-все ще кацнем някъде- ако не в морето, в пустинята...Самолета още трепери, все едно експреса за София след Своге.И нищо не виждам.И така докато се издигнахме.Самолета се кротна.Чува се само едно равномерно бучене ( няма като на колите първа,втора,трета, газ,спирачка...-Все едно че сте пуснали аспирацията или прахосмукачката).И все едно седи на едно място.И все едно аз съм си вкъщи на прозореца и крилото на самолета е терасата ми.И под мен пухени облаци.И над мен кристално ясно небе.Няма друг слой облаци над нас.И на монитора пред мен има инфо за полета- височина 11277 м, скорост, прелетяно време, оставащо време до края и процент на изминат път.Примерно 10 процента....И като станат 99 процента, трябва да сме стигнали.И с пунктирана линия е това, което остава, а с цяла линия това, което е минато.След половин час сме над нашето море,над него летим около 25 мин,след това над Турция и се здрачава.След малко минава кетъринга- купа с ориз и малко вода.Които си оставям за след полета.Вече е тъмно, облаците ги няма, виждат се някакви светлинки на малки селища.Летели сме достатъчно,малко тресеше по едно време.И процентите растат.И когато станаха 80, нещо се промени.(Ама аз като не знам и ми стана страшно).Двигателите заглъхнаха, все едно единия спря.Някак си по-тихо стана.И като станаха 85 процентите и изведнъж носа му се наклони надолу.Чувствах се под наклон.И някъде в далечината на хоризонта се виждаха много светлини-на Дубай.Летим, летим и започваме да снижаваме.И ушите започнаха да ме болят и да ми пукат .Затиснах ги със качулката и с ръце и мърдах уста, все едно че се прозявам.И вече летим над Дубай.И виждам Дубай от самолета по вечерно време.И магистралите.И задръстванията.И стоповете на колите,попаднали в задръстването.Но не виждам никъде летище.И след малко кацаме.Стигаме до където трябва и самолета спира.Е, това ли беше?.Ми да, това беше...Вземам си чантата и слизам.По стъпалата и отпред ни чака шатъл-все едно танк, с непрозрачни стъкла, вътре климатик и преграда за защита на шофьора.Откарват ни на терминала,минаваме проверка,слагат ни печати в паспортите.Имам си вече арабски печат.Часът е 21:00 ч, след това на лентата за багаж.Излизаме.Отпред ни чака автобус и ни кара в хотела.Дават ни по една бутилка минерална вода от 0,500 л.Хотела е на 10 минути от летището,точно срещу Дейра сити център, мола.Хотел Ибис.До него е Новотел. Ибис Дейра сити център.Защото има още няколко Ибиса в Дубай.Настаняваме се.Дават ни карти за стаята, магнитни, и вътре се слагат в един жлеб,за да се включи осветлението.Отивам до стаята,не мога да отворя.Слизам долу, дават ми друга карта.Влизам с нея.Но тази карта се ползва и в асансьора-и там се слага в жлеб, за да тръгне асансьора.И веднага излизам.Точно срещу хотела има арабски ресторант.Той работи до към 3 ч. през нощта.И сядам на една масичка отвън да разгледам менюто с което може би ще вечерям през следващите вечери.Като за начало си вземах едно капучино.Превъзходен вкус.След това пообиколих наоколо да разгледам какво има.
Правя една доста дълга обиколка-срещу хотела през пътя има мол-Дейра сити център,който работи до към полунощ.И покрай мола донякъде,после на обратно над магистралата по един надлез, от другата страна хванах надясно по единия тротоар и вървях около час.Пътните възли нямат край.По четири-пет ленти в посока,детелини,надлези,подлези,трафика няма край.Минавам покрай строителни площадки,покрай някой хотел,покрай ресторанти и т.н.На едно място се спрях,ядох сладолед,много ми хареса.Платих с долари,върнаха ми дирхами.И на обратно.Гледам да не се загубя още първия ден.В края на този ден към един през нощта сядам пак на този арабски ресторант до хотела.И си вземах една порция ориз с месо.Порцията беше много голяма и пикантна- със един червен сос,допълнително дават- изгори ми езика и гърлото.А месото, докато стигнах до него, стана студено и трудно за дъвчене.Оставих го половината месо, но ориза го изядох докрая.И на втората вечер си поисках само ориз- Only Rice.
На втората вечер в края на дневната обиколка сядам пак на същата маса и пак капучино.И на третата вечер като седнах и сервитьора ми се усмихва и вика-капучино?.Не ,викам, този път ориз... Only Rice.
Първия ден приключи.Прибирам се в стаята.Там на масата има една чаша, в нея има две кафета, два чая,две сухи сметани,малко захар.Имам и кана, за да си загрея вода ( от минералната).Ха -и водата и кафето и чая ми е безплатен.Но контактите са с тройка ( нашите щепсели не влизат).Трябва да се купи адаптер или да се ползва на заем от хотела, за да заредим телефони,таблети, камера и т.н.На другия ден си купувам от мола за 95 дирхама, но се оказва, че то става само за телефон,таблет....А камерата?Хм, ще видим.Чак на последния ден обърнах внимание, че в банята на сешоара има изход за нормален контакт.И установих,че е могло да ползвам само него, без да си купувам това от мола...Докато пия кафе от прозореца си виждам излитащите самолети.На всеки три минути излита самолет.Даже понякога за три минути излитат два...Време е за сън.
Ден Втори.
18.01.2018 г.-четвъртък
Събуждам се към седем и поглеждам през прозореца.Кристално чисто небе,обещаващо прекрасен слънчев ден.Обличам се и бързам за закуската.Добре да си похапна,защото ни чака дълъг ден.За днес имаме да гледаме доста интересни неща.Ще се разходим до съседното емирство Шаржа-третото по големина емирство,което е с най-богатата и интересна история.Площта му е 2600 кв.км между Дубай и Ажман и е управлявано от фамилията Ал Касими.Заведоха ни до Синята джамия.Още на първата спирка докато чаках да се събере групата видях онези червени открити автобуси, които правят панорамни обиколки на забележителностите.И може да се снима от откритата част:
Big Bus Dubai :
WWW.BIGBUSTOURS.COM
Но нямах време да се возя на тях.
Там някъде имаше едно голямо кръгово кръстовище с много красиви цветни градини.В средата му на един постамент беше направен като паметник на една дебела разтворена книга-корана.После ходихме да гледаме Дубай музеум-Музея на Дубай,поместен във внушителната крепост Ал -Фахиди ( Al-Fahidi),построена през 1787 г.за да пази от морски набези тогавашното селце.Там беше много интересно.На видеомонитори в отделни части на помещенията имаше клипчета,които разказват за живота такъв,какъвто е бил преди откриването на нефта и преди Емирствата да станат символ на технически бум и място от бъдещето.Фигури с реални размери създаваха впечатление за реалност.В началото имаше много интересна инсталация за охлаждане на въздуха без участието на ток и климатици.Подобие на комин,изграден от зебло и преграден на четири от зеблото,така че по някакъв естествен начин да се разделя горещия ( по-лек) от студения ( по-тежък) въздух,които естествено да циркулират.След това направихме една обиколка покрай небостъргачите и спряхме за почивка,пазар и храна на Мадинат Джумейра (Madinat Jumeirah),или както го наричат-"Арабската Венеция .От тук се виждаше седем звездния хотел Бурж ал Араб.Горе на върха му има една площадка,приличаща на протегната чиния на длан-това е площадката за хеликоптери.Разходихме се из Мадинат Джумейра.Много интересни канали и мостчета,пресъздаващи реалната Венеция.Пазара тук е много пъстър, но аз не съм тръгнал да пазарувам, а само да гледам.Така че по-набързо минах през него.А и внимавах да не се загубя,защото имаше много коридори,тунели и разклонения,които по нищо не се различаваха едно от друго, а и нямахме много време да се губим.Но изморен и впечатлен от всичко това седнах на едно място по средата на пазара да пия кока кола.Сладолед ще ям по-късно на следващата спирка за почивка.Разходката продължава към Палм Джумейра."Палмата",както я наричат.Построена като палма в морето върху изкуствен остров.Всяко листо от палмата е оформено като улица, на която са построени много скъпи къщи,предварително продадени за милиони.За построяването на всичко това тук били излети 7 милиона тона бетон ( не вярвам, но така ни казаха) в морето.На върха на палмата най-навътре в морето е хотел "Атлантис"-- най-луксозен и скъп.Там спирахме да гледаме и снимаме.Та се питам кой ли може да си позволи да спи там.Сигурно от последния му етаж се вижда цялата палма, така си мисля.Тук някъде минава и монорейла ( еднорелсово влакче-трамвай),от който се виждало много добре всичко това. Но на него не съм се возил.
То от молове ,небостъргачи и фонтани не ми остана време даже и за Миракъл гарден (после разбрах, че това били огромни градини километри дълги с милиони цветя).Само фонтаните пред Бурж Кхалифа ги гледах 12 пъти- и всеки път с различна мелодия.Всяка вечер завършваше там .Обиколката за деня е вече към края си.Остава да видим и новия квартал Дубай Марина и да спрем за снимки при забележителния спираловиден небостъргач с 90 градусово усукване-КайЕн Тауър.Тук бях наистина впечатлен от този небостъргач и всички останали около него.Можех да остана тук и да се прибера с метрото сам, но още не бях разбрал къде ми е станцията при хотела.Но пък разбрах коя е станцията тук на метрото.И ако ми остане време през следващите дни ще мога да дойда пак.Прибираме се в хотела и ни оставят.Вече ми казаха къде ми е метрото тук-спирка Дейра Сити център-само на 200 метра от хотела. Оставям си нещата и отивам да се возя на метро.Вземах си билет и отивам да гледам фонтаните за първи път.Слизам в метрото и се качвам в последния вагон. Защото знам, че там ми е мястото.Вагоните са пет и всеки е за определена категория хора.Първия е за хора със златни карти,има вагон за Вип и т.н.Но един ден нещата се объркаха и изпаднах в ситуация,която никога няма да забравя.Е,добре,ще я спомена сега- в една от последните вечери след фонтаните бързах да се прибирам,за да не затвори метрото и излизайки от ескалатора виждам, че метрото е там, няма никой да се качва и всеки момент ще тръгне.Вземам останалите стъпала от ескалатора на бегом и се бутам в метрото,заобикаляйки някаква странна преграда от колчета и лентички,мислейки си, че се качвам в последния вагон.И когато вратите се затвориха виждам на тях символа-силует за жени и майки с деца....Поглеждам с периферно зрение наляво,поглеждам надясно- само забулени жени и майки с деца.Изтръпнах.Викам си край,убиха ме ....Със затаен дъх и вцепенен поглед,чакам да спре на следващата спирка, за да се преместя,където ми е мястото.То аз съм се бил качил в последната врата на четвъртия вагон...А някои влакове са цели-от край до край няма прегради между вагоните.Но този имаше.
Та да продължим.Отивам на фонтаните.Слизам на Дубай Мол и тръгвам да излизам.Смаях се- то няма излизане...Знам, че трябва да отида някъде пред Бурж Кхалифа.Но не знам как.Следвам тълпата,която слезе от метрото тук.По едни стъпала надолу за излизане от метрото,после по едни тунели,коридори, движещи се пътеки,тунели,коридори,наляво,надясно...15 минути...През това време гледам как отминавам небостъргача, а пътеката няма край.Чак докато стигна до Мола.И през мола още 15 минути,като се оглеждам на всички страни за информационните табели там за това кое накъде е докато стигна до фонтаните.И то на бърз ход.Сигурно имаше 2 километра през тунелите и коридорите от метрото до мола.И в мола вече има табели- за аквариума накъде, за фонтаните накъде,за ледената пързалка, за водопада и т.н.Та влизам в мола.Започва се с банкомати,след това са местата за получаване на пари по други начини-Уестър юнион,следват чейнч бюрата за обмяна на валута-всичко е подредено.Само направо през мола до края на този коридор,стигам до една голяма табела с надпис "Добре дошли", която ще ми е ориентир накъде да завия на връщане.Защото мола е голям-колкото 50 футболни игрища.После надясно пак до края,после пак на дясно,после три нива надолу и през една врата навън и съм пред фонтаните.Има и открита тераса едно ниво по-нагоре, но там имаше голяма опашка, защото мястото отвън е малко и има охрана,която контролира потока от желаещи да гледат отвисоко. ( За любопитните, ето интересен клип от интернет- с музиката,която най-много ми хареса за фонтаните:
https://www.youtube.com/watch?v=kvh66Xff3dI
От метрото до фонтаните на бърз ход през мола,през тълпата ми е 35 минути...И вече чакам фонтаните-изморен, изпотен стигнах.
Тази вечер гледам фонтаните пет пъти- в 18:30, в 19,после в 19:30,след това в 20:00 и накрая в 22:00 ч.След второто гледане седнах да похапна малко и докато хапвах разни скъпи,пикантни и малки като количество неща,фонтаните минаха още два пъти.След 20:00 ч, минах да направя една обиколка вътре в мола.Бях много впечатлен.Това се казва Мол, не като нашите махленски шопинг центрове.Мол-един милион кв.м. площ,1200 магазина ( само 150 са за обувки),паркинг за 10 000 коли,на девет нива...Пода излъскан до блясък.Загубих представа за време ,пространство и пари-защото тук всичко е блясък и лукс.И така в края на цялата тази обиколка за деня се прибирам до хотела и отивам до Арабския ресторант, който ми е точно пред хотела и сядам да пия капучино на една маса отпред ( нарекох си я моята маса, защото всяка вечер сядах на нея).А и за днес вече съм ял и преял- из мола-ресторанти,сладоледи,фрешове,десерти...Пред мен е пътя,гледам трафика и минувачите,които се разхождат по къси ръкави и къси панталонки.През пътя ми е също един друг мол-Дейра сити център.Всички молове тук работят до към полунощ, а този арабски ресторант до към три през нощта.Капучиното тук е около 19 дирхама.Но отгоре е много интересно изрисувано като листо.През другите вечери тук ям ориз,защото не е много скъпо.Общо взето тук каквото и да ям, все е пикантно и ми изгаря езика и гърлото , но се свиква.Полунощ отдавна е минал.Ден, изпълнен с много приключения.На другия ден обиколките продължават.
Ден трети-петък 19.01.2018 г.
След закуската на шведската маса, на която отделям поне по час и половина всяка сутрин обиколките продължават..Похапнах си доста добре, защото имах време. За днес имаме Магията на откритите пазари на Изтока и обяд в местен ресторант.Тръгваме в 09:30 ч.С автобуса отидохме до брега на канала,през който плавахме около 7-8 минути.Преминахме от другата страна на Дубай крийк с водно такси-дървен сал-Абра по естествения воден път,който разделя града на две части-Дейра и Бур Дубай.Разходката продължава с пазара на подправките,парфюмите и популярния Златен пазар.Още в началото видях да се продава сладолед с камилско мляко,но нямах време да си купя,а след края на разходката из пазара забравих къде беше той.Тук ни очаква пъстра смесица от ухание на подправки.Видях какво е сяра и куркума и разбирам, че имало женска и мъжка куркума...Всичките видове подправки наредени в едни тесни и дълбоки найлонови чували, предварително добре изсушени.На този пазар има още изобилие от ядки,сладки арабски аромати.И златарски работилници, които ни оставят безмълвни с пищните си бижута и изкусната им изработка.Тук разбираме, че златото е 18 карата и повечето неща са машинно изработени.Оставиха ни да се разхождаме.Имахме около 40 мин.Гледах да вървя само направо, за да не се загубя.Понеже беше петък,време за молитви и не всички сергии бяха отворени.И по едно време ме спря един търговец пред едно магазинче и ми завърза на главата една кърпа и ме направи на шейх.Поисках да ме снима и след като ми направи снимка, ме покани вътре в магазинчето си,за да ми пробута останалите неща от облеклото на шейха-дългата бяла роба и едно такова като черна грива (като корона) с висящи надолу шнурчета,което се слага отгоре на главата.Не ми се искаше, но от любопитство попитах колко струва.И той ми написа на калкулатора- 320 дирхама.Моля?....Та това са почти 100 долара..(100 долара са ми 360 дирхама)...Не,не,отсякох.Той изтри това и написа 300.Не.И той продължава на намаля, а аз продължавам да казвам НЕ. 260.Не;-200.Не;-160.Не;-100.Не;-80.Не;-70.Не;-60....И аз да взема да му кажа усмихнато Yes...И той да вземе да ми го даде за 60 дирхама...Малко под 20 долара...Та вечерта си го обличам и виждам колко ми е дълго и как се спъвам с него, ама за една снимка се нагласих как да е.Даже и име си измислих -Шейх Влад Ал Дубай...В края на днешната обиколка ни чака обяд на шведска маса.Заведоха ни в един хотел, близо до залива ( там, където са дървените корабчета) и там обядвахме.Похапнах си добре .За десерт имаше много интересни неща,като петифури някакви.И след обяда ни връщат в хотела.Беше към 14:30 ч.Твърде рано, за да се затворя в стаята си.
Вече знаех къде е метрото и отидох до Мола на емирствата (MALL OF THE EMIRATES) -то метрото спира там, но пак има едно лутане по коридори и тръби, за да влезе човек в мола, без да си показва главата навън , но за малкото време с което разполагах можах да намеря само ски пистата и то след голямо лутане.Докато се лутах попаднах на паркинга,който се оказа на две от последните нива -горе.Изумително.Но пък през това време забравих от къде влязох и започна пак едно лутане в търсене на пътя към изхода.И уморен седнах да си похапна нещо вкусно.Chocolate Love It за 23 дирхама и Cappuccino за 17 дирхама.След това бързах да се прибера до хотела, защото в 18:00 часа тръгваме за другия мол до Бурж Кхалифа ( Burj Khalifa) .Там имаме да ни покажат какво друго може да се види в този мол,а по-късно ще се качим и на небостъргача Бурж Кхалифа.Там ни обясниха кое къде и какво може да се види ( за тези, които за първи път идват тук),както и къде ще се чакаме след като видим фонтаните и се качим на небостъргача,за да се съберем и да ни върнат в хотела.Раздадоха ни билетите за набостъргача- At the top)- "На върха").Някъде около 424-ия метър...Ние сме там за 21:00 ч.Набързо отидох да видя водопада и ледената пързалка,след което забързах,за да гледам фонтаните в 20:30 ч.Веднага след фонтаните се върнах, за да се наредя на опашката.Следва проверка и скенер.Вземаха ми запалката, но ми обясниха после къде мога да си я потърся- в една стая на изхода.Хм, ще си я потърся де и ако не си я намеря,ще взема някоя друга.Хм, да видим...Следват едни коридори по които на видеомонитори се разказва за историята на построяването на това чудо на архитектурата-най-високата сграда в света.Била висока 828 метра и имала 206 етажа,последния от които е на 626-ия метър.Чак дотам няма да се качваме...И така стигаме до асансьорите.Те са три.Всеки един събира по 14 туристи.Броят ги.Като се застане срещу тях и се гледа-средния и десния водят до 124-ия етаж, а левия- до 125-ия етаж.Между 124-ия и 125-ия етаж има стълбище-вътрешно и всеки може да се качи или слезе етаж надолу ( зависи кой с кой асансьор се е качил).Идва ми реда.Гледам на вратата на асансьора със светлинни ефекти се изписва времето в секунди и етажа, до който се намира асансьора. И едно светлинно правоъгълниче се мести нагоре-надолу, в зависимост от това дали се качва или слиза.Там има човек,който брои качващите се и насочва слизащите, за да не се засичат двата потока хора...Влизаме 14 души,затварят ни и тръгваме.Етажите вървят по-бързо от секундите.На 60-та секунда вече бяхме на 124-ия етаж.Слизаме.Излизаме на площадката.Тя е остъклена отпред и открита отгоре.Подухва силен вятър.Но се разкрива зашеметяваща панорама-нощен Дубай, осветени небостъргачи и цялата равнина до хоризонта,магистралите,потока коли.Горе долу видях почти същото,каквото видях от самолета на идване...По средата има един монитор, който може да се насочва на всички страни и показва в близък план къде какво се вижда и кой небостъргач кой е и как се казва...Тълпи народ.Защото всеки може да стои тук кой колкото си иска.Погледнах от високо и занемях.От тук се вижда половината Дубай, защото панорамната тераса не е на 360 градуса.Как ли е построено всичко това. Аз попаднах на 124-ия етаж, но се качих и до следващия.И там има панорама, но е изцяло остъклена.Дойде ми идеята да остана още малко, за да видя фонтаните в 21:30 ч, пък оттам.Е,видях ги, но музиката към тях не чух.Съвсем слаб фон от нея се чуваше вътре по едни малки тонколони.Реших да побързам да сляза, за да мога да ги видя в 22:00 ч.Да,ама не- наложи се да чакам цели 35 минути, докато ми дойде реда да се добера до асансьорите...През това време разгледах щанда със сувенирите и лакомствата и си купих шоколад с камилско мляко.И си го изядох докато чаках да слезя.След като слязох отидох да си потърся запалката- не толкова че ми трябва,колкото да видя дали ще си я намеря...И когато си я поисках (I want my faire- с моя развален английски) и човека ми извади една вана ( голям сандък само със запалки) и аз бях изумен, когато видях моята най-отгоре...И си я вземах....Аз на летището си я опазих,че там да я загубя...После се помотах малко из мола, но не се отдалечих много.Имах желание да остана още малко и да се прибера с метрото, но нямах сили вече да ходя.Пак гледах фонтаните в 22:30 ч.Е,стига толкова за днес.Поседнах около мястото за срещата,което беше в средата на мола откъм изхода от Бурж Кхалифа- там където има един голям кръг от който се виждат всички нива едновременно и отгоре на тавана има една звезда.За ориентация. В 23 ч-среща там...И си похапнах един Ягодов Чийз кейк за 22 дирхама на една маса,около един кръгъл бар като не изпусках вече събиращата се група от поглед.И когато започнаха да ни броят вече бях там.Готови да ни върнат в хотела.Минахме пак през мола,през входа ,където има направен макет за следващата по височина кула, която се очаква да бъде построена тук.Казват ни, че височината ѝ за сега се пази в тайна, за да не би някъде другаде по света да построят нещо по-високо...И оттам,през паркинга ,по един павиран път към автобуса.И обратно към хотела.И оттам в арабския ресторант-да похапна още малко-този път си вземах само ориз- една голяма купа бял ориз- за 10,50 дирхама,но понеже ми беше много сухо,поисках и малко сос.Донесоха ми някакъв пикантен червен сос .И всяка вечер там- само ориз- то ми стига:).
Ден четвърти-20.01.2018 г.
За днес имаме да пътуваме към Абу Даби.Пътува се около 90 мин. В едната посока.Но преди това закуската.В зависимост от това колко рано ще тръгваме за дневните обиколки преценявам кога да слизам за закуска и колко храна мога да си взема.За днес тръгването е за 9:00 ч. Така че мога спокойно да си похапна от 7 до 8:40 ч, след това да си взема нещата за деня-видеокамера,телефони за снимки,таблет за навигация и бинокъл да гледам небостъргачите.Макар,че бинокъла съм ползвал съвсем малко време защото повечето неща за гледане остават под носа ми...И на една ръка разстояние...Минахме през периферията на Дубай- до края на линията на червеното метро.Тук са разположени офиси и представителства на корпорации и световни марки-Сименс,Майкрософт,на марки коли и т.н.Само преди 80 години Абу Даби не е много повече от рибарско пристанище,кацнало върху един остров в непосредствена близост до континента,известно с ловците си на перли.Днес Абу Даби-столицата на Емирствата се усеща като лежерна омая на бял пясък,тюркоазени води,подреденост и блестящи архитектурни постижения.Преди да стигнем дотук,посещаваме мястото,където се намира пистата за Гран При на Формула 1 на о-в Яс .Тук някъде е и развлекателния парк ( Ferrari World) ,но за него нямахме време.За малкото време,около 40 мин,през което сме при пистата на Формула 1 само виждам къде се намира.Наоколо има много места за похапване, за сладолед и кафе.Също на няколко места имаше ретро автомобили,които можах само да снимам.По един сладолед,една бърза обиколка ( без да се влиза навътре към същината на всичко това),защото за да се види всичко трябват поне три часа.Над сградата прелитат много ниско самолети със спуснати колесници,защото то е почти до летището в Абу Даби.Следва посещение на традиционно селище ( Heritage Village)- За любопитните ето клип от интернет:
https://www.youtube.com/watch?v=SgzqU82vMDM
https://www.youtube.com/watch?v=_Q4U-NGxMD8
Тук са показани художествени занаяти и други интересни неща,свързани с поминъка на хората от онова време.От тук се излиза на малък плаж на който има палми и на едно място през листата между две палми се вижда залива- от другата му страна е Абу Даби с големите небостъргачи.Има един удивително наклонен небостъргач ( с по-голям наклон от кулата в Пиза),който се вижда от магистралата по която минахме до тук като силует.След това ни заведоха на един Мол Яс- MARINA MALL ( Yas Island).Тук имахме време за обяд,което мина много бързо.Докато обиколя мола, докато си избера къде да ям, докато си изям храната и то времето минало.Тук в единия край вътре в мола имаше концертна зала - със сцена, места за сядане и озвучителни уредби.И в този мол може да се загуби човек- от къде влиза, през къде минава и губи представа…Зад мола имаше едно голямо виенско колело, за което също нямах време.Идеалната форма на обиколката за деня според мен би била така:-който иска да остане на пистата на Формула 1;-който иска в мола на Яс;-който иска –на плажа в Абу Даби,покрай който минахме и който иска да отиде до Джамията „Шейх Зайед”.И на връщане по същия път да ни съберат обратно.Така всеки би могъл да види поне едно, но както трябва…А ние на тагадък- тук половин час, там час, на традиционното селище 40 мин,после в една работилница за килими 30 мин,където видяхме различни по форма и изработка килими със златни нишки,скъпоценни камъни и други произведения на изкуството на баснословни цени.Но разбира се аз нищо не си купих-само си загубих времето.И чак накрая към 16 ч- отиваме в джамията- за тогава имахме резервация.И там час и половина…Голяма джамия,смаях се.На входа пак скенери,проверки.Всички забулени и боси.Мрамора излъскан до блясък.Следва мястото,където си оставяме обувките на едни рафтове и запомняме на кой номер ги слагаме….Ама си вземах само чорапите, да не ми стане студено бос по мрамора… ( Тук се сетих за едно нещо, за което само при мисълта ми стана много смешно-От България си бях купил чисто нови обувки за топлото време тук.Но за трите дена дотук се измъчих с тях-заболяха ме краката.И си мислех дали не мога на връщане вместо моите обувки да си взема някои други-по –удобни-маратонки например…..).Така си мислех-кой ще разбере…Е, не го направих разбира се- моите си ми обувки си ме чакаха там на връщане. Минахме навсякъде, стъпихме на най-големия килим в света. Джамия Шейх Зайед в Абу Даби е най-голямата в Обединените арабски емирства и осмата по големина в света. Храмът носи името на първият президент на ОАЕ шейх Зайед бин Султан Ал Нахаян, посветил живота си в изграждането ѝ и погребан в нея. За любопитните ето линк от интернет:
http://www.sunshine.bg/djamiya-abu-dhabi
http://bradva.bg/bg/article/article-23887#.WnMsG7xl-M8
Голямата джамия в Абу Даби е носителка и на няколко световни рекорда. Сред тях е за най-голям килим - 5 627 кв. м. Изтъкан е от около 1 200 тъкачи, 20 техници и 30 работници. Тежи 47 тона, от които 35 са вълна и 12 памук, а възелчетата в рамките му са приблизително 2 268 милиарда.
Видяхме и най-големия полилей-казват че тежи около 12 тона.О, много приятно беше на бос крак по този мек килим.По цялата дължина на килима има нещо като прави ленти,под килима релефно изпъкващи.Все едно че килима е съставен от отделни части и по тези ленти е бил сглобен.Но ни обясняват,че това било направено с цел по тях молещите се да се ориентират така, че като се разположат там да бъдат подредени по права линия...След всичко това,което видяхме бяхме свободни и аз бързах обратно към изхода,защото имах крещяща малка нужда- на бегом, бос по студения в сянката мрамор- даже нямах време да отида до обувките си.Направо през навалицата и към ескалатора надолу.Някъде там ме спря служител по чистотата и хигиената и ми показа от къде да си взема чехли с които да продължа напред.После чехлите се оставят на специално място и тогава отидох за обувките си.Оттам към изхода през магазина за сувенири .И там разгледах набързо и си вземах една чаша за кафе за спомен от Абу Даби и чакам да се съберем за автобуса.И обратно в хотела,като не пропуснахме да се набутаме във вечерния трафик по магистралата за Дубай.Седем-осем ленти натам, насам, пътни възли,детелини,както си трябва ,а колите карат бързо, даже и катастрофи видяхме ( това е общото с България-бързото каране и катастрофите).На няколко места в Дубай на някои кръстовища има едни малки светофари, разположени по-ниско от нормалните.Питахме се защо това е така.Отговора,който получихме беше,че богатите емирати,които карат спортни коли, които са по-ниски от другите ( колите де), да могат да виждат светофарите, без да се напрягат и да гледат нависоко…Прибираме се.Търся си картата за стаята-няма я…Сетих се, че сутринта я забравих в асансьора…Дават ми друга…
Прибирам се в стаята,оставям си нещата,вземам си само таблета и телефона и отивам да разгледам мола срещу хотела- “Mall Deira City Centre”.Отвън изглежда малък мол, ама и там може да се загуби човек.Първата вечер го обиколих отвън.Безкрайна редица от колони,оформящи в основата му паркинг,който на няколко нива стига почти до горе.
Влизам откъм метростанцията.Този вход ми е най-удобен, защото съм можел да ходя всяка вечер след дневните обиколки.Излизам от метрото и съм в мола.Всъщност във всичките молове лятно време,когато температурите навън са непоносими може да видите спортно облечени младежи с маратонки да обикалят там цял ден.Това е така, защото в мола е климатизирано хладно,пода е излъскан до блясък и там може да се разходи човек,без да го пече слънцето...Та влизам в мола.След входа започва поредицата на места от които можете да получите пари- банкомати,чендж бюра за обмяна на валута,Уестър Юнион, за изпращане и получаване на пари и т.н.Следва фитнес зала и оттам нагоре и надолу-магазините.В този мол има Карфур,места за вкусна храна от различни краища на света, сладоледи, десерти,бижутерия,козметика,часовници.Но впечатление прави, че повечето маркови стоки нямат цена.Пише само марката.Та седнах да си похапна на първото място,където ми хареса обстановката.Азиатска кухня.Избрах си там нещо интересно изглеждащо и напълно непознато и зачаках.Дойде ми храната.В интерес на истината когато пиша това вече не помня какво беше.Помня само,че докато си чаках храната пих един фреш и после ядох два часа,защото храната беше много пикантна.От време на време си подслаждах с фреша....И ми останаха сили да обикалям още час и половина нагоре-надолу и да зяпам по витрините.На една витрина видях един макет ( модел на манекен,изобразяващ коза).Да,коза-обута с дънки,кожено яке,гримирана, с червило и блясък в очите...И китайците се спират,зяпат, усмихват се и снимат с телефоните.Впечатление ми направиха марковите часовници и марковите кожени изделия-чанти и портфейли.В магазините за телефони и аксесоари ми харесаха пластмасовите и дървени задни панели ( или нещо подобно на калъф)за таблети и Айфони ( 5 и 7 инча).На тях са изобразени релефни забележителности на Дубай...Например заден панел за таблет на който е изрисуван релефно небостъргача Бурж Кхалифа,или хотел Бурж Араб,или пък само пише "Dubai".Но сами разбирате,че само заради надписа и идеята за подобен сувенир те струват много пари.Не можах да си позволя подобен сувенир за моя таблет, а ми се искаше.И когато се уморих от обиколки се ориентирах към някой изход.Да, ама те са няколко.Случайно попаднах на изход през паркинга.Минах по една алея да разгледам колите.Такива марки коли не бях виждал никъде до сега-големи и тежки.И излязох на пътя.Огледах се насам,натам-нищо познато.Реших да тръгна наляво и да вървя докато видя нещо познато.Аха.Виждам-познат булевард,пътен възел и позната палма.До нея огромна декоративна ваза-по-голяма от мен.И се сетих,че оттук минавах първата вечер,когато се разхождах да видя от къде мога да влезя тук и какво има наоколо.И две преки по-натам,на другия ъгъл вече си виждах хотела.Време е за кафе и цигара за фасон.Да,за фасон и релакс.Аз не пуша по принцип,ама си вземах скъпи цигари от България (Davidoff)... Прекрасен завършек на деня.Вече е тъмно,наближава полунощ.И пак сядам на моята си маса отвън на арабския ресторант до хотела(Baith Al Arabi Restaurant).Та поисках си едно Turkish Coffee Small за 12,60 дирхама.Донесоха ми една малка чашка с черно кафе.И когато попитах за захар, ми казаха нещо, което аз не можах да разбера, но захар нямаше.Сигурно така се пие- незнам.Опитвам го и правя едни муцунки на безвкусна каша,все едно пия горещ и разреден грис.Не ми хареса.Но пък капучиното тук е превъзходно.И всяка нощ идвах тук на капучино по никое време.
Прибирам се в хотела, но не ми се ляга.Четвърти ден не съм пил бира...Никъде не сервират алкохол...Това,което знам за алкохола е, че може да се консумира в хотелите и в някои скъпи заведения.Я да видим в нашия хотел дали има алкохол на бара.Има.И уиски имаше.Но 20 грама струват много повече от една бира.А и 20 грама стигали само за един болен зъб...Ще пием бира.Избирам си една.Момчето на бара с неохота и странна гримаса ми я даде.Но...Начина по който ми я отвори и подаде ми беше много интересен: Взема една хартиена опаковка ( кесия от плътна и непрозрачна материя), сложи бирата вътре и отгоре се подава само гърлото,от което ще пия.Но не можело да седна на канапетата в светлата част на фоайето.Посочи ми един тъмен ъгъл на канапетата,където сутрин закусваме.Така било по-дискретно...И аз като някой непослушен ученик от едно отдавна отминало време държа бутилката през хартиената кесия и само гърлото се подава, колкото да пия...Да не се виждало какво има вътре...Не сетих да питам дали мога да си я отнеса в стаята.След всичко това се прибрах в стаята.Отдавна е минало полунощ,всички спят.Реших да си облека всичко,което си купих от единия сук-облеклото на шейха....С бялата роба ( незнам как се казва), дето ми е до земята и се спъвам, като вървя,да заметна на главата си голямата кърпа ( куфия се казвала), защото не можах да разбера как точно да си я завържа,въпреки че гледах няколко клипа в интернет показващи само начини за през лицето и само очите се виждат.Но аз исках така, както ми я завързаха на сука.Но нали все гледах как изглежда на истинските шейхове.Заметната само през главата.Отгоре сложих и онова черното,дето се слага отгоре.И така като истински шейх се запрепъвах по коридора и асансьора,за да слезя до фоайето и да помоля бармана на барчето долу да ми направи няколко снимки.Даже и име си измислих -Шейх Влад Ал Дубай...Прилича ми много.Е,можех да ида така и до Арабския ресторант, но той може и да е затворил.Следва един горещ душ и в леглото...
Ден пети-21.01.2018 г /неделя/.
Днес ми е свободен ден.Не съм се записал за нищо организирано,т.е пропуснах разходката с яхта и сафарито в пустинята с вечеря в бедуинско селище, за да мога сам да си обикалям и да се върна на места,които вече знам къде са и мисля,че ще ми е интересно.Закусвам много бавно и обилно.За днес за никъде не бързам.Защото на другия ден си заминавам и каквото съм видял-видял.След закуска се отправям към Рамката на Дубай. За любопитните, ето линк от интернет :
http://www.economic.bg/bg/news/9/novata-emblema-na-dubaj-otkriva-na-1-yanuari-2018-g-snimki.html
Влизам в метрото,купувам си дневна карта за 22 дирхама.Но продължава да ми е любопитно наистина ли метрото няма машинист.Сега ще разберем или по-късно.Отивам най-отпред.Идва метрото.Спира.Гледам през стъклото- не виждам машинист.Но продължавам да не вярвам.И ми става още по-любопитно…
Слизам на първата станция ( Al Karama –мисля беше) на метрото,която излиза над земята ( Метрото има само 4 станции под земята и нашата-„Дейра сити център” е първата).Излизам от метрото.Много пъти се чудех дали на тази станция да сляза или на следващата.Но от следващата ми се вижда много далеч.Рамката се вижда вляво.Следвам тълпата към изхода.Вървя направо,на първата пряка завивам надясно,пътя прави един завой наляво.Минавам покрай ниски работнически жилища ( не всичко тук е блясък и лукс).Пресичам една пряка и продължавам в същата посока.На следващата пряка завивам на дясно и излизам на един широк площад да го наречем, покрит с пясък.Рамката се вижда.Заобикалям оградата и ето ме на входа.Плащам 50 дирхама и съм вътре.Още отдолу виждам, че част от пода горе е стъклен и прозрачен-хм, дали ще посмея да стъпя?. Минавам през скенер,проверка и влизам.Оставям си раницата на гардероба и вземам само камерата и телефоните за снимки.И якето, че горе може да е студено.Рамката е висока 150 метра.По едната колона се качва,по другата се слиза.Прозрачен асансьор,стъклени стени.Качваме се горе.В средата гледам плътни стъклени плочи, осветени с LED осветление.Хм, нали беше прозрачен пода...И докато вървя напред, изведнъж LED осветлението на плочките угасва и пода става прозрачен.Плочка свети,плочка не свети.И отдолу се виждат палмите,алеите,хората и колите като детски играчки от Лего.По средата има малко барче,където правеха много вкусни сладки изкушения-Едни големи ягоди ги хващат с едни щипки и ги потапят наполовина в горещ,разтопен шоколад и ги слагат на една плочка...Други дребни сладки и сувенири на съседните две маси.Над Дубай се е настанил смог.В далечината почти нищо не се вижда.Имам усещането, че от пустинята се надига пясъчна буря.Но става горещо.От горе се вижда Дубай, но не на много далеч,заради смога.От едната страна ниски еднообразни жилищни сгради с равни покриви.От другата страна-небостъргачите.Точно под тази рамка през пътя има един много интересен парк с много и различни фигурки, които вечер осветени са много интересни, но дори и от тази височина не можах да видя как може да се стигне до тях.Има един пътен възел с по 3-4 платна в посока, нагоре,надолу,детелина и не можах да видя откъде може да се мине.А ми се искаше.В средата на този коридор,който свързва двете колони има едно много интересно електронно устройство с две камери.На монитор е изобразена Рамката.От двете страни има ръкохватки,които позволяват цялото това нещо да се върти на 180 градуса ( И от другата страна пак има такова).Така че тази рамка да обхваща цялата тази панорама, която се разкрива от там.И една камера снима от рамката навън и една камера снима от рамката към човека,застанал пред нея.И завъртате рамката на където си искате да гледа.Избира се каква да е снимката- на дневен Дубай, на нощен или така, все едно сте излезли от рамката или сте се качили на нея.Натиска се един бутон.Заставате за снимка.5,4,3,2,1-щрак- и снимката е готова.Запазва се с един бутон ( за около минута примерно,преди да застане следващия любопитен на вашето място).И с вашия телефон снимате тази рамка, заедно с вас,както сте излезли.И всичко това безплатно.Избрах си за фон небостъргачите насреща, избрах си все едно съм излязъл от рамката и съм се качил на нея и щрак.И после снимката на фейсбука.И приятелите гледат и ме питат- И сега какво е това бре...?.Ми такова-смаях се.Погледах още малко и обратно надолу.По същия път и в метрото.Този път обаче си вземам „Златна карта”(Gold Nol Card Sale) , за да мога да се кача в първи вагон… самата карта струва 6 дирхама и заредена с още 19 дирхама (автоматично при закупуването),стават 25 дирхама, но още не знам за колко возения важи.Но ще разбера де ( ще минавам с нея,докато спре да ме пуска системата и когато това стане-ще продължа с дневната си карта)…Влизам в първи вагон.НЯМА МАШИНИСТ.НЯМА!!!!.СМАЯХ СЕ…Заставам най-отпред и аз съм машиниста…Пред мен имаше други любопитни ,залепнали на предното стъкло,но когато те слязоха, аз застанах на тяхното място…Метрото си върви самО-по релсите под земята и над земята .От двете страни небостъргачи.На станциите самО си спира ( ако спре малко по-напред от вратите,които разделят перона от влакчето, се връща самО, коригира си грешката и тогава отваря вратите).На предното стъкло има чистачка…Питам се за какво му е като няма машинист и кой и кога я пуска…?И така пътувам до Дубай Мол.Искам да видя аквариума по-отблизо и да мина през тунела…Голяма беше навалицата,скъп ми се видя билета.Погледах пак рибите отвън и седнах да похапна на заведението до него, което създава една джунгла-обстановката е все едно си в джунгла-лиани,зеленина (по-скоро изкуствени), рев на слонове,маймуни…уникална атмосфера.Но изпих само един фреш с много лед.И си тръгнах.Пообиколих още малко из мола-по местата,където до сега не съм разглеждал. И понеже ми беше паднала батерията на камерата и телефона, върнах се до хотела да ги заредим.През това време се зарових във фейсбука, за да се опитам да си пиша с момчето,което работи в агенцията,за да ми каже нещо интересно за посещение като за последен ден.Той беше на линия и си пишем.Предложи ми да посетя някой фреш бар от веригата
Juice World
Речено-сторено.Влизам в навигацията на таблета и пиша това -Juice World Dubai.
И ми излизат най-близките до мен, които се оказаха на следващата метростанция (Al Rigga).Разгледах добре на картата и тръгнах.С метрото за една спирка,излизам, вървя, минавам покрай още един хотел от веригата Ибис,покрай едно KFC и още малко по-нагоре по главната улица и ето ме там. От дясната страна.
За любопитните ето линк от интернет:
https://www.youtube.com/watch?v=2RqMp7Z1LOg
Влизам и там.Навсякъде едни големи фигурки с истински плодове,обвити със фолио и тиксо, за да се оформи фигурката.И надпис на английски,на който пише да не се пипат плодовете.Но за по една снимка сред тях няма проблем.И по тавана също има цели редици и квадрати с портокали и други плодове.Избирам си от менюто един бананов фреш ( среден), защото имаше и до 2,5 л-огромни,че и по-големи.И Шаварма.Много исках да опитам шаварма, но в ресторанта до хотела не предлагаха. ( Подобна е на нашите дюнери).За любопитните ето и за това линк от интернет:
https://www.youtube.com/watch?v=oU3UfniRxb8
https://www.youtube.com/watch?v=CQlKE_5caDw
Плащам си, дават ми един номер и с него си избирам къде да седна ( на горния етаж,за да гледам през прозореца навън) и си слагам номерчето до мен.И когато ми стане готова храната и ми я носят-гледат къде ми е номерчето и храната ми идва на масата с една табла.Похапвам си.Неустоимо вкусна шаварма и фреш.Цял час мина в похапване-бавно, за да се насладя на всяка хапка шаварма и глътка фреш.И обиколките продължават.Малко по-нагоре по улицата и на първата пряка вдясно реших да видя какво има във вътрешността на този квартал.Над мен прелитат самолети- по един през три минути...А какво има тук ли?...Мол разбира се.Не много голям,но достатъчен да загубя още час и половина в обикаляне и зяпане по витрините…Влязох от едната страна, минах покрай много заведения за хранене,магазини с лъскави и скъпи стоки.И отново загубих представа откъде влязох.И тръгнах накъдето ми видят очите- все от някъде ще излезя…Излязох много по-нагоре на същата улица.За ориентир ми служеше един голям строителен кран,който се виждаше все още…И оттам обратно към метрото.Но не влязох в него ,а продължих малко по-надолу да видя какво още има наоколо.Това е някакъв квартал, доста оживен по вечерно време- със заведения за хранене,фрешове,ресторанти,магазини.И стигнах до още едно заведение от същата верига- Juice World.Пак от същата страна на улицата.
Я да влезем и там.Почти същото е, по същия начин изглежда, но това не пречи да опитам нещо друго.Избрах си ягодов фреш и още нещо- студено и интересно и седнах на масите отвън.И то вече станало тъмно.
Има наблизо още едно заведене от тази верига ( Juice Paradise) до метростанция ADCB,но там не съм ходил.
Ама нали моловете работят до към полунощ защо да не обиколя още един.Следва последна обиколка.Предния ден,като се връщахме от Абу Даби, на влизане в Дубай видях един друг мол.Запомних го набързо-Дубай Марина Мол.И сега натам.Той е доста далеч.През това време се стъмни ( казвам ли ви аз, че тук човек губи представа за време,пространство и пари…).Слизам на станцията за този мол.Виждам го докато пътувам натам,от дясната страна, но като слязох и тръгнах да излизам, пак загубих представа и ориентация.Вървя по едни тунели, коридори, по едни пътеки, изходи и отклонения в различни посоки- за автобус, за трамвай…На всяко отклонение има служител,който наблюдава тълпата и насочва неориентираните…Стигам до Мола.Осветен с едни жълти лампички по цялата фасада.Влизам вътре-блясък и лукс.Отвътре пък осветен по тавана със сини лампички.Мислех да вляза и да вървя само направо и най-много веднъж да завия и едно ниво надолу да мина и да разгледам.Да,ама не.Магазини колкото искате.На този ъгъл наляво, на другия надясно.В дъното ниво надолу,на обратно, още едно ниво надолу,по-натам две нагоре, пак направо и очаквах да се озова близо до там, от където съм тръгнал...Да,ама не...Сега къде съм? Незнам. Минах покрай една верига от места за бързо хранене с много апетитна храна, но не съм чак толкова гладен.И в дъното гледам знака за авариен изход.Я да видим къде ще излезем?....Така правя аз- навсякъде искам да отида,да видя, да пипна ,да бръкна,да чуя, да опитам, да помириша…И минавам през вратата за авариен изход и попадам на една тераса.От терасата се вижда МАРИНАТА- яхтено пристанище,вода,луксозни яхти,небостъргачи…Огледах се насам-натам, стъпала надолу…И по стъпалата-до долу.Излизам през една метална врата и се оказвам при яхтите. Минах по цялата дължина на това ( като река да кажем, не е залив,не е море,по-скоро канал с яхти).На едно място беше акустирала луксозна яхта с наредени маси за вечеря и около осветените с лампички маси насядали туристи.Замислих се дали не съм пропуснал точно това,като се отказах за днес от двучасовата днешна разходка с луксозна яхта...Разгледах донякъде и тръгвам да се връщам.Стигам до тази метална врата, защото сметнах,че така ще ми е по-лесно да се кача до горе и от там през мола към изхода…Да,ама не.Вратата не се отваря отвън…Ами сега? От къде да мина,как да стигна до метрото?.Тъмно,наоколо само араби…Виждам заведение с тераса,през което мога да вляза в мола.А от там накъде?Незнам.И пак се започна-покрай магазини, по ескалатори,направо, насам-натам-и то времето си минава.А бързам да се класирам за фонтаните в Дубай Мол за 21:30 или поне за 22 ч.Стигнах до мястото откъдето съм влязъл,защото то бе осветено по целия таван със сини лампички,които се виждат от далеч.И от там към метрото.Изморен, изпотен,спирам се да се съблека,бързам и стигам до входа на метрото, влизам през тунела и следвам тълпата. Да, ама някои вървят към метрото,други се отклоняват към изходите за трамвай и автобуси.Трябва да внимавам.Стигам до влакчето и тук попаднах в ситуацията,описана по-горе- във вагона за жени и майки с деца….Само аз- заблуден турист в този вагон…Уплашен,замаян…Слизам на Дубай мол и от там пак на тагадък към фонтаните.На две места служителите по сигурността в мола се опитаха да ми кажат да не тичам така…И аз вървя до следващия ъгъл…Но видях фонтаните и в 21:30 и в 22:00 ч. Уникални са.Чак на последния път от всичките 12 пъти,които гледах попаднах на музиката, по която се бях захласнал докато се подготвях за пътуването.За любопитните- ето този клип от интернет:
https://www.youtube.com/watch?v=kvh66Xff3dI
След края и на последните фонтани за това пътуване забързах към метрото.Да,ама не.Отново попаднах на нещо интересно,което ме отклони от бързането…В един от магазините ,покрай които минах видях как на едно канапе за четирима са седнали трима младежи.И на очите им слагат нещо като триизмерен екран,закрепен плътно пред очите им.И слушалки.Нещо им пускат.И виждам, че едното място е свободно.А те тъкмо бяха седнали.Я и аз да седна там.И седнах.И дойде човека и ми сложи и на мен такъв екран.Я да видим какво гледат.Умрях от страх, без да мърдам от канапето.Уникална доза съспенс (стрес,напрежение),преди лягане.Гледах 4 или 5D клип. Сложиха ми това на очите и пуснаха малко филмче.Триизмерно.И музика към него.Отначало едни деца тичат по стъпала нагоре през училищен коридор.И изведнъж влакче на ужасите.И тръгва това влакче.По едни релси, на спирали,леко изкачване, стръмно спускане,пропаст отпред,дървета на дъното на пропастта.Канапето се накланя…Все едно ще падна в пропастта.Свалям екрана- в мола съм-отпред витрина, зад витрината минават хора…Някои се спират и зяпат.Слагам пак екрана- на влакчето съм…С висока скорост минавам по релсите…Релсите се усукват на осморки.Пак пропасти,пак се накланя канапето…Стана ми лошо от страх.Свалих екрана от очите,махнах слушалките и станах.Едни хора се спрели да гледат и ми се смеят насреща…И в този момент канапето с останалите на него младежи започна да се върти вълнообразно-нагоре, наляво,надясно,надолу….О,добре ,че не останах с екрана на очите докрая.Бързам към метрото,прибирам се до хотела и сядам на арабския ресторант да си почина и похапна.По едно капучино за 18,90 дирхама,( то е 18 дирхама, но имат там някакъв процент ( 5 %) и става 18,90 дирхама,една купа ориз ( 10,50 дирхама) и бързо в леглото.Бързо-бързо-след два часа.Ориза се яде бавно, а и ресторанта работи до към три след полунощ.
Загледах се в ордерите от чейдж бюрата в мола срещу хотела,където сменях парите- : за 70 долара получавам 255,75 дирхама ( по 3,655).Удържат си такса от 3,10 дирхама, добавят и петте процента към всичко това и ми дават в брой разликата-252,50 дирхама...
За 100 долара сметката е подобна.Сменял съм в друг мол на 3,653 дирхама за долар.И след съответните такси получавам в брой 362,100 дирхама. (362-монетите не ги смятам).
За 50 долара получавам 180 дирхама.И като свършат и пак сменям, ако вече много ми се налага.
Сайта на кулата Бурж Кхалифа,според това,което пише на билета ми за 124-ия етаж е : www.atthetop.ae
Ден шести-Понеделник-22.01.2018 г-отлитането към София.
Отлитам,без да съм видял нито Миракъл Гарден, нито на монорейл ( еднорелсовата железница) се возих, нито на откритите автобуси,от които може да се снима, нито пистата на Ферари-то видях в детайли,нито Ал Аин,нито на бар можах да отида някъде на високо по небостъргачите.
Но ето повод да се върна отново.Казват,че през 2020 година Дубай ще бъде домакин на Световното Експо 2020-та,когато се очакват над 14 милиона посетители и туристи.Дали да не бъда част от тях?.Хм,ще видим.Сега тук се строи денонощно.Трябвало да има достатъчно хотели.Арабите първо строят, а после казват- Ние да построим хотели и небостъргачи, а туристите после ще дойдат.Дори и да ни свършат залежите от петрол, потока от туристи може да бъде безкраен...Започнали да строят в пустинята и незнаят кога да спрат.Въпроса тук е какво ще стане с всичките тези хотели и строежи,когато Експото 2020-та свърши и очакваните 14 милиона туристи и посетители си заминат? Даже на едно място ми направиха впечатление два или три небостъргача,еднакво високи и най-отгоре се прави скеле и арматура,наподобяващо голяма лодка, свързваща и двата небостъргача.Прилича на някакво подобие на трите небостъргача в Сингапур,където е хотела " Marina Bay Sands" с инфинити басейна.Но да почакаме и да видим...
Та утрото настъпи много бързо.
До късно вечерта в неделя събирах багаж и подреждах чантите ( зимните дрехи, обувки,сувенири ,покупки,картички,вода и ненужни неща за чекиране, а за салона на самолета приготвих останалото).Събудих се към 6 ч, сутринта- досъбрах си багажа, пих малко повече вода, защото много ми се беше събрала и с багажа слязох за закуска.Имаме половин час за храна.Взех си две-три саламчета,две парченца сирене, малко кроасанче и половин чаша сок.И две филийки хляб.Излапах всичко надве-натри и филийката за из път и тръгнахме.Товарим се на автобуса, бързаме за летището за полет в 09:40 ч.Минаваме през чек-ин,проверка, скенери.Този път обаче съм подготвен-всичко, което трябва да вадя от джобовете е предварително извадено в една торбичка-монети,телефони,таблет,часовник...И само слагам торбичката във ваната.И минавам.Следва около час мотане из безмитната зона и в 9 ч, да сме на изход F10. Вече съм ориентиран -гледам табелите- за изход F 1 до 12- в тази посока.По натам-друга -за изход F1-5- в тази;примерно. От F 6 -12, в тази, от F 6 -9 в тази; от F 10-12- в друга.И така.Стигнах до F10, за да видя къде е и се върнах да си доям.Тук има Макдоналдс, KFC и магазини за сувенири.Взех си едно меню, избрах си малко хлебче,картофки и малка кола.И седнах.Колата студена.Поядох малко докато разглеждах терминала с любопитство.Купих си от другите щандове бонбони да почерпя и една химикалка на щипката на която е изобразен Бурж Кхалифа.И като я сложа на джоба на ризата си и се показва само кулата на Бурж Кхалифа:).И всяка една покупка в отделна торба- плътни прилични сакчета с логото на Dubai Duty Free. Да, ама много течности и студена кола- и какво става... WC… Ами ако няма...Или не стигне времето?....Така и стана-отивам в едната- всички врати затворени, пред всяка чакат по двама-трима...Едни араби,китайци,индийци,запотени,други туристи,а вътре мирише- няма да е тук...Отивам при групата и казвам- добре се подредих-похапнах,пих студена кола, ами сега?...Имало още една и била по-чиста- е, там успях.Засега.Но след малко?...Пак.Но къде?- Няма...Идва ни реда за отвеждане към самолета-пак проверка-паспорти, бордни карти-минаваме.Качваме се в шатъла.Плътни стъкла с реклами от едната страна,преграда откъм шофьора.Климатика на макс- студено...Тръгваме.Докато ни закара до самолета и изчакахме 10-ина минути , защото има още една проверка- на слизане от автобуса пак ни гледах бордните карти и вече сме в самолета.И пак ми се доходи по малка нужда...
-Може ли? -Питам.
- НЕ.
-Защо?
-Такива са правилата.
А имаме около половин час до излитането- самолета беше почти празен.
-Ми кога може?
- Ами като излети самолета и се издигне....
-Ами че аз дотогава ще съм се напикал...
-Ми ще стискаш...
Голям смях.Питам хората около мен защо не може- един казва, защото могат да те забравят вътре или да се заключиш, друг казва, защото могат да не те преброят, трети казва, че не може, защото всичко,което излиза там, отива във въздуха...И ми става още по-смешно...И стискам, какво да правя.
Истинската причина за да не разрешават това е,че при излитане и кацане всички неща,товари и хора трябва да бъдат добре закрепени за местата си...Самолета си тръгна наполовина празен.През терминала до пистата.Имаше един самолет преди нас.Чакаме да излети.Следващите сме ние.Той излита.След две минути сме ние.Двигатели на пълна мощност.Набираме скорост, всичко се тресе.Още малко и сме във въздуха.Ясен,слънчев ден, аз отново съм над крилото ,само че от края.Мястото ми е 23Е.До прозореца.Но се разменихме с двойката заемаща другите две седалки и аз останах до пътеката.Видях малко от дневен Дубай и затворих очи...И чакам да се издигне .Чак след час се размърдах по пътеката.Ох,вече ми е по-спокойно.До след малко...Когато пак няма да може...Докато на идване не смеех да мръдна от мястото си по време на целият полет, на връщане си се разхождах по пътеката.Сядах за по малко и по-назад и по напред.Мина кетъринга.Стюардесата ми иска бордната карта.Ама тя горе в чантата.Аз и казах един номер ( ама се обърках и казах номера от мястото си на идване)...Тя погледна в листа,който носеше и направи гримаса.Явно това място трябва да е празно.Погледна мястото,където бях седнал,погледна в листа и пак направи гримаса- сигурно и то трябва да е празно...И пак ме пита кое ми е мястото...Тогава помолих хората до които трябваше да съм, да кажат къде ми е мястото.Раздадоха пак по една купа ориз,опакована с алуминиево фолио и малко минерална вода, които си ги запазих за след като се приземим.Летим, летим,час,два и на третия час пак ми се доходи до тоалетната.Но имаше хора по пътеката.И тъкмо се освободи пътеката и писна един сигнал в самолета...Мина стюардесата и започна да оглежда всеки.И защракаха коланите.Закопчах и моя...Ами сега-пак ли ще стискам.И след малко пак почна да тресе турболенцията...Все едно по павирана улица и крилото трепери като на водно конче...Дали ще устискам...О,голям смях- от лакомия да изпия водата,която ми е останала от хотела,за да не я слагам в багажа,нали е безплатна ( намирах си в стаята всяка вечер по две бутилки минерална вода от 0,500 мл.,оставена от персонала.)-та два пъти щях да се напикая...Та успокоиха се нещата де, появиха се облаци, които си ги имаше до края.Към края на полета, на петия час започва приземяването.Вдигнах щората на прозореца, да разглеждам частите на крилото, които започват да се разместват вече.Досега летяхме на 10895 м, някъде около тази височина.Снижаваме, облаците идват все по-близо.На 6000 м, те са още под нас, на 5000 м също.След малко минаваме и през тях.Отдолу вече се вижда земята,покрита със сняг.Останалата част от снижаването мина много бързо.Малки селца,натрупани със сняг,пътища,дървета и изведнъж равнина.И вече кацаме.Всички части на крилата се отварят едновременно и самолета бързо забавя ход.И пристигаме на терминала- на същия изход С 1.Аплодисменти.Това ли беше?-Ми, да това.Ние слизаме,багажа също,следва почистване,зареждане с гориво и след малко самолета отлита обратно за Дубай ( както на отиване).Слизаме,отиваме за багажа на лентата.Докато чакаме багажа, аз съм си пуснал чантата от самолета на земята .Идва ми чантата.Вземам само нея и тръгвам.И почти на изхода се сещам,че съм забравил другата .Връщам се...Голям смях.И накрая на терминала спирам ,за да си облека зимните дрехи и почвам да вадя от чантата- зимни обувки,яке,ръкавици,шал...Излизам.И в метрото.И веднага започвам да търся разликите...Влизам в метрото.Тръгваме.До тук всичко е като там.След две спирки до мен цъфват двама в униформа-Карти и билети за проверка....Софийска работа...Ами нали всеки влязъл в метрото има билет и го е минал през машинката да влезе...Значи гледам аз- един продава билети, един кара метрото и двама проверяват в метрото.В Дубай са само двама- един продава билети и един гледа на машинките дали всичко е наред и ако някой заблуден турист има нужда от помощ да го ориентира.Метрото си върви самО-без машинист...Слизам на гарата.Стените описани с графити,боклуци...Отивам на автогарата и си вземам билет за моя град.Излизам отпред и си чакам автобуса.Минава един младеж с една торба-продавам часовници –вика и ме заглежда...-Я се разкарай му викам.След малко минава друг-продавам телефони...И него разкарах.След него минава трети-продавам козметика и започва да ми бута разни дреболии из ръцете.Ей...родино мила...Доядох си храната от Дубай и тази от самолета на път за моя град и си вечерях вкъщи.И това всичко само за един ден.
Happy END
|
Моят пътепис за Дубай