През всичкото време,прекарано в Париж,през всичките дни и през целия ден ,времето беше прекрасно за разходки-сутрин свежо и хладно утро,по обед се затопля малко и подухва приятно.От време на време някое облаче закрива слънцето за малко.Забелязвате ли, че никъде не споменавам за храна?...То е защото почти не ми остава време за храна.В Париж храната е скъпа, а ако някъде е евтина, тя е студена- разни сандвичи с корави ,черни или франзелени хлебчета ( багети)...Аз като закуся сутринта в хотела,чак в късен следобед търся някаква храна.В Париж се нагледах и си тръгнах гладен, а в Мюнхен се наядох много здраво, а нищо не видях, но за това по-късно.Та отивам на Шарл де Гол с метрото,пресичам и тръгвам по Шанз-е-Лизе.Малко преди кабарето видях място, където мога да си похапна ( дето през деня пих бира там).Ама едни големи салати...нямам време за такива порции...Взех си едно малко хлебче,помолих да ми го намажат с един сос ли беше,пастет ли беше, не разбрах- някаква каша с подправки...И си го лапнах набързо.Влизам в кабарето Лидо,след проверка.Изумителна проверка.Вземаха ми найлоновото сакче, в което ми беше блузката...Празно сакче...Нищо няма в него и го прибраха в един шкаф...Настаняват ме на една самотна маса, по средата на кабарето и нависоко.Има още половин час, до началото...Дали има интернет.Да.ХМ.Я, да вляза в интернет от таблета,та да кажа на някой,на когото липсвам къде се намирам...На сцената в двата края има двама соло китаристи,които свирят тиха и приятна музика.На фона на нея няколко двойки от първите редове си танцуват на сцената прегърнати.Какъв ли прекрасен спомен остава за тях,че са танцували на сцената на кабаре Лидо...По едно време дойде сервитьора да ме пита дали искам нещо за пиене и започна да изброява-кока кола...Колко евро,питам.А той казва,че една кока кола влизала в цената...Хм.Искам една кока-кола.Носи ми я и ми я налива в чашата за шампанско,оставена на масата в една чинийка...Хм...Кога съм пил аз кока кола в чаша за шампанско,сложена в чинийка и то на кабаре в Париж на Шанз-е-Елизе...Започва представлението,което до края ме оставя без дъх.Още в началото,като влязох се впечатлих от големите полилеи,висящи от тавана.Те пръскаха светлина,която се отразява от едни прозрачни дрънкулки,като от едно време.И на парапетите между сепаретата имаше от тях.На фона на сепарето изглеждат като лукзозна нощна лампа в кралска спалня...И още със започването на спектакъла,на фона на музиката и първите акорди,изведнъж се чу един характерен звук,при който като по сигнал полилеите изчезнаха....Тези,които висяха от тавана се вдигнаха нагоре ,изгаснаха и се прибраха, а тези,които бяха на парапетите между сепаретата,влязоха в един отвор в парапета и изгаснаха и те...Една от лампите беше точно пред мен и аз се загледах в механизма за прибиране.Телескопична основа,която с пневмантика се прибира надолу,а позлатения капак отгоре на лампата,закри отвора и стана все едно отгоре има сложен цилиндър,обърнат с дъното нагоре...Хм....
Супер интересни светлинни,звукови и визуални ефекти,с елементи на театър на сенките ( танцуват зад едно бяло платно,осветено по много ефектен начин,пресъздаващ живота в Париж,през отдавна отминали времена)….

https://www.youtube.com/watch?v=RAkmo3Mkuso

В един танц каките танцуваха само по гирлянди ( като от коледна елха).В един друг танц излезе една голяма и едра кака с една голяма рокля,изглеждаща сякаш под нея има няколко обръча,които я правят да изглежда като конус,с основа,влачеща се по земята...И по едно време изпод роклята започнаха да се подават боси крака ( сякаш роклята се превръща в октопод)...И отдолу наизлязоха осем красиви младежи по боксерки...След това пак се пъхнаха там, а в края на танца роклята се превърна в един огромен воал, в който вече няма човек...Голямата кака гордо излезе на сцената в елегантно облекло....Имаше и елементи на скечове,на клоунада и други много красиви ефекти.По едно време сцената се затъмни ( както когато бях в Мулен Руж ).Танцуваха през това време в двата края.А когато осветлението се включи,изпод сцената започна да излиза една голяма квадратна сцена с фонтани на нея.Истински фонтани.И измежду фонтаните танцуващи каки...След това пак се затъми,фонтана се прибра.Интересно ми беше какво още може да излезе из под сцената.По едно време на сцената излязоха двама младежи,облечени като акробати и носеха една голяма пътна чанта....И обикаляха по сцената и дърпаха чантата насам-натам за дръжките...И в един прекрасен момент след много ефектен звуков ефект,чантата се отвори и от нея изкочи още един акробат.През това време единия се качи върху другия, а този, който излезе от чантата с много ловки движения се качи най-отгоре върху двамата...Е, стига съм разказвал, това трябва да се види.След това излезе един клоун с много ефектни кубчета- три различни по дължина.С двете дървени кубчета притиска средното и ги разменя във въздуха-лявото мести по средата,дясното на мястото на лявото и всичко това на фона на много красиви френски шансони.По средата на представлението трупата изигра един много ефектен КАН–КАН.В края на представлението осветлението пак изгасна и след като светна отново,изпод сцената излезе ледена пързалка на която имаше няколко двойки акробати,танцуващи с кънки върху леда ,докато ледената пързалка се вдига нагоре...Предполагам, че за тези 30-40 минути след сцената с фонтаните са замразили водата в този фонтан...И на тази сцена акробата като хвана каката за краката и започна да я върти над леда,като главата ѝ минаваше на една педя от леда....Докато ѝ се завие свят .И като я пусна, тя с ловки движения застана на един крак...Всичко свършва към 22:20 ч,с бурни аплодисменти.Ха, излизам,вземам си сакчето и излизам навън. Човека, който беше там беше друг и не може да разбере какво искам...Защо пък да си го оставям там.Виждам,че имам достатъчно време да отида до Айфеловата кула.Пресичам пред кабарето,ориентирам се бързо и хващам булевард Клебер( Avenue Kleber).И само по него.Около половин час.Минах покрай метро Клебер( Kleber)-ах, викам си, после няма да се връщам чак до Триумфалната арка.След половин час бях там.И виждам, че има и метро там-Трокадеро -на Place Du Trocadero et Du 11 Novembre 1918).Точно в 22:57 ч,тъкмо навреме, за да видя светлинните ефекти.Бяха ни казали, че като стане тъмно,на всеки кръгъл час за по 4-5 минути,осветяват кулата с едни такива малки мигащи диодчета и било много красиво да се гледа.
Гледам и това в 23:00 ч и си тръгвам.От тук в метрото на Трокадеро.Пропътувам почти цялата линия на метрото до Плас Итали (Place d`Italie).От там се прекачвам на метрото за Бобини и пропътувам и цялата негова линия.Прибирам се малко след полунощ.Един младеж от нашата група беше във фоайето и като ме видя,ме пита къде ходя до това време.Аз гордо седнах при него,ухилен до уши,извадих брошурката от кабарето Лидо,показах му я и казах-АЗ БЯХ ТУК…Той погледна и се изуми.Та кой без кабаре,кой с едно, аз с две.За да видя разликата и честно казано Лидо ми хареса повече.Сега докато пиша това,научавам, че имало и други кабарета- CRAZY HORSE и PARADIS LATIN.
Ето ми идея за другият път.

Ден девети-27.07.2016 г.

Маре.Започваме от Бастилията.По улица Сент Антоан (Rue Saint-Antoine),после надясно по Rue Birague,излизаме на Плас де Вож.На този площад има много интересни фонтани по ъглите.Има пейки и е много приятно да се почива там.Вечер всички паркове ги затварят.Минава охраната с едно звънче и приканва последните посетители да си тръгват.Но портите на входа са ниски (е, на Люксембургските градини са високи).Интересно ми е дали някой ги прескача през нощтта.Една дълга поредица от сгради,ограждащи площада.Надясно и в дъното, на номер 6 е къщата на Виктор Юго. (Maison de Victor Hugo) (работи от 10-18:00 ч. ).В този утринен час тук имаше някаква частна изложба и не можахме да влезем.Или поне така ни обясниха.Музея на Пикасо е съвсем наблизо -на 5 Rue Thorigny.Също тук е и църквата Сент Денис и Сент Сакременте (Eglise St. Denis St. Sacrementпe ).В другия край на площада тръгваме по Rue des Francs Bourgeois.Точно на ъгъла с Rue de Sevigne е Музея Карнавале -Musee Carnavalet (Rue de Sevigne 23).Влизаме след проверка за сигурност.Гледаме музея-безплатен е.Продължаваме към единствената барокова църква в Париж в края на Rue de Sevigne -Сент Пол и Луис (Saint-Paul Saint-Louis).След това гледахме и музея Коняк Же ( MUSEE COGNACQ JAY)- 8 ,RUE ELZEVIR 75003
www.museecognacqjay.paris.fr
Намира се в една пресечка на Rue Saint-Antoine,между Площад де Вож и църквата Сент Пол и Луи ((St-Paul St-Louis ). Програмата за деня завършва при музея на Пикасо.Влизаме и гледаме и него.( Musee National Picasso-Paris) .
www.museepicassoparis.fr .
Входа е 12,50 Евро.Изумително неразбираеми за мен творби.Ха,питаха ме дали правя разлика между изящно,приложно и изобразително изкуство,когато попитах какви са тези рисунки,които на нищо не приличат.За мен изкуството е едно-АРТ.Имаше една стена с тухли.Ама тухли,които още при изпичането им са оформени като някакви фигурки.На някои от тях са придадени човешки лица, на други-части от човешко тяло и са така наредени,сякаш е преградна стена,само че незавършена.Имаше една ваза ли беше, амфора ли, ама обърната на тази си страна,където формата ѝ беше превърната в едно голямо дупе...Гледах една картина, ама така замазана,че не разбрах човек ли я е рисувал или пиян слон с хобота си...Даже по едно време си мислех да се смея ли, да си ходя ли...Ама тръгнал съм да гледам.Е,обиколих го де,имах време.
Следва свободно време.Казаха ни на къде да вървим, за да не се загубим в лабиринта от интересни улички.Но защо пък да не се загубя точно тук.Я да видим- по тази уличка, по онази,по другата- все интересни неща за гледане.Минах и по Rue Temple и по още няколко и реших да си тръгвам.И както си знам,след малките улички, тръгнах по една по-голяма,после по още по-голяма, само направо и излязох на Площад Република.Там беше пълно с цветя и свещи в памет на жертвите от отминалите атентати.От тук с метрото и на Рамбуто,за да разгледам центъра Помпиду (Centre Pompidou).Наричат го Национален център за изкуство и култура Жорж Помпиду.Отворен всеки ден без вторник-Метро Rambuteau (линия 11),или автобуси номера, 21,29,38,47,58,69,70,72,74,75,76,81,85,96. Приличал на петролна рафинерия.Архитектурата му е обърната наопаки.Всички комуникации-ескалатори,въздухопроводи,климатици,водопроводи,транспортни тръби и електрическа инсталация са изнесени навън.Сините тръби са за климатичната инсталация,зелените за водната циркулация,червените са линиите на транспорта,а жълтите обозначават електрическата мрежа. Входа е от към павирания,калдъръмен и леко наклонен площад.Опашките са големи, но много бързо вървят.Минава се през проверка за сигурност,после насреща в дъното на касата за билети (и тук 14 евро за вход ).След това по ескалатора нагоре и все нагоре до горе по ескалаторите ( тръбите,които се вият стъпаловидно нагоре.На ниво 6 се излиза- до откритото заведение-тераса. (Le Georges) .Тук успях да пия кафе за 4,50 евро,а пода на терасата застрашително трепери, все едно е земетресение или съм на плаващ лайнер... И да си гледам Париж над покривите на съседните сгради.От там се разкрива прекрасна гледка над града. Гледам и си харесах следващото място,където ще отида- църква някаква. Тук по етажите надолу има изложби( на Пикасо например)-картини,приложни изкуства.Ретро вещи от отминали времена.Горе от терасата тръгва една пътека, в края на която има асансьори,по които слизам,за да разглеждам и другите етажи.Успях да разгледам само етажите 6,5,3.Петият етаж е посветен на изкуството от 1905 до 1960 година.На четвъртия етаж е съвременна колекция след 1960 година.Картините и произведенията включват творби от различни периоди и школи-фовизъм,кубизъм,футуризъм,както и на художниците Матис,Кандински,Мондриан и Дюбуфе. Третия етаж не е интересен-библиотека и интернет за студенти. Много се изнервих,когато асансьора няколко пъти все прескача етаж 4.
www.centrepompidou.fr
Гълтачи на огън,мимове,музиканти са се настанили на полегатата калдаръмена тераса.
Слизам.На площада до южния край на сградата ,между Бобур и църквата Saint-Merry има фонтан ,създаден от скулпторите Niki de Saint-Phalle и Jean Tinguely,като израз на възхищението им от Жар Птица на композитора Стравински.Те и за това така се наричат-Фонтаните на Стравински.Първо гледам цървата до Помпиду -Saint-Merry .Богато украсена средновековна църква,разположила се в малкото пространство между магазините и ресторантите.Църковната камбана отмерва часовете от 1331 година и е най-старата в Париж.След това отивам към друга една църква,която видях от високото преди малко и която си харесах.Оказа се ,че това е църквата Сент Юсташ (Eglise Saint Eustache-до халите).След всичко това се връщам на Отел де Вил, за да продължа обиколката,която бях започнал в съботния ден.Минавам пред кметството и виждам един младеж,който чука по едни кофи и метални кутии-опитва се да извлече някакви звуци, за да се получи някаква музика.Пред него- една шапка за събиране на монети.Беше много смешен.След това минавам покрай църквата зад него- Църквата Сен Жерве (Saint -Gervais )- 13,rue des Barres 75004
www.jerusalem.cef.fr

и покрай къщите строени през 1732 година по улица Франсоа Мирон. Завих надясно по Rue de Jouy,минавам покрай Tribunal и излизам на Rue Charlemagne.Малко по-надолу по нея ( виждам табела),която ме отклонява към Библиотека Форни,отворена следобед (Bibliotheque Forney),строена някъде около 1470 година.Има прекрасна цветна градина в двора си.По-късно тук е живяла първата жена на Анри Четвърти,Маргарита де Валоа,която се занасяла по млади любовници,донесли и печална слава.Продължавам по скучната Рю Шарлеман ,минавам и по Fauconniel,докато стигна Rue Saint Paul,(метро Saint Paul ).Някъде тук по малките улички,от лявата страна ,по които минах видях един много интересен антикварен магазин.Тук нещата изведнъж стават много интересни.Завивам наляво по Rue Saint Paul към Rue Saint-Antoine,широк булевард,който води обратно към Риволи.Пресичам булеварда и тръгвам малко надясно по Rue Caron .Зяпам по витрините и по вътрешните дворове.Връщам се обратно по Rue Saint-Antoine,покрай църквата и от там надясно по Рю Малер ( Rue Malher).И тръгвам по Rue de Rosiers наляво и съм в сърцето на Еврейския квартал.Вървя си по Rue de Rosiers и на едно място виждам фалафели. И аз искам.Вземах си един фалафел за вкъщи ( АмпортЕ ).Чак сега реших,че трябва да похапна.И с фалафела продължавам да се разхождам,като се отбивам по левите ѝ пресечки,все интересни улички-първо по Rue Ferdinand Duval,след това и по Rue Des Ecouffes.От там обратно,към Риволи.И там зяпах по витрините, влизах в един магазин за оптика-разглеждах бинокли,микроскопи,телескопи,фототехника.Малко по натам влизах в един бутик на Сваровски (57 Rue Rivoli - ама много са ми интересни идеите и бижутата му),а когато попаднах на най-близкото метро се сетих,че е време за релакс и реших да отида на една сауна…Час и половина-два-пълен Спа Релакс.Тя е точно на метро Edgar Quinet,на съседната улица Одеса ( Rue D`odessa),на гърба на кулата Монпарнас.Ха и там една биричка и то станало 21:00ч...Ми да си тръгваме.Излизам и тръгвам към метрото.Ха, ама то тук било много оживено и интересно. Още от тук си харесах интересни места,където мога да похапна. Пълни заведения с едни малки масички отпред.Парижаните насядали само от едната страна на едни дълги пейки,буквално залепени за заведенията.Похапват си и гледат минувачите.Я и аз да поседна.Къде ли- ами на една Креперия ( за палачинки )…Една палачинка с кока кола,моля.Палачинката малка, колкото нашите пици на парче.И една тънка с много шоколад.С кока-колата- цели 9,80 Евро……Но пък каква гледка и атмосфера наоколо.Виждам и едни малки хотелчета наблизо…Другият път искам там да спя…Похапвам си и доволен отново тръгвам .
Минах и по улицата на веселието -Rue De La Gaite ,на която попаднах съвсем случайно.После погледнах в бележките си какво има тук наоколо.Доста оживена по вечерно време и с бурен нощен живот-театри,кабарета,вариетета.Това е другото място,след района на Рамбуто и малките улички около Бастилията,което си харесах за вечерна разходка и вкусни изкушения.Та вървя си по тази улица и вече само гледам къде какво може да се похапне или пие тук...Нямам място за нищо.Много ми хареса тази улица Rue De La Gaite и нейните малки улички и пресечки- тихи,спокойни места с приятна атмосфера и вечерна романтика.Разходих се по Rue Jolivet,по Rue Poinsot,по Rue Du Maine и се върнах обратно на Boulevard Edgar Quinet и метрото да се прибирам,а?.Ама то рано за хотела де- бива още малко да се разходя.Тъкмо е станало тъмно,имам време до полунощ..С метрото от Edgar Quinet със зелената линия 6 в посока Шарл де Гол ( Charles de Gaulle Etoile) слизам на Бир Хаким ( Bir-Hakeim).Излизам на една стръмна улица.Качвам се нагоре, на булеварда надясно и ето ме пред Айфеловата кула.Голямо оживление- чернокожите продават разни дрънкулки-мигащи,светещи…Други пък разиграват „Има-няма,има ,няма, де е топчето…”.А аз чакам да стане 23:00 ч.През това време пресичам,минавам нагоре по стъпалата към Трокадеро и попадам на едни много интересни танци.Точно в подножието на стъпалата от една подвижна музикална уредба свири много красива музика за танци.И двойки си танцуват на плочките отпред.Много влюбени двойки.Някои обути, други боси...Ау,че красиво…Да погледаме.През това време стана 23 :00 ч и кулата започна много красиво да свети и мига,а двойките спряха да танцуват,за да гледат и снимат...Великолепен завършек и за този ден.От тук в метрото на Трокадеро със същата зелена линия 6,в обратна посока,към Nation.След малко метрото излиза над земята и отляво се вижда Айфеловата кула...Слизам на Place d`Italie и от там с нашето си жълто метро 5 по цялата му линия към Бобини ( цял час само с метрото от Трокадеро до Бобини, с прикачването под земята) и от там към хотела.Вземам си една биричка от рецепцията,пия си я бавно и се радвам на свежата Парижка нощ.

Ден десети
28.07 2016

Днес е последния ден в Париж и в него имам да гледам доста неща.След закуска автобуса ни закарва на добре известно,познато и централно място, близо до моста Александър Трети.Оставя ни точно до Гранд Пале ( Grand Palais)-затворен във вторник и Пти Пале (Petit Palais).Тези дворци са направени в стил Арт Нуво (Art Nouveau) и са издигнати за Световното изложение през 1900 година.Автобуса се връща обратно при хотела или някъде другаде, където трябва да прекара девет часа в пълен покой, според един недомислен закон за туризма-задължителните девет часа преди нощен преход...Та питам се аз, какво ще правят туристите девет часа ако вали дъжд или е студено през цялото време?.УТРОТО БЕШЕ мъгливо и мрачно.И тъкмо слизаме и започна на ръми.Прогнозата за деня беше такава само за сутрешните часове.Дано са познали...Питам аз къде е най-близкото метро- било Франклин Рузвелт ( Franklin D.Roosevelt), от другата страна на Гранд Пале.Отивам на там, дъжда се позасили малко.Приютих се под арките на Гранд Пале и поседнах малко пред входа.Точно срещу мен е Пти Пале- един голям дворец.Седя, гледам си го и чакам да спре да ръми.След около половин час слънцето се показа.Хм, да тръгваме.Обиколих Гранд Пале и видях по-близка станция-Шанз-е-Лизе Клименсо (Champs Elysees Clemenceau) . От тук отивам към метро Опера (Opera).Това е станция,през която редовно минават всички-оживен квартал,пъпа на Големите булеварди (Grands Boulevards)и бизнес центъра на банките,пътническите агенции и намиращата се наблизо Борса ( La Bourse).Слизам.Започвам с Галери Лафайет (Galeries Lafayette). На булевард Осман (Boulevard Haussmann).Влизам.Минавам покрай всички световни парфюмерийни щандове.Блестящ интериор.Вървях,гледах....То няма край.На втория етаж някъде по средата видях стъпала за полуетаж,който по средата излиза на открита пътека....отдолу минава голям булевард.И мола продължава от другата страна...Хм, ами ако се загубя?...Вървях, гледах до към третия етаж.Уморих се и се качих направо най-отгоре,на последният етаж.Знам ,че там има храна,лакомства и кулинарни изкушения- да си похапнем нещо.Отгоре има голяма тераса.Но беше мокро навсякъде и хладно.Погледах от високо наоколо и се прибрах в закритата част.Похапнах си един много вкусен шоколадов крем.И продължих да разглеждам магазина.Най-интересно ми беше,когато стигнах до един ъгъл, от който като погледнах през парапета и виждам целия магазин надолу-4-5 етажа- всички щандове, осветени, излъскани,рекламите- много красиво.И скъпо естествено.След този магазин,пресичам през пътя и влизам в другият- Гурме мол...Едно ниво надолу- зеленчуци,плодове,подправки,буркани и консерви...На нивото на пътя безкрайна върволица от лакомства и кулинарни изкушения-сладки, торти,пасти, кремчета,изделия от малки пекарни,саламчета....На горните етажи пък са прибори за приготвяне на Гурме-тигани,паници,порцелан-доста голям мол само за любителите на Гурме кухнята.Продължавам обиколката.Случайно минах покрай Американския бар, който бях видял в деня, в който гледахме музея Фрагонард.О,този път влизам.Сядам на бара на един висок стол и искам менюто.Какво ли да си избера- доста скъпи неща и нищо познато като храна.Защо ли съм учил френски девет години в училище,като не мога едно меню да разбера...Избирам си спагети и кока кола...Струва точно 9,50 евро.Хм.Вътре е нещо уникално в този бар.Супер излъскано, едни модерни маси,приглушена светлина,уникално красив интериор.В дъното на бара виждам стъпала за нагоре.Какво ли има там? Ей сега ще видя.Питам барманката мога ли да разгледам горе...Уи,Уи ( да,да).И се качих по стъпалата.Горе е още по-красиво.Всичко е ретро.Това трябва да се види.Една част от бара горе е разположен в един вагон от влак от старите влакове.Даже телефона на машиниста е от най-старите модели.Във вагона- масички, столове,канапета...Прекрасно е всичко.Опитвам се да си го представя,когато бара е препълнен ,като в някоя лятна петъчна или съботна вечер...Ами да слизам долу да си ям спагетите.Тук в този утрешен час имаше само 4-5 други посетители.От съседната маса долавям българска реч.Обръщам се- един официално облечен бизнесмен си бъбри в компанияата на една изискана дама.Хм...След като приключих със спагетите и си платих си тръгвам.Разходката продължава по булевард Опера.Вървя и зяпам по витрините.Стигнах до метрото Пирамиде (Pyramides ) .От там с метрото и се местя близо до църквата Сен Сюлпис ( Saint Sulpice).И докато я търся с пътеводителя, случайно минавам покрай кафе Маргот и църквата Сен Жермен де Пре...Хм, ама тя била съвсем близо до нея...Можело е предния ден да видя.Но да вървим.Завивам по улица Бонапарт( Rue Bonaparte) и тръгвам към Монпарнас.По пътя минавам покрай елегантните бутици на площад Сен Сюлпис (Place St.Sulpice) и стигам до фонтана от 18-ти век на църквата.Гледам и църквата.Първия параклис от дясно е изрисуван от Йожен Дьолакроа,художник от времето на романизма.Неговият живот е разказан и показан в музея на Дьолакроа (Musee Delacroix),който се намира на 5 минути от църквата и който аз не можах да намеря.Попитах една жена,тя извади телефона си, влезе в интернет, отвори картата на навигацията и ми показа една малка,невзрачна улица с малко площадче ( Place Furstenburg ) по средата.Но не я намерих.Тук някъде на този площад се намира жилището на френската актриса Катрин Деньов.
Излизам от църквата и тръгвам веднага наляво по Rue Henry de Jouvenel ,след това по Rue Ferou ,пресичам пътя и съм в Люксембургската градина (Jardin du Luxembourg).Започнах с малкия Люксембургски музей,точно до входа (Petit Luxembourg Museum).Там има различни изложби.После тръгвам към централното езеро покрай Люксембургския дворец (Palais du Luxembourg).Почивам си покрай фонтаните.Това е място за почивка.Поседнах на тревата и аз .Има много кестени.Под сенките им има столчета,на които са си насядали хора и си почиват.В края на градината има детски кът,изпълнен с детска врява.Стигнах до най-отдалечения край на Люксембургската градина и като се обърнах назад видях купола на катедралата Сакре Кьор на хълма Монтмартър.След като излязох от градината поседнах да си погледна бележките,за да видя на къде да продължа.А и станало време за храна.Стигнал съм до Булевард Монтпарнас.И по нея на номер 171 има едно прекрасно и много старо ресторантче,още от времето на Хемингуей (La Closerie des Lilas).Поседнах и аз да видя какво предлагат.Избрах си една супа,без да разбирам каква точно.А и много скъпа-13 евро...Не видях друго на прилична цена…Ще ям супа….Като за последно.Първо ми донесоха една голяма салфетка от дебел плат,като за покривка.А след това една голяма чаша с вода и приборите…Като в изискан ресторант.Тук навремето е идвал Хемингуей, а сега и аз.Хемингуей тук е писал своя роман "Фиеста" (The Sun Also Rises (1926 г.) ,затова на бара имало монтирана табелка с неговото име.Аз влизах, но не я видях…Стоя и гледам в очакване на супата…Ето,сервират ми я.Ау,каква супа, голям смях.Една огромна чиния с много голяма периферия,като капела.По средата малка вдлъбнатинка с формата на малък черпак…И вътре супата…Отгоре една форма кисело мляко ( което изглежда като могила в полето)…И на върха нещо зелено.Че подправка ли беше,че магданоз ли беше,че нещо за декорация ли беше- не разбрах.Ама си го схрусках…Напих се с водата,колкото беше в каната и си тръгнах.Остават ми още два часа,ама да се прибирам към автобуса,че да не се загубя.Вземам метрото от Edgar Quinet и отивам на станцията,където трябва да направя връзка към мястото,където ни оставиха сутринта.А точно тук под земята едни дълги коридори, тунели,лабиринти...С голямо усилие намерих перона, където трябва да застана и тъкмо се зарадвах...Когато по целия перон мина една притеснена кака- служителка вероятно към метрото,избърбори нещо на френски, което аз не разбрах и малкото хора,които бяха там си тръгнаха...Ами аз какво да правя...Изглежда нещо е станало...Тръгвам пак из коридорите и тунелите,през лабиринти и ескалатори и хванах друго метро с което се возих няколко спирки до друга станция,където намерих връзка по линията,която ми трябва.Върнах се при Гранд Пале.Минах покрай него.От единия вход виждам да влизат хора.Я и аз да видя...Влизам.Виждам в дъното на приземния етаж ресторант, много изискано изглеждащ...Една усмихната кака на входа ме пита дали имам резервация...Хм, от къде да я имам, аз искам само да видя.Но, не можело...Излизам.
Върнах се при моста Александър Трети.Минах по средата на моста и видях една китайска двойка,тръгнала на сватбено пътешествие.Булката с дълга бяла рокля.До нея изискано облечен младеж.Снимаха се на фона на моста и реката под него.Снимах ги и аз.По натам по моста срещнах туристи от нашата група,които вече бяха ходили да пият бира долу.Те ми казаха къде точно бирата е на прилична цена.Отидох там.Отдолу има заведения покрай Сена,където младежите се наливат с бира по вечерно време.Гледат си Сена и си бъбрят..Беше пълно с приятни компании.И тук ще пием бира,като за последно.Опашката не беше малка, ама много бързо стигнах до бара.Вземах си една малка бира.Огледах се къде мога да седна.Там имаше няколко бара-каравани.Пред всеки имаше шезлонги,масички и малки столчета.Но навсякъде беше пълно.И аз с бирата си в ръка, се върнах обратно на моста, минах покрай цялата върволица от шезлонги и забавляващи се младежи и снимах отгоре.После през другия мост и вече бях на мястото, в очакване на автобуса.След малко и той идва.Качваме се ,за да отпътуваме от тук.Минаваме и покрай музея Орсе.Него не можах да видя.
Сбогом Париж.Останаха само красивите спомени.Както пееше Едит Пиаф в една песен- "Не, не съжалявам за нищо".
https://www.youtube.com/watch?v=5hy27GdagxU
https://www.youtube.com/watch?v=HszymCIN9Fw

Магистралата ни извежда от града.Сградите наоколо ставаха все по-малко и накрая изчезнаха.Пътуваме през полето.Слънцето след малко ще залезе.
https://www.youtube.com/watch?v=XNIjDUSIOzY

Очаква ни нощен преход.След дългата разходка в последния ден в Париж,нощтта премина в блажена дрямка в автобуса с няколко събуждания по време на почивките по крайпътните заведения.Утрото ни посрещна малко преди Мюнхен.

Ден единадесети
29.07.2016 г
Пристигаме в Мюнхен малко преди девет сутринта.Влизаме в града и спираме на фонтана на Нептун.Точно тук бяхме спряли и миналата година,когато отново бях тук по време на Октоберфеста.Така че мястото вече ми е познато,както и града.Решавам да пропусна цялата разходка с групата.Само попитах водача накъде беше Хофбраухаус,защото миналата година нямах време и там да отида.И изоставих групата.Срещата ни ще бъде отново на този фонтан в 13:00 ч.Докато групата обикаля по църкви и площади, аз се насочих към най-голямата бирария в града. Тя се намира в края на пешеходната улица,която тръгва от фонтаните пред Съдебната палата и свършва малко след Мариенплац.Минавам Мариенплац и след него минавам под едни арки с високи кулички,завивам наляво и малко по нататък отново питах един ранобуден минувач.Та бирарията е точно по улицата,на която се намирах, само след две пресечки и надясно: Platzl 9 . Пет минути по-късно вече бях там.Тълпите туристи още не бяха дошли.Преди да влезя там,реших да си похапна някъде наоколо нещо свежо за закуска.И влязох в едно магазинче,което ме привлече с вкусните лакомства по витрината.И виждам на една маса наредени най-различни плата със салати,саламчета,разни готвени лакомства.И на самата витрина написана цената-1,98 евро за 100 грама.Ха, ето къде ще си похапна.Та вземах си една купа, обиколих цялата маса и си я напълних със саламчета,доматчета,маслинки,варени картофи и там каквото още вкусно видях.Минах през касата и платих около 5 евро...Прилична цена.Вземах си и едно хлебче и си седнах отпред на една маса да си похапвам и да си гледам бирарията насреща.И тъкмо вече реших да ставам и да тръгвам, когато чух зад гърба си българска реч...Я да видим кой приказва...Обръщам се и гледам....нашата група...Отивам аз при тях , блажено се облизвам и казвам- докато вие се разхождате и зяпате, аз вече си похапнах...И държа купата в ръката.Влизаме в бирарията.Поискахме си меню на руски.Оаква се, че менюта на руски почти не се намират тук,защото напоследък руските туристи са се оттеглили от тук.И на тяхно място сещате ли се кои се появиха-китайците...Ама се намери и на руски меню тук де.Някои си поръчаха вече храна,но аз си вземах само една малка бира-0,500.Защото ако взема литър, отиде ми деня тук...Но аз като турист с опит си нося една голяма чаша ( която си пазя от по-миналата година,защото е голяма, от твърда но лека материя и нея също ми я бяха дали във Виена на едно парти).Та в нея си наливам това,което не мога да изпия някъде, а бързам да си тръгвам...Бирарията е голяма- знам на три етажа , а не ми се стои тук с чашата на приземния етаж...Един огромен хамбар,на три етажа с дървени и одраскани маси от предишни бирени компании минали през тях през няколко столетната история на бирарията.Та преливам си наполовина изпитата бира в тази чаша и тръгвам нагоре по етажите да гледам.Горе има на няколко места едни големи градини ,където масите продължават на открито под сенките на живи растения и декоративни храсти.На няколко места има малки фонтанчета,които романтично ромолят.Бирарията има няколко крила, съвършенно празни в този утринен час.На третия етаж масите продължават...Опитвам се да си представя атмосферата тук ,когато всичко е пълно...Докато се разхождам нагоре -надолу си допих бирата.Остана само купата с храна наполовина празна.Дали да не си я допълня?Хм, да видим.Разходката продължава по пешеходната алея.И тъкмо минавам през Мариенплац и виждам, че представлението тук с въртящите се човечета е започнало.Човечетата на кулата на Мариенплац се въртят няколко пъти на ден на кръгъл час.Погледах малко и тях.Докато бях в Париж, една вечер се загледах в телевизора в стаята си и от един репортаж разбирам, че в Мюнхен е имало някакъв атентат в голям търговски център...И града бил блокиран...Хм, викам си, ами ние натам отиваме след няколко дена- дали ще мога да видя тази бирария...Ами видях я...Та докато се разхождах по тази пешеходна алея виждам един голям търговски център.Я и там да влезя да позяпам.Големи търговски центрове има из тези големи градове, не са като нашите малки МОЛчета...Стигнах до най-отгоре,където са щандовете с вкусните изкушения.Хм, тук ще си допълня купата с храна за из път...Вземам една чиния,пълня си я с моите любими саламчета и вкусни кулинарни изкушения, плащам по-малко от 10 евро и сядам да си похапвам...И колкото храна ми остана отива в купата.И тя отново е пълна...Ми толкова време...Отивам към фонтана на Нептун, събираме се и докато си чакаме автобуса, всеки любопитен от групата идва да ме пита къде съм се разхождал и да ми споделя колко скучно им било и почти нищо не са видяли- само църкви,площади и катедрали...Ми аз пък видях бирария и един голям мол...И така стана работата,че в Париж се нагледах и си тръгнах гладен, а в Мюнхен се наядох здравата и нищо не видях...Тръгваме.На края на града ( от фонтана на Нептун само направо и в обратна посока) има един голям хостел от веригата "АО Hostels".Пътешествието продължава.До вечерта трябва да стигнем до едно селище в подножието на Алпите на 10-ина километра от Залцбург-Сент Леонард (St.Leonhard) и хотела там-Леонардерхоф ( LEONHARDERHOF ):

www.salzburgerland.com/leonharderhof

Общо взето скучни стават дните след Париж по обратния път за вкъщи.Изваждам една интересна книга за четене за из път и следващите няколко часа минават в четене и сладка следобедна дрямка.Някъде около 17 ч, вече пристигаме в подножието на Алпите. Селището Сент Леонард е много красиво,приятно и малко селце с едни прекрасни зелени поляни.Наоколо има няколко малки кокетни хотелчета, оформени като големи къщи за гости.С едни дървени парапети по терасите.На полянката пред хотела имаше една детска люлка,направена от свързани помежду си с колена...водопроводни тръби...И на тях монтирани дъски,където да сядат децата.Захванати със здраво въже за една дебела греда....Настаняваме се.Казват ни ,че тук има лифт, с който за няколко минути можем да се качим много високо в Алпите.Попитах къде е и те ми го показаха- една голяма кабина,която минава високо над селището и се качва някъде из облаците на върха на Алпийските чукари...Но последната кабинка била в 17:30 часа...Твърде късно за тази вечер.Но на другият ден първо там отивам...Настаняваме се и аз тръгвам да разглеждам селището.В хотела в който сме няма интернет.Нарочно са ни избрали такъв хотел без интернет.За пълна алпийска почивка...Наоколо има по-малки и по-големи хотелчета,ресторанти,една църква и множество алпийски вили на богатите австрийци...По един много тесен път след 100-ина метра излизам на главния път и се ориентирам към лифта.Там има обръщало на градския транспорт, с който може да се стигне до Залцбург, който е само на десетина километра оттук.Малко по нагоре се намира изходната станция на лифта.Там има едно магазинче, като кръчма оформено,където човек може да похапне и да пие по бира,докато си гледа Алпите насреща.Пред него минава един канал с чиста алпийска вода.Ама изумително равно.Широко малко по-малко от два метра и минава през поляната и през половината селище надолу.Водата тук върви изумително тихо...Не се чува никакво бърборене,никакъв шум на водата.Все едно че я няма...Изяждам един сладолед и тръгвам.Минавам от другата страна на пътя,покрай едно ресторантче и отивам към купола на църквата,който си видях,докато се разхождах.Влизам в двора на църквата.От двете страни на пътечката- зеленина и две редици с надгробни паметници,прекрасно оформени.Тишина.Влизам през една врата към самата църква, но отпред имаше решетка и беше затворено.Погледнах вътре през решетката.В това време чух човешки стъпки около чешмата в двора.Тръгнах да се връщам, минах покрай монахинята,която си наливаше вода, за да си полее цветята.Тя ми се усмихна...По пътя на обратно минах покрай една селска чешма с пейка пред нея.Реших да поседна и там, но се усещаше миризмата от близкия обор,където видях няколко крави...Прибирам се към хотела.Минавам и покрай още една чешма с едно голямо и дълбоко квадратно корито.И табелка- ВОДА ЗА ПИЕНЕ (WASER DRINK-ако правилно съм запомнил).И тъкмо излизам на пътя за към хотела и си дояждам сладоледа,когато срещам туристи от нашата група тръгнали на разходка...Чак сега...Младежите ме попитаха къде има сладолед.Аз им показах, а те ми предложиха да се разходя с тях.Защо пък не- може пък и те да ми покажат нещо...По късно разбрах,че няколко лелки от групата са тръгнали по тази програма "Една седмица в Париж" за девети път- същата програма, същите хотели....Ходихме при лифта, те ядоха сладолед.Аз пък защо да не си взема една бира.Хм,прекрасен следобед.С вкус на студена бира и Алпите насреща.По едно време въжетата на лифта се размърдаха и една кабинка тръгна нагоре.ООО,доста голяма е кабинката виждам.Разчитам на австрийските технически екипи за поддръжка на лифта и на другия ден искам да бъда горе.Хм, да видим.Те всъщност кабинките са две- едната е горе, другата долу.И на всеки половин час тръгва- едната нагоре, другата надолу и по средата се разминават.По средата на линията има на две места по един стълб.И между двата стълба-неголяма пропаст...Която не се вижда от там, където си пием бирата сега...След бирата си тръгваме...За да се отбием в едно ресторантче,където да вечеряме.Сядаме.Менюто основно на немски.Ха сега де- кое е варено, кое е печено,кое супа, кое салата...Гледаме и цъкаме.Дори разговорника не ми помогна да се ориентирам.Абе картофи ще ям.Гледам менюто и видях къде пише картофен....Такова искам, посочвам и още една бира...Тук има безжичен интернет.Я да видим на кого ще пиша, докато си похапвам...Хм.Идват картофите- една голяма купа със ситно нарязани пържени картофи...С голямо усилие успях да се справя.Похапваме си около час и половина и се прибираме.Така завършва и този ден.

ДЕН ДВАНАДЕСЕТИ.
30.07.2016
Утрото започва с прекрасна закуска в ресторанта на хотела.С влизането една строга лелка ни посреща и ни настанява по масите в строго определен ред.На всяка маса има по няколко стола, но не пред всеки от тях има чаша за кафе и прибори за храна...Масите са така подредени, че за нашата група има точно определени маси- за по сам човек ( като мен), за по двама, по трима, по четирима в зависимост от това колко души са заедно в стаите...И пита лелката колко души сме заедно, 1,2,3,4,...колко...Аз съм сам.Един -казвам...И тя ме настанява на масата, определена за един човек- за мен.На тази маса остават още 4 празни места...4 стола и т.н...А само една чаша за кафе- за мен....И като влизат следващите, все при мен искат да сядат,защото им е интересно къде съм обикалял...Но лелката любезно ,но строго им обяснява, че това е маса само за един човек...ХМ.Близо до шведската маса...Похапвам си прилично,пия едно голямо кафе с мляко.След закуска програмата е следната: Автобуса остава тук пред хотела, за да може да спази задължителните девет часа пълен покой преди нощен преход. За да можем да тръгнем по-рано след обиколката в Залцбург.Защото ако отидем до Залцбург,който е само на 10 км оттук с този автобус, той после трябвало да се върне и от тогава да му се броят тези девет часа...И ще тръгнем чак след 18 ч вечерта...Добре де, може ли някой да ми обясни кой умник е измислил този член в закона за туризма.И висял ли е той някъде девет часа на едно място, за да чака да мине това време...?...Например в някой студен или дъждовен ден...Та отиваме до Залцбург ( който иска) с градски транспорт,гледа се града до към 14: 00 ч следобед и после малко свободно време до към 15 ч.През това време автобуса стои пред хотела и тръгва от там в 14:30 ч...Това за групата.А за мен не.Защото аз съм бил в Залцбург и площадите съм гледал и градините на Мирабел и белия замък на върха и бира съм пил там и моста с катинарите съм гледал и къщата на Моцарт и най-малката къща,построена за една нощ и свързаните със всичко това истории съм чел.
Момче и момиче от групата също остават в хотела, защото били уморени и им разрешили да останат в стаята си до последната минута,преди освобождаване на стаята- 10:30 ч...И двамата шофьори също са тук.Без тях няма да тръгне автобуса...Уморената двойка също искала да се качи с лифта до горе.Шофьорите и те поискаха.Тръгваме в 10:40.А дотогава имам почти два часа време.Как ли ще ги прекарам, да видим.Хм.Слънцето тъкмо е изгряло.Вземам си книгата за четене ( също и приложението за таблета за четене на книги) и се разполагам на една масичка на откритата тераса-градина отстрани на хотела.Зад мен две големи дървета.Слънцето скоро ще се покаже иззад тях.Сядам си блажено на един стол, отпускам се също така блажено с книгата в ръка.След малко ходих до рецепцията на хотела за да си взема нещо за пиене.Кока-кола.Студена.Слънцето ми пече в гърба.Туристите вече са тръгнали.Пълна тишина.Подухва свеж алпийски ветрец.Пред мен една зелена и равна полянка.Алпите насреща извисили върхове,забулени в облаците...Прекрасен алпийски релакс.И едно криминале в ръка.Едгар Уолъс-"Червеният кръг"...Двата часа минаха неусетно и нашите останали тук се появиха.Ами да тръгваме.Отиваме на лифта.Купуваме билети, минаваме проверка и си чакаме да дойде кабинката.Кабинката идва, качваме се 10-15 души.Влиза и човека,който я управлява и след малко тръгваме.Нагоре към чукарите...Аз заставам да гледам откъм страната на изходната станция,откъдето тръгваме.Само след няколко минути тази станция остана някъде много надолу и започна да прилича първо на цигарена, а след малко и на кибритена кутийка...Отдолу изведнъж се появиха множество селища,пръснати в равнината долу.Все едно че от самолет се гледа...Минахме покрай първия стълб и пропастта след него и след още малко изкачване вече бяхме на върха.Слизаме.Минаваме по малка пътечка и там има едно заведение,където туристите,изкачили се тук преди нас си пиеха бира и си похапваха.Някъде в далечината виждам един огромен дървен кръст и хора около него.До там води тясна пътечка,която ту се изкачва нагоре, ту слиза надолу.Натам съм се запътил.Изглежда да е близко, но като тръгнах,отне ми 20 минути -( денивелацията между лифта долу от където се качихме и там горе,където слязохме е около километър примерно и се усеща във въздуха- неможе да се тича натам...)...Като излязох от лифта и погледнах надясно и надолу- съвсем близо виждам нещо като хижа или хотел.И около него сноват туристи.Някои се качват нагоре към лифта, а други слизат от лифта по пътечката надолу.По пътеката към дървения кръст има множество табелки,които обозначават близки и по-далечни туристически маршрути (някои с продължителност до 3,30 ч ).Отивам до големия дървен кръст ( IMKREUZISTHEIL ) пише на него,но незнам какво означава-дали име на върха или нещо друго.Там снимам равнината долу, алпийските чукари горе и се връщам да пия бира.Когато стигнах до ресторанта от нашите хора нямаше и следа...Много бързо са се върнали...Поседнах си, вземах си една бира.Без да бързам.До 14:00 ч следобед има доста време, все ще слезя.Като се качвахме с лифта ми направи впечатление, че в една отсечка кабинката за надолу върви много по-бързо от тази нагоре...Сякаш се спуска свободно.Изглежда много страховито...Особенно след бирата горе...Реших да си взема някаква храна, но не можах да се ориентирам в менюто, а и почти всички горе само бира пиеха.Реших да влезя вътре в заведението.Невероятна атмосфера.Като стара планинска алпийска хижа оформено с ламперии, с камина, с един голям телевизор...И малка кухня в дъното...Я да видим там какво има...Влизам и гледам на едни подноси и плата разни лакомства.Какво ли е...Нали трябва навсякъде да пипна, да бръкна, да видя,да опитам, но какво да си взема...Вземам си една филийка черен хляб...И продъжавам да се оглеждам...И в този момент човека на бара ми се развика нещо на немски...И ме гледа със строг поглед,ръкомахайки...Гледам го и аз.Тогава другия човек ,който беше там и сякаш беше от персонала ме погледна и тръгна към мен.Аз го гледам и казвам че искам тази филия и питам колко струва...А той ме хвана за раменете, обърна ме кръгом като ми посочи с ръка изхода и ме побутна да се махам...Ясно.А филийката...?...Той махна с ръка и каза, че нищо не струва...Та схрусках си филийката, защото ми прималя нагоре от високото ми затрепериха краката...И обратно на лифта.Този път заставам така, че да гледам към върха,където кабинката минава буквално над скалите почти отвесно.Малко по-надолу тя стремглаво ускори ход за малко.Ах, че страшно...Слизаме.Вече съм на твърда земя.Продъжих да се разхождам наоколо.Минах и покрай ресторанта където вечеряхме.Този път си вземах гулаш...Добре се ориентирах като се зачетох...За обед.Похапнах и него и се прибирам към хотела.Двама от по-смелите и пъргави туристи успели да отидат до Залцбург сутринта с групата,разгледали и се върнали с автобуса до тук, успели да се качат и с лифта нагоре, че и до дървения кръст да отидат...И да се върнат.ХМ.Последни приготовления за дългия нощен преход и тръгваме.След около половин час бяхме в Залцбург на уговореното място, за да вземем останалите.Всички сме в автобуса.Следваме пътя към Словения.Малко преди Словения минахме през едни малки австрийски селца с много красиви и малки къщички с много зеленина около тях.Селищата бяха Rosegg и другото след него Frog.Следват множество тунели.По-къси и по-дълги и след още известно време минахме и през Караванкентунел ( около 8 км).И сме в Словения.Тук някъде слънцето залезе.Следва дълъг нощен преход.А къде ли ще осъмнем и посрещнем изгрева.? Ха, не можете да познаете, сигурен съм...Свежа нощ.Блажена дрямка.Филм,преди заспиване.Кратка почивка малко по-късно.Още една, около полунощ.На втората почивка малко след полунощ, реших да си купя храна от заведението,където бяхме спряли.Вземах си ,похапнах си,докато имах още евро.И блажената дрямка продължава.Разбудих се малко след 2:00 ч през нощта и се зачетох в таблета...Когато....Изведнъж....Нещо стана.....Ауууу...Прас,тряс, дуууум и автобуса спря в аварийната лента.Насред полето.В 02: 40 ч през нощта...Спукана задна дясна гума ( вътрешната от двете отзад).Не издържа горкият до края.Предаде Богу дух по никое време.Дори не знаехме къде се намираме.И при друго пътуване се е случвало това и си знам, че най-малко час и половина-два ще се стои тук.И продължих да си дремя.Но екипа на фирмата, с която пътуваме започна видимо да се притеснява,защото се оказа,че спуканата гума е унищожила ламарините над нея и е накъсала кабелите,които минават оттам.И от там компютъра дава сигнал за нередност и блокирва цялата система.И няма запалване и тръгване до отстраняване на проблема.По едно време пред нас спря друг автобус,български,дойде шофьора да види какво става, но се оказа, че проблема бил много по-голям отколкото си мисля.След някой и друг час дойде пътна помощ.Включиха системите,които минават от там към един компютър,гледаха, цъкаха и казаха,че проблема не може да бъде отстранен веднага и ще струва много скъпо около 2000 евро ( или поне аз така разбрах).И те си заминаха.След някой и друг час започна да съмва.Небето на хоризонта стана розово.Слънцето изгря.Но какъв прекрасен изгрев насред полето,как да не го снима човек.Оказа се, че се намираме на 60 км,преди Белград и на около километър и половина-два след някаква бензиностанция.Но си бяхме насред полето.Изгря си слънцето, вдигна се доста нависоко,стана топло,после горещо, а ние си седим и си чакаме.След някой и друг час зад нас спря един сръбски автобус и шофьора ни попита дали искаме да ни
закара до Белград...Нито вода имахме, нито място за тоалетна.Всичко се правеше според обстоятелствата, с които разполагаме...Започнаха да звънят по телефони и да търсят друг автобус.Неделен ден, всичко почива или е заето по график.Ако дойде автобус от България, ще ни струва по-малко, но помощтта ще дойде много късно-чак вечерта...Ако дойде автобус от Белград, ще дойде по-бързо, но ще ни струва по скъпо ( на превозвача де-мен не ме интересува на какво ще се возя и кога ще се прибера).Екипа на автобуса успя да се свърже с техен представител за Белград, който с голямо усилие намерил автобус.Остава само да го чакаме.През това време се подготвяме за евакуация...През цялото време се чувствах като в един сериал,който преди години гледахме по телевизията ("Изгубени"- в който една група туристи летят със самолет, самолета пада в пустинята,малцина оцеляват и според обстоятелствата, в които се намират се опитват да оцелеят).Събираме си багажа от седалките,отгоре,отдолу и се подготвяме.Никой не мърмори, никой не изразява недоволство.По едно време се сетих да си взема нещо от хладилника на автобуса за пиене, защото в другия автобус може да няма...Оказа се,че няма вода.Само бира.Ми бира ще пием.По едно време екскурзовода ни огледа кои сме вътре и кои отвън ( тези отвън помагаха на шофьорите с каквото могат).А тези вътре, дремеха по седалките.И се оказа, че всички младежи са вътре, а всички възрастни- отвън...Много добре,казва.Как младите нищо не правят....Да бяхме поне завинтили две болчета....Аз например бих помогнал,ако ми дадат една метла, да измета пръснатите части от гумата от аварийната лента на магистралата, но когато тръгнах натам, да огледам какво е изпаднало, ми казаха да не се разхождам така по магистралата.Нищо не казах, но какви ли мисли минаха през главата и такъв отговор си бях намислил да отговоря,че да се сетят кой за какво и къде е тръгнал.Защото това е моята отпуска,моята почивка.Моите дни на пълно безделие.Аз съм тръгнал да си правя кефа.Те са тръгнали на работа.Аз на тяхната работа не се меся.И съм си платил за транспорт,нощувка и закуска.И имам още два дена ,които съм си отпуснал за прибиране след крайната дата за пристигане...И си ги имам.А не да завивам болчета...Защото ако и аз започна да завивам болчета,автобуса ще се разпадне още веднъж преди да стигне дори до Белград...И ми е все едно дали ще си пия бирата в голяма или малка бирария, на оживен площад, на рецепцията в хотела,на терасата пред хотела, в автобуса или на мантинелата на магистралата.Даже тук на мантинелата ми е още по- добре...Какъв прекрасен ден.Слънцето напече и блести в очите,колите хвърчат по магистралата със страшна скорост.А ние си чакаме.Автобус дойде да ни прибере чак в 10:40 ч- към обяд.Сръбски автобус.Оказа се,че това ще струва на превозвача 900 евро...Разбрах това докато следих разговорите ,които се водеха по телефоните с хората,които ще ни помогнат.Натоварихме багажа и тръгнахме в 10:50 ч.След осем часа престой насред полето на магистралата.Този автобус ще ни закара до границата.Ще ни остави на километър,преди границата на бензиностанцията.Та с него пътуваме още три часа, до към 13:30 ч.Спряхме за почивка и ни казаха, че имаме 10 минути почивка.....И когато попитах дали имат плескавици там ми казаха, че ще имат след 5 минути...Тогава дойде ексурзовода и каза, че времето се удължава до 40 минути, за да може всеки да обядва.Та по една голяма плескавица с мека,топла и вкусна питка...Продължаваме.Стана късен следобед.Слънцето залязва.Изпращаме залеза пак насред полето- около Ниш,малко преди да се отклоним към тесния път с тунелите през планината.Какъв прекрасен залез.На фона на това в ушите ми звучи песен на Едит Пиаф ( от музикалния файл на телефона, с който разполагам).След това си слушам един диск, който съм си качил също в телефона -"100 сръбски хита" и след като слънцето залезе,дрямката продължава.Стигаме до границата.Спираме на бензиностанцията,където вече ни чака българския автобус.Първо се оправят документите и се плаща исканата сума на сръбския шофьор и едва тогава се отваря багажника долу ( с бутон за управление от шофьора)...Следва ново прехвърляна на багажа.И минаване на границата....Което съвпада по време със смяната на митничарите и изисква малко повече време...Прибираме се благополучно в София към 21:05 ч.И от тук който за къде е.Имаше група за транфер до Пловдив.Всички останали сме до тук.Следва час и половина време за похапване,кафе,билети за влак и още един нощен преход с БДЖ до моя си град.И чак на другата сутрин малко след изгрев слънце може да се каже,че приключението е приключило.
Happy end-:)
Цялото това удоволствие си заслужава парите, колкото и много да са.Целият туристически пакет, със закуска,транспорт,нощувка и застраховка ми е 1052 лева.Към тях добавям 747 евро,които похарчих през цялото време, с градски транспорт,кабарета,кафенета,музеи,ресторанти,бирарии,храна и всичко което съм се сетил да споделя тук