Клубове Дир.бг
powered by diri.bg
търси в Клубове diri.bg Разширено търсене

Вход
Име
Парола

Клубове
Dir.bg
Взаимопомощ
Горещи теми
Компютри и Интернет
Контакти
Култура и изкуство
Мнения
Наука
Политика, Свят
Спорт
Техника
Градове
Религия и мистика
Фен клубове
Хоби, Развлечения
Общества
Я, архивите са живи
Клубове Дирене Регистрация Кой е тук Въпроси Списък Купувам / Продавам 11:10 04.03.24 
Клубове/ Хоби, Развлечения / Пътешествия Всички теми Следваща тема Пълен преглед*
Информация за клуба
Тема Edna sedmica v Paris,pytepis
Автор vladimir1974m2 (член)
Публикувано29.08.16 11:40  



Ден Първи:Дългият път за Париж започва с нощен преход от София до Виена.Тръгваме от София малко след 22:00 ч,вечерта на 19.07.2016.Пътуваме цяла нощ с няколко кратки почивки.Минаваме през Сърбия,през Белград,покрай Нови Сад и Суботица,влизаме в Унгария,през Сегед и по магистралата към Виена.Някъде призори спряхме на едно място за почивка,закуска и освежаване ( не мога да се сетя точно къде,защото много ми се спеше).Вземах си едно голямо кафе.Беше много интересно, когато видях как върху пяната и сметаната на кафето беше направено едно сърце от кафен прах.Много красиво и създаващо прекрасно настроение.Продължаваме пътуването,влизаме в Австрия.Имаме още път до Виена.Пристигаме следобед.Хотела ни е доста накрая от града, в селцето Швехат. До там има връзка с влак и метро,което малко по-късно следобед ме отвежда в центъра на Виена точно до катедралата. Та оставям си багажа в хотела ,вземам малко пари ,карта на града от рецепцията ( на която хотела не е отразен,защото е извън картата...)Питам на къде е влака, в коя посока трябва да го хвана ,къде ще сляза и да ми покажат на картата, къде ще изляза от метрото...Хотела ни се казва Арион.Та по една пътечка,покрай една река,през един мост, под един подлез ,малко пеша и ето ме на гарата.Има машинки за билети, опитвам се да се ориентирам.Минава една жена,моля за помощ,искам един билет,тя ми показва,слагам еврото в машинката ( по едра банкнота, за да ми върне дребни),вземам си билет,питам в коя посока е центъра, идва влака, качвам се и си пътувам.След 7-8 спирки слизам на вече познато място.От там излизам, търся връзка с друга линия на метрото ( вече позната) и след една спирка, ето ме на катедралата.Късен следобед, много оживено,Разхождам се натам-насам,радвам се на живота там.Надвечер посядам на по биричка до катедралата и се отпускам.Само трябва да помня обратния път до хотела.Става тъмно,тръгвам си.По обратния път,метро за една спирка,преход по тунели и коридори за връзка с влака.Вече съм на перона на влака.Този път за връщане си вземам друг билет ( вече сам се оправям на машинките)-за 24 часа, за да мога да го използвам на другия ден,докато сме във Виена и да се придвижа до Пратера,откъдето ще тръгваме вечерта за Париж.Идва влак, качвам се...Хм, нещо не е наред- влака на отиване изглеждаше по друг начин.Следя спирките.Първата е същата, но следващата друга...Хм.Вземал съм друга линия ( друг цвят).Слизам, веднага се връщам на предната спирка и започвам да се оглеждам за помощ.Питам един мъж за моята спирка-Швехат...Оказа се, че и той бил за нея..Хм.Оказва се ,че през този перон, през този коловоз на влака, минават всичките линии.На таблото пише коя линия е следващата. ( От хотела ми бяха дали разписание, което аз чак сега погледнах...)Влака по моята линия бил през 20 минути.А аз съм се качил на първият,който е минал...Та пише вече на таблото, че следващият влак е за летището,поглеждам мъжа и питащ поглед.Я,Я...Ясно.Влака минава през Швехат и продължава за летището.Докато чакаме влака мъжа ме разпитва, интересно му е.Пита от къде съм...България.И първите му думи бяха- Христо Стоичков...Я,Я...Идва влака, качвам се,слизаме на Швехат,ориентирам се в коя посока беше хотела ( двата изхода от перона изглеждат по различен начин- от едната страна имаше велосипеди, наредени по дължина на изхода, а от другата бяха наредени на широчина)...От там пътя е лесен,пак през тунелчето под линията,после през един мост на реката,покрай редицата от къщи и в хотела.Та от Wien-Mitte ,ако човек има повече време,може да мине през Am Stadtpark ,да пресече парка и от другата страна надясно по Schubertring Park и по някоя от левите пресечки или по Wollzeile да стигне катедралата.
Ден трети-21.07.2016 г..Ранно утро.Отивам на закуска.Много обичам да обръщам внимание на шведските маси по хотелите, особенно на саламчетата, сладките, кафетата и сокчетата.Закусвам си както трябва.За днес имаме панорамна обиколка на Виена с автобус.Ще минем по ринга, после гледаме от автобуса Операта,после Парламента,запознаваме се с основните забележителности,посещение на Хундервасерхаус ( за кой ли път не помня- не се е променила- там си е).Слизаме от автобуса, разглеждаме градините на Белведере, снимка тук,там, по градината ,по двореца.След това отиваме при Хофбургите ( отново за мен за кой ли път).Минаваме по една търговска улица,разхождаме се по Kohlmarkt ,после по Graben , покрай колоната на чумата, която си беше в ремонт една голяма част от нея.И завършваме при катедралата.А там коне,карети,мирише на коне...Тук се сещам за приказката,която казва,че е по-добре да остарееш като катедрала,отколкото като галош...Незнам какво се има в предвид,като се каже катедрала....Защото те катедралите са винаги в ремонт.Тук ни дават свободно време до 18:30 ч ( защото по някакъв недомислен закон за туризма,автобуса ни трябва да има задължителен престой от девет часа,преди нощен преход...А ние какво да правим през това време, ако вали дъжд да кажем...?).Оставям групата, запомням мястото за среща и тръгвам по моя си програма.Връщам се една пряка по назад и отивам да разглеждам бутиците на модните дизайнери.Първо бутика на Луи Вютон,където гледам много интересни чанти, дрехи обувки.Впечатлиха ме часовниците с тази марка,някои от които достигаха до 59 000 евро като цена...До него е бутика на Прада (PRADA), малко по натам още един-два бутика- Brioni.Но не ме пуснаха в бутика на Роберто Кавали- не било за мъже-на входа ме спря охраната с думите No men...Хм.Следват музеите.Има два музея,еднакви-Художественната галерия и Природо-научния музей.По средата между тях е паметника на Мария Терезия.Само че първо реших да си потърся интересно място за обед .Взех метрото и няколко спирки по нагоре слязох на Margaretengurtel. В тази част на Виена има дълъг и широк булевард по тесните улички на който има интересни квартални ресторантчета.Разхождам се.Имам достатъчно време до залез слънце.После с метрото се преместих една спирка на обратно-Pilgramgasse, пак се разхождах.На ъгъла на две улици намерих един ресторант с наредена шведска маса и накрая се плаща.Без да гледам за какви цени става дума ( колко ли ще платя за един обяд в тази част на Виена)?Влязох. Взех си една чиния и се награбих с разни лакомства-салати,сосове,саламчета,месо и една супа за към 7-8 евро и седнах да похапвам.Да, ама нямат хлебчета- никакви....та ядох без хляб.След това се преместих на една-две спирки с метрото в обратна посока и пак слязох.На Kettenbruckengasse. Аз предната вечер си бях вземал от машинките на метрото ( за връщане от центъра до хотела,билет за 24 часа....За да мога да се върна до хотела и на другия ден да се шматкам цял ден и вечерта да мога да отида до Пратера,от където ще тръгваме пак с нощен преход към Париж... Kettenbruckengasse ми е доста позната спирка и от там мога пеша и без карта да стигна до катедралата,където ще се събираме с групата след свободното време към 18:30 ч.Та от там по едни малки улички,които си ги знам и излизам на Марияхилферщтрасе.От там надясно,после наляво и през двора на Музеумскуатър ( Museumsquartier) .Винаги в двора на този музей ме е изненадвало нещо ново и интересно.Този път от едно заведение в двора се носеше приятна класика а децата се забавляват на едно много интересно място,което аз наричам плаваща полянка.Един басейн,отгоре покрит с нещо като мокет,върху който има набодена изкуствена трева,като ливада, зелена.И като се метнат децата на това нещо и то на вълнички се мести нагоре-надолу.И отдолу се чува шума на водата.Минавам покрай паметника на Мария Терезия и тръгвам към музеите наоколо.Имам време за поне два музея.Гледам картини и други щуротии на изкуството, почти час и половина. Kunst Historisches Museum Wien- Ей това гледах-15 евро..После се местя в музея до него.И там 15 евро.Някакви ризници гледах,саби,щпаги, музикални инструменти от едно време,пиана,на които не може да се свири ( има едни стъкла върху клавишите)- .Ама да не се изложа тук ( не помня в кой от двата музея бяха...да ме поправи модератора...).Но в една зала имаше няколко пиана, на които може да се свири.Я и аз да посвиря..."...Мила моя мамо, сладка и добричка"....Само това мога да свиря на пиано-забавлявах се като малко дете,даже си направих клип с таблета как свиря на старинно пиано.И така неусетно времето мина.Остана време за по още някое лакомство- похапнах си сладолед до самата катедрала.Стана време да се събираме.Всички са тук, вземаме метрото от катедралата и слизаме на Пратера.Заобикаляме и на едно кръстовище чуваме позната мелодия .Българска музика....И като минахме покрай музиканта и той чу българска реч и вика- " Ай де бе, от кога ви чакам.Ама вие българин ли сте,питаме ние...Ами че какъв да съм,щом свиря българска народна музика...И като засвири едни народни песни,хора,стари шлагери.....И за нула време си напълни шапката с дребни монети.За 5-6 минути.През това време светофара си изреди няколко пъти зелено ,червено и на следващото зелено пресякохме.Показаха ни къде ще ни е автобуса след два часа и ни пуснаха- който иска на Пратера по въртележките, който иска да пие по бира, по кафе или да седи в парка наоколо.Аз на Пратера съм бил няколко пъти...Абе не ви ли стана ясно,че съм тръгнал за Париж,при това за една седмица? И от там нататък ще е интересното.Тук е само началото.Разходих се нагоре-надолу и седнах да пия бира по вечерно време.Хм.След малко ще тръгваме-след час и половина да кажем.И това време мина.Тръгваме.Излизаме от Пратера,минаваме покрай един много интересен паметник,надиплен на няколко нива...Следваме посоката към Ринга- Kartner Ring. Виждаме един парк зад дърветата вляво.Преди него има една сграда с обсерватория на последния етаж.Постепенно излизаме от Виена и аз се унасям в сладка дрямка.Следва нощен преход с няколко почивки и на сутринта по някое време трябва да сме в Реймс, за да видим и Реймската катедрала.То и там съм влизал, ама беше през 2003 година,така че защо да не я разгледам пак.Но дотогава има много време.Да заспиваме.
Ден четвърти-22.07.2016 г..Вече сме в Реймс.Каква величествена катедрала.Разглеждам я набързо и отивам да си потърся храна.Какво по-прекрасно място за едно кафе и вкусна закуска от някоя пекарна в Реймс.Заставам с гръб към входа на катедралата минавам през двора отпред и завивам надясно.В края на тази уличка, пресичам един главен път,по който минава градски транспорт и точно срещу мястото,където пресичам, сядам да закусвам на една прекрасна пекарна с вкусни сандвичи с кока кола за освежаване на утрото...Студени разбира се...Защото имало в тях домати,сосове,майонези,пастети и там каквото се сетите и не ставало да се стоплят...ПуркуА не шофЕ па? -питам аз,на което каката,която ги продава избърбори нещо набързо,което аз не разбрах ,след което направи една кисела физиономия с разчекнати устни...Разбрахме се де- нямало да бъде вкусен, ако се стопли...Добре де,съгласен.Франсетата може да обичат студени сандвичи...Та половината сандвич на масичката отпред, половината из пътя за Париж,защото не мога да ям студени сандвичи.Пътуваме,пътуваме,пътуваме...Остават около 50 километра до Париж, а пътя си е все през полето...Постепенно магистралата се оформя,става все по-натоварен трафика.Но ние много набързо се оказахме пред хотела- някъде в периферията на Париж... Париж е ограден от всички страни с един магистрален пръстен.Околовръстният булевард е Boulevard Ney,а червения булевард ,който основно (след околовръстния),огражда центъра е Boulevard Peripherique Exterieur.На няколко места има входове за вътрешността на града-ПОРТИ.Всяка порта си има име.И в зависимост от това,къде иска да отиде човек,обикаля по този пръстен и влиза в града през най-близката за неговата крайна точка порта.Точно пред хотела спираме на една бензиностанция да заредим автобуса.И аз гледам точно там автобусна спирка.Записвам си номерата на автобусите,които минават тук, както и името на спирката.Нашият хотел е точно на този пръстен на Периферика ( така се нарича този пръстен),в квартал Бобини. Най-голямата грешка, която смятам да направя следващият път ( догодина мисля да повторя тази програма, защото има още какво да видя в Париж),ще е да спя в периферен хотел, до който ми трябва точно един час да се прибера само с метро от Айфеловата кула,като при това трябва да пропътувам почти изцяло цели две линии на метрото с едно прикачване ( по едни дълги коридори,тунели и стъпала нагоре-надолу под земята)....Друго си е да седнеш на биричка някъде в центъра, да си пиеш полека 40 минути по вечерно време на оживено място и после само да пресечеш през пътя и да си в хотела...Хотел в Бобини, на 200-300 метра от последната станция на метро номер 5-Бобини,Пабло Пикасо( Bobiny Pablo Picasso) . Хотела се казва : Campanile Paris Est-Bobigny ***.( www.campanile.com )- 304 Avenue Paul Vaillant Couturier 93000 BOBIGNY.... Но пък така разположен,че няма как да се загубя,ако в късен мрак се прибирам...Излизам от метрото на крайната станция на Бобини,пресичам трамвайните линии,вървя в посока на едни високи жълти блокове,завивам надясно,хващам левия тротоар и той ме отвежда точно пред хотела...Но за това по-късно. Настаняваме се.Обясняват ни, да си направим сметката,като тръгнем с метрото, че цената за една посока на билета е 1,80 евро,но ако си купим 10 билета, щяло да бъде по-евтино ,а и могат да се използват от цялото семейство ( не като в София един карнет с 10 билета и само от един човек да се използва) и т.н.Изобщо не слушам, аз си знам моята си...Аз разбира се си имам и в двата таблета нужните приложения-карта на метрото, на автобусите, на обществените тоалетни дори...Както и на местата,от където може да се вземат велосипеди под наем, а също и карта на Париж, онлайн, офлайн,всякакви подобни навигации.Първоначално програмата за този следобед беше разходка по Шанз-е-Лизе.Но ни обясняват, че това не е булевард, на който може да се стои на едно място.Това било булевард по който трябва да се ходи.И понеже групата била изморена и т.н.,разходката ще е към Монтмартър.Но аз и двете мога да си ги намеря и сам.Настаняват ни към 16:10 ч ,и ни казват,че ще ни чакат в 18:00 часа,на рецепцията за който иска следобедна разходка до хълма Монтмартър...Моля?....Да чакам толкова време да си починат изморените от нощния преход туристи от групата, да се къпят,сушат,гласят...Да,да,как не.То моето къпане може да е и в два през нощтта,като се прибера...Минавам през автобусната спирка пред хотела да видя в детайли до къде ходят автобусите ( някои от тях са нощни и са до по-късно).И с изумление виждам,че най-близкото познато място като спирка на автобус 303 от спирката до хотела -LAMARTINE -едната линия е Republique-предполагам площад Република)...това са 45 спирки дотам...С трафика....Колко ли време отнема?...Питам на къде е метрото,бързо се ориентирам,намирам си го...Малко страшничко като за първи самостоятелни стъпки в Париж.Дали?....Да видим...До метрото има някаква автогара,където се събират доста линии на градския транспорт,мръсно,негри навсякъде- шофьорите на автобусите-все негри, на рецепцията на хотела помощника- негър,камериера, който ме посрещна и ми донареди стаята- негър,готвача на хотела-негър...Навсякъде негри...Ауууу, ама тръгнал съм- 50 евро в чорапа, по 20 в различни джобове и така.Във връзка с мерките за безопасност ни съветват личната карта или друг документ за замоличност да бъде винаги в мен...Така беше само първите три дена.После само аз си знаех кой съм,ако мога да обясня...Отивам към метрото,стигам до релсите на трамвая,до тази автогара, но все още не намирам входа на метрото и питам.И кой мислите ме заведе до входа на метрото- един негър.Не, не са страшни.И те са хора.Интересното при тях е, че са еднакви-почти не мога да ги различа един от друг.Някои от тях за гологлаво обръснати.А и не се виждат в тъмното...Само по някое време виждаш две бели очи,зъби а няма човек....В тъмното...Казват,че всеки пети човек тук в Париж е дошъл от някъде- или родителите му са тук или приятели или просто е дошъл тук от бившите френски колонии ( Сенегал например е бивша френска колония).Е, викам си,радвам се ,че поне един път съм пети в нещо,защото днес и аз съм дошъл от някъде. Слизам в метрото, отивам да си купувам билет....Написвам на един лист какво искам...PARIS VISITE 1,2,3...ZONE.....BOBYNI...3 DAY...И го подавам на човека,който продава билети....Защото незнам Бобини в коя зона е..Знам само,че Версай е в четвърта зона..И защото е петък и си мисля,че седмичната карта ще важи до неделя... А тридневната ми е тъкмо за петък, събота и неделя...Като за начало.-24,80 евро.Активирам си я на машинките,влизам в метрото.Слагам си я в една цигарена кутия, за да не се прегъва и мачка.Отивам на Монтмартър-преди всички....Знам, че трябва да слезя на Jaures.И знам,че станцията,от която се качвам на Бобини е първа.Идва метрото.Влизам и гледам таблото на линията.Всяка станция си има лампичка,която свети така както следват спирките.Мига,когато спирката е следваща и е угаснала,когато спирката е минала.Така лесно се вижда в коя посока си хванал метрото.Та виждам, че всички лампички светят, а само тази на Jores- не.Викам си, сигурно е изгоряла.Дали? Да видим.Минават няколко спирки.Следваща спирка трябва да е Jores, а тази след нея-Сталинград.....И когато метрото спря и погледнах, се оказах на Сталинград...И питам в метрото- ами Jores къде е?.....ФермЕ, беше отговора-затворена...Хм, за това не светела....Значи, когато една лампичка не свети,станцията е затворена.Това често се случвало- за ремонти,или например когато има причина за евакуация,масови мероприятия и екстремни ситуации ( когато на изхода към пътя не може да се излиза или трафика е ограничен).Понякога се затварят цели линии (например линия 1,която е най-старата и се налагат ремонти).Но за това по-късно.Та слизам на Сталинград ( която също има връзка в желаната посока).На някои станции преходите са много дълги под земята-по едни коридори, едни тунели, насам,натам, нагоре,надолу....На картата станциите са означени с точка,по-голяма точка,кръгче или разтегната елипса...Колкото по-голямо е кръгчето, толкова по-дълъг е прехода под земята за връзка с други линии.На разтегнатата елипса, ходенето под земята е най-дълго.....Там, където се събират 5-6 линии.Та хващам линия 2 и слизам на Anvers. Излизам.Оглеждам се и виждам накъде да вървя.Хълма Монтмартър се вижда,улицата,която води натам също.Е, да тръгваме.Оживена тясна улица с много магазинчета.Започват стъпалата нагоре.И негрите стават все повече и все по- досадни- едни предлагат студена минерална вода, други сувенири,дрънкулки,шапки,чадърчета....Един негър тръгна да ми връзва една връвчица на ръката....Разкарах го.Този номер го знам- ако го оставя да ми я върже,после ще върви след мен и ще ми иска едно евро или нещо по-дребно ( в Милано ми се беше случило преди 4 години)...Следващия след него ми предлага вода- Аз имам две и му ги показвам на раницата...Та стигам до хълма, гледам Париж от там.Влизам в катедралата- гледам и нея. Тук се намира една от най-големите камбани в света ,тежаща 19 тона... После търся стъпалата за нагоре към кулата.Те са вляво и малко надолу.Намирам ги.Опашката е малка.Входа е към 6 евро .Вземам си билет и поемам нагоре по стъпалата- докато ми се зави свят по тази тясна вита стълба- повече от 200 стъпала.И нагоре става все по-тясно...Ако някой по-дебел човек се залости, ще е много смешно.Ето ме отгоре.Купола позволява да се види Париж на 360 градуса.Целият.Великолепно.Нося си бинокъл, за да гледам.Виждам центъра Помпиду-шарен,много добре се откроява на фона на големия град.Нотр Дам,Айфеловата кула.....Впечатление правят едни малки коминчета по покривите на всички сгради ( като набучени в торта шоколадови пури).Това,което ми обясниха беше,че всяко жилище си има отделен комин към покрива,който отвежда миризмите нагоре .И така ако един готви нещо, миризмата отива нагоре, а не минава през другите жилища,както при нас.Дали е така, незнам, но ми се вижда разумно обяснение.Оставам там да гледам поне 40 минути-просто не ми се слиза.Но има и друго за гледане наоколо.Слизам . И тръгвам наоколо.От Базиликата Сакре Кьор (Sacre Coeur) ,успоредно вляво е Rue du Cardinal Gubert.По нея и на първата пряка вляво е Rue du Mont Cenis.По нея надясно и първата пряка вляво е Rue Cortot .По същата тази улица (Rue du Mont Cenis),преди номер 6 ,вляво е Rue Morvis ,а по нея,на номер 8,вляво е Place du Tertre.А Rue Poulbot е по Rue Norvins ,след номер 18 вляво. Зад катедралата е Rue du Chevalier de la Barre.След като знам всичко това, не ми остава нищо друго,освен да се разходя по тесните и оживени улички, през площад Тертр( Place du Tertre) и Rue Morvis .Гледам художниците, които могат да те нарисуват на момента- всеки си има по едно малко столче.На всяко столче седнал по някой,когото рисуват в момента.Загледах се.Интересно.Обиколих всички улички наоколо, които си бях набелязъл .Минах по Rue des Saules -на ъгъла има една Розова къща,много интересна ( La Maison Rose).Тук е и Rue Morvis ,както и Rue du Mont Cenis-със стъпалата надолу.Тук минава и едно вакче,което също разхожда туристи.Разходих се и по Rue Cortot,както и по Rue du Chevalier de la Barre.Някъде тук ядох прекрасен сладолед за три евро-две топки.Разглеждах магазинчетата за сувенири.Харесах си една правоъгълна плочка ( става за подложка за кафе или табла за закуска).Бяла.На нея е щампована цялата метро мрежа на Париж. Може човек да си я носи като картина и да си я гледа.Не си я вземах- не че беше скъпа, ами е трудно да се прегъне и заема място.Продължих да се разхождам по Rue Saint Rustique-тясна и тиха уличка,предразполагаща към романтика.Намира се,като се върви по Rue du Mont Cenis,при номер 6, вляво.В другият си край,излиза на Rue des Saules .А оттук на дясно по нея,излизам на Rue Cortot.И така се разхождам бавно,обикалям,където си харесам, посядам,гледам, снимам и се радвам на приятния следобед.Накрая минах и по Rue Poulbot и Rue Norvins и реших,че вече тук всичко съм видял.Продължих обратно надолу по стъпалата.Стигнах до метрото,вземах го и отидох до Бастилията.Излизам там и виждам едни стъпала, на които са насядали младежи.И аз поседнах там,за да се ориентирам накъде да вървя.Посоката,която си бях намислил е улица Рокет. Rue de la Roquette,която се отклонява близо до Операта и върви на изток чак до гробището Пер Лашез. И по нея малко по-нагоре ,минавам покрай дясната пресечка Passage Thiere ,след нея още по-нагоре и покрай Rue Des Taillandiers и по следващата надясно Rue Keller.Тя излиза на Rue De Charone.И почти всяка вечер минавам от тук, защото това е едно от местата,които си харесах за разходки по вечерно време.Е, в следващите дни си харесах и още едно, но за това по-късно. Връщам се обратно по Rue de la Roquette и малко преди Бастилията завивам наляво по улица Лап( Rue de Lappe).Тя е много красива, тясна и много оживена-бирарии,кафенета,кокетни ресторантчета,пълни с гладни и жадни за нощен живот посетители.Една оживена поредица от заведения и барчета.С едни много малки масички на улицата и наредени столове само от задната страна.Ясно ми е, че франсетата обичат така да сядат, за да гледат минувачите.А аз като минувач пък много обичам да гледам кой какво яде и кой какво има в чашата пред него....Живеят си много добре- насядали на по биричка,похапват си,приказват си, радват се на приятния петъчен следобед.И аз ще поседна ама малко по-късно.Вземам метрото и се местя малко по-натам.То това е интересно.С метрото и няколко спирки по-натам живота продължава а и може да е съвсем различен.Слизам на Рамбуто ( Rambuteau)...Излизам.Ха, ето го къде бил центъра Помпиду-точно пред мен...Оглеждам го отвсякъде.Тъкмо затваря.Беше още светло, ама то тук се мръква малко по-късно.Пред него един павиран и малко под наклон площад.На него налягали и насядали младежи-кой чете,кой яде,кой дреме...Имаше и улични музиканти,които създават прекрасно настроение.Около него,по улиците,които го ограждат има много кокетни ресторантчета и барчета.Повечето с изглед към фонтаните Стравински-от другата страна на Помпиду- супер интересни, но така и не ги видях да танцуват,колкото и пъти да ходих там по различно време на деня през следващите 5 дена.Само на клип съм ги гледал.Но там ще поседна в някой от следващите дни.Сега просто ще погледам и пообикалям.До тях има една църква-Сент Мери-затворена в този час, но и нея ще разгледам през следващите дни.Продължавам разходката наоколо.Това е доста оживен квартал по вечерно време.Започвам да се лутам из лабиринта от тесни улички,като от време на време поглеждам в таблета, да не се загубя.Те улиците така са разположени,че трябва човек да положи неимоверни усилия за да се загуби.Колкото и да се лутам,ако вървя само напред все ще излезя на голям булевард и по него на където и да тръгна, все ще се намери метростанция.И като намеря метростанция,поглеждам в таблета къде съм, коя е станцията и къде какво трябва да хвана, за да отида там, където искам.А долу под земята е още по-лесно.Е,добре де,ще седна и аз на по биричка, ама кое заведение да избера,като искам да опитам от всичките по нещо....Ха, знам, че в Париж имало 20 000 кафенета...Възможно е.Но аз имам 5 дена и 6 нощи...Трябва цял ден нищо да не ям и да не пия, че като мина по вечерно време през 1-2 ресторанта и през 4-5 бирарии и да опитам по нещо различно,накрая да имам сили да се прибера до хотела.Та Париж не е град,който може да се гледа за една седмица, но Париж е град, в който мога да остана да живея до края на живота си- интересно ми е кога ще ми омръзне.Харесах си едно заведение- я да си похапнем пица-6,00 евро...Прекрасна пица.На другия ден там ще изям още една.После си избрах една от многото бирарии и барове, поседнах,изпих една бира по вечерно време,после се разходих още малко наоколо.Отдавна се е стъмнило и става все по-интересно.И ако не затваряше метрото в полунощ ( не бих рискувал да се кача на последното метро,защото може и него да изпусна),или хотела ми да беше на пешеходно разстояние оттук,можех да остана още малко.Пък и на входа на хотела ни има една желязна порта,която се затваря около полунощ и ако тя е затворена,когато аз се върна,ще трябва по уредбата,монтирана там, да позвъня, да обясня кой съм,за да ми отворят...Много сложно.Дали? Една вечер портата беше затворена.Как влязох ли?Ще разберете по-късно.Прибирам се към хотела.Като за първи следобед тук мисля,че е достатъчно.Но преди да си легна пия и едно кафе в стаята си.Тук всеки ден камериера зарежда масичката с по две кафета,захар,чай,две сметани и две чаши.Има една кана за вода за кафе.Сипвам в нея минерална вода ( може и от чешмата, но при условие,че се преварява,като за кафе или чай например).Слагам едното захарче ( тук еднократните захарчета са много по-големи, отколкото са нашите).Време е за сън ( кафето не ми пречи да заспивам).По цяла нощ и по цял ден в цял Париж по всяко време пищят и вият полиция-с коли,мотори,джипове,пожарна и линейки.Бързо се свиква с това.
Ден пети от пътуването и Първи ден в Париж-23.07.2016-събота
Ставам в 6 сутринта, за да мога да се приготвя за деня и да слезя на закуска в 6,30, за да имам повече време до 7:50 ч,когато вече ще сме тръгнали по програмата за деня.За днес по програма имаме панорамна обиколка с автобус на Париж,по време на която ще се редуват ходене с почивка.Доста се чудех дали да я пропусна, но все пак реших поне да тръгна с уговорката,че когато ми стане скучно да си обикалям по моя си програма.Може пък да ни покажат нещо интересно,което да не мога да си намеря сам.Имаме да гледаме част от Сите,катедралата Нотр Дам,Консиержери,Лувъра (отвън)-ХМ,ОТВЪН....Слязохме на един мост (Pont de Sully),минахме по него после през една улица (Rue St.Louis en I'lle) и минахме покрай магазинчето на номер 31 -Maison Berthillon ,което предлага най-вкусния сладолед в Париж ( според пътеводителя,който гледам през цялото време). Оказа се,че само след ден затваряло за известно време.А в този утринен час тъкмо отваряло.Време е за най-вкусния сладолед в Париж.Избрах си два вида-мента и шоколад.Продължаваме към Нотр Дам (Notre Dame)..Спираме се в задната и част.И започват да ни обясняват-кога е строена,какви арки имало,какви носещи елементи, колко камбани,пък коя била най-тежката...После обиколихме отпред и там ни разказваха разни неща,които реших да пропусна.Видях,че има голяма опашка от чакащи да влязат.И ако още малко остана да слушам с групата,опашката ще стане още по-голяма.Ами като незнам кога ще ни е часа за събиране след времето за гледане?Хм, сетих се как, ами да взема да се наредя.Наредих се.15 минути по-късно бях вътре ( след проверка-навсякъде проверяват с металотърсачи и други техники за сигурност и безопасност).Гледам набързо- в една катедрала или църква на мен са ми интересни колоните отвътре,арките,олтара,свещниците,полюлеите,стъклописи ако има и най много ми е интересен органа.Гледам и излизам.Колкото и да съм се мотал вътре,ако групата е слушала още малко беседата,сега би трябвало да е на опашката за влизане...Минавам по цялата опашка от входа назад, докато видях някой от групата, за да питам след колко време се събираме.ХМ.След 40 минути...Време,през което обиколих наоколо-по улицата в посока на реката-минах по моста,покрай брега наляво и се върнах през другия мост.Тук долу,покрай реката има плаж.Насипан пясък и чадърчета.Хората си почиват.Аз-другият път...Но къпането в реката е забранено.Минаха 40 минути, събрахме се.Срещата ни беше на плочката ( има една плочка пред катедралата,която показвала някакъв меридиан и по нея мерели разстоянията ),...за да ни кажат,че имаме още час и половина свободно време за обед....И пак ни пуснаха....Е,не можаха ли това да го кажат още в началото...Нямате си на представа колко време се губи с група в транспорт от хотела до центъра( особено,ако хотела е периферен),както и в чакане за събиране,слушане на беседи( ако са с местен гид и преводач,времето за слушане се удвоява),броене, кой тук, кой го няма....Само от хотела ни с автобус до центъра в сутрешен трафик се губи час.През следващия час и половина следвам пътеводителя.Той е така съставен,че по всяко време може да ме отведе на интересно място в зависимост дали сега ставам от сън,дали съм уморен, дали съм гладен или е време за шопинг или купон. Всичко започва с една отправна точка и свързаните с нея и около нея интересни места.Този път отправната точка е Нотр Дам и Отел де Вил ( кметството).Заобикалям катедралата отдясно,минавам през малка градинка и стигам до един монумент.MТрогателен паметник,посветен на жертвите ,изпратени в немски концентрационни лагери по време на Втората световна война( Memorial des Martyrs de la Deportation).Мемориалът е вкопан в земята.Гледам.После през моста при Отел де Вил,започвам началото на един маршрут от пътеводителя,докъдето стигна.Зад Отел де Вил има една църква-Сент Жерве ( St.Gervais), готически стил.Влизам,гледам,излизам.Следвам улица Франсоа Мирон ( Rue Francois Miron),като разгледах внимателно къщите от номер 4 до номер 14,строени през 1732 година.Стигнах до някъде и виждам,че времето намалява…Излизам на Риволи и се връщам обратно.По-късно ще продължа. (В ден девети-в следващата част).Времето мина.Събираме се.Тръгваме.Минаваме през един площад,показват ни един много стар и все още работещ позлатен градски часовник. Имаме и корабче по Сена (BATEAUX MOUCHES).Корабчетата тръгват от десния бряг (Pont de l`Alma) - www.bateaux-mouches.fr -лесно може да се намери- Метро Franklin Roosevelt и оттам по Avenue Montaigne до Place de l`ALMA-Обиколката трае около час..И си мисля как след него да се разделя с групата.Ама как да го направя,като знам, че денят ще завърши с разходка из квартал Дефанс,където са небостъргачите…Отиваме на корабчето.Обиколката трае около час.Събираме пари,вземат ни билети и един по един влизаме на корабчето. Ами да се настаняваме .То отгоре е хубаво да се гледа, ама много ще пече, а докато решим кой от къде ще гледа и снима, то и долу може да се напълни с туристи.Тръгваме.Минаваме под много мостове.По Сена има около 37 моста в рамките на Париж.И всеки мост си има своята история.Минаваме покрай Лувъра,покрай голямото Виенско колело на Трокадеро.След това се връщаме, като обикаляме отвсякъде островчетата на Сите.На корабчето разказват по всички високоговорители къде какво кога и как може да се види и т.н. на немски и на френски език, но аз нищо не разбирам.Плавам си,похапвам си и си гледам интересната градска среда и архитектура.След час ни връщат там от където тръгнахме и обиколката ни продължава към Лувъра.То едно горещо,пече,групата се влачи едвам едвам-спира се, снима.През това време ни разказват.Тук да поседнем,там да починем….И то станало ранен следобед...Влязохме в двора на Лувъра-снимки пред пирамидите.Обясняват ни кое как се гледа,къде какво интересно имало.И в свободните дни за който иска ще има организирано посещение там.След това продължаваме в посока на Операта.Минаваме през един голям булевард ( Avenu D’Opera) ,покрай Американския бар ( уауууу)- The American Paris cafe Dream ( 21 rue Daunou).Непременно трябва да го видя и отвътре в следващите дни. ( www.american-dream.fr ).И отиваме на музея за парфюмерия и козметика-Фрагонард ( (Fragonard) - www.fragonard.com ,близо до Операта,до този Американски бар и срещу зала Олимпия.Влизането е с резервация,но безплатно.Чакаме да стане време и влизаме.Тук могат да се видят съдовете и машинариите, с които се правят парфюмите-разни колби,тръбички,изпарители,охладители…Някои неща много приличат на казаните за варене на ракия, само че много миниатюрни…Показват ни и различните съставки за производство,както и механизмите за извличане на екстракти.Накрая е магазина за готови продукти и сувенири.Я да видим какво ще си купим…Ах,сапунче…ФРАГОНАРД…Хм-около 4 евро.Вземам го.Много приятно ухае.Дават ни около час свободно време, да похапнем, да се разходим и отиваме в Дефанс ( La Defense )-Линия 1-жълтата.Дефанс е последна спирка. Минаваме по Шанз-е-Лизе.Хм.Не мога да повярвам,че така може да изглежда най-известния булевард в Париж-павиран с едни големи павета,тук там разлята смола ( все едно асфалтирали тук-там по малко).Минаваме покрай Триумфалната арка и продължаваме за Дефанс.Събота е,почивен ден.Там няма никой.Небостъргачите затворени.Само деца играят в парка и някакви възрастни танцуват на открито ( имаше някаква сцена и програма-аниматори).И един огромен МОЛ ( Les Quatre Temps) .Ах как исках да го обиколя, ами ако се загубя…На няколко етажа,на няколко нива,насам-натам,няколко входа….Вървя само направо и нагоре и запомням точно от къде съм минал и по същия път на обратно…Тук е небостъргача на Националната електрическа компания на Франция,както и арката на Дефанс ( Grande Arche-Голямата Арка) .Стъпалата пред нея бяха в ремонт,а арката-затворена.Имаше една малка пътечка по стъпалата,по които като се изкачих до последното стъпало и се обърнах назад ,виждам един от най-старите и внушителни образци на градско планиране в света.Голямата Арка се намира в края на една гигантска ос,която се простира право напред до Триумфалната арка ,продължава по Шан-з-Елизе,през площад Конкорд и завършва при Арката на Карюсел ( Arc de Triomphe du Carrousel ) пред самия Лувър.Имало планове тази ос да бъде продължена още на запад. Казват,че имало асансьор, последния от който е в 18:30 ч ,който отвежда до панорамна тераса на последния етаж.Гледката от горе била невероятна...Голямата арка е разположена леко под ъгъл спрямо оста.Това не е художествен похват, на датския архитект Йохан Ото фон Спрекелсен,а се дължи на проблеми при изливането на основите. Другият път ще видя…Само като видях на входа на арката един младеж настойчиво да чука по стъклото ,да му отворят и никой не се появи,значи е затворена.В този квартал се намират седалищата на поне 20 френски компании ,както и на други 50 световни компании.Имахме и свободно време.А аз исках да се върна с метрото ,като остана след групата…Дали?Едва ли….Остава ни половин час време до тръгване.И аз реших да видя дали ще мога да се оправя с метрото.Слязох под земята- то там по-голямо от колкото над земята…Едни хамбари,подземни паркинги,тунели, връзки с метро, регионални влакове…Табелки насам, натам ( някои със залепени стикери,че не работят…)Виждам табелки за желаното метро, които после изчезват,или поне аз не видях къде точно е метрото на което трябва да се кача..И се отказах.Тръгнах да се връщам и...излязох чак на другия край на площада в Дефанс...Върнах се с групата.И понеже спират пред Мулен Руж,където слизат 4-5 туристи от самолетния вариант ,настанени в хотел в този район, слизам и аз.Похапвам си китайска храна в едно заведение наоколо и оставам да гледам малко там.Покрай мен минава живота в този квартал.Продължавам по булеварда надолу,покрай безброй секшопове и слизам в метрото на Пигал (Pigalle).Вече съм свободен да ходя където си искам.Ама много ми харесва да се върна отново на Бастилията .По вечерно време Юлската колона стои величествено там. И тук този път хванах по Boulevard Richard Lenoir ,малко по-нагоре завих надясно по Rue Daval,пресякох Rue de la Roquette и минах по Rue de Lappe.Тук на номер 9 е дискотека Balajo -нощен клуб.Има голям дансинг и купона тук през лятото продължава до сутринта ( докато тръгнат първите влакчета на метрото).То рано за дискотека още,ама аз да видя къде е.Продължавам по Rue de Lappe, на Rue De Charone-надясно,излязох на Rue Du Faubourg Saint-Antoine.От тук пак надясно и се върнах на Бастилията.Обикалям си по колоритните улички-Rue Keller ,Rue de Charonne ,Rue de Lappe ,пълни с кафенета,бирарии и галерии,които през деня излагат разнообразни и предимно съвсем модерни творби,както и уютни ресторантчета.Ако ми остане време се разхождам и около метро Рамбуто ( Rambuteau).Прибирам се към хотела.Утре приключението продължава.

ДЕН ШЕСТИ-24.07.2016

В неделният ден след закуска тръгваме към 8:00 ч.За днес е ред на Айфеловата кула до върха и след това разходка до Версай-двореца и градините.Имаме около час в сутрешния трафик до Мулен Руж.Всяка сутрин, като тръгваме от хотела,в който сме настанени,идваме тук,точно до плас Пигал и кабарето МУЛЕН РУЖ,където вземаме нашите туристи от самолетния вариант. И те се разхождат с нас.И вечер след края на разходките,минаваме пак оттам, за да ги оставим.И тогава,ако имам достатъчно време и пари, аз също слизам там,обикалям си сам и почти след полунощ се прибирам почти с последното метро до хотела.Съвсем наблизо е метро Бланше или Пигал,откъдето също минавам.Обикновено се качвам от там ( линия две,синята.И си се прикачвам където искам и за където съм тръгнал).Ходя до други поне малко познати станции-Триумфалната арка,Монтпарнас,Жорж Пети...След още малко време в трафика,вече сме на Айфеловата кула.Колко величественно изглежда на фона на безоблачното утринно небе.Вече е станало горещо,опашката е голяма и ние бързаме да се наредим.Един автобус да изпреварим, това са си поне 20 минути по-малко чакане...Веднага към нас идват негрите,които предлагат сувенири,тениски,дранкулки.Питан ни от къде сме и като разбраха България и като почнаха :" Айде,айде ,няма,няма,няма,голяма,голяма,голяма ( куличка-сувенир)-5 за 1 евро...промоция...".Никой не купува.Един от групата вика,че няма пари, а негърът се смее и вика :"О,Боже...".Голям смях падна...Опашката върви бързо ( обикновено се нареждат цели групи, на които на касата се купуват билети за всички, раздават им ги и всеки си тръгва по пътеката към скенера за проверка)...Не може без проверка.Не дават да се минава с остри предмети.Вземат ги,после изхода е от друго място и оставате без тях.Минаваме покрай каката,дето проверява билетите и ги отчита с едно пиукане на устройство на баркода.Много сладка кака- Бонжур...Пиу ( сканирва билета)...Мерси.Минава човека.И така само се чува Божур,пиу,мерси. Божур,пиу,мерси.Божур,пиу,мерси. И от време на време избърборва нещо от рода на МИНЕТЕ ПО-НАВЪТРЕ,ЧЕ ИМА ОЩЕ ХОРА...До върха билета е 17 Евро.Влизаме,чакаме за асансьора,идва,качваме се и след малко сме на второ ниво.От там на другия асансьор за върха( Сомет на френски - Sommet).Той е още по-интересен.Идва.Отваря се вратата отзад.Слизат всички.Затваря се.Отваря се вратата отпред.Започват да се качват другите.И когато кабинката се напълни достатъчно,човека,който седи вътре си слага пръста на вратата,което означава СТИГА ТОЛКОВА.Затваря вратата и след малко се издигаме.А в момента ,в който тръгнем нагоре,човека,който го управлява и си седи на едно столче,отваря една книга и започва да си чете...Каква скучна романтика за него...Докато се качим до горе,прочита няколко реда...Ето ни на върха-прекрасна гледка.Колко страховито изглежда града от толкова високо-виждат се градините във вътрешните дворове,големите булеварди,реката донякъде,островчетата на Сена,мостовете,парковете,Булонския лес,Дефанс,Триумфалната арка-всичко...Гледаме,цъкаме,снимаме и слизаме.Времето е малко.Другият път като дойда тук,първо ще се кача на второ ниво с асансьор,а после ще сляза пеша до първо ниво и ще посетя ресторанта там...Защото знам, че го има.Времето за тръгване ни закъснява малко,защото през това време екскурзовода реши да отиде до Мулен Руж,за да купи билетите за желаещите кабаре за тази вечер.И понеже е неделя,която съвпада с финала на Тур де Франс,града се оказа блокиран на определени точки и места и движението и трафика били силно ограничени дори и под земята.През това време си похапнах.Защото предната вечер си легнах късно, а на сутринта много се бях успал- събудих се в 7:35, при условие,че тръгваме в 8:00 ч.Набързо се обличам,бегом за закуска,кафе на крак и айде по програмата...45 минути по-късно от обявеното тръгваме от Айфелова кула за Версай (Versailles).Двореца се намира недалеч от Париж.С бързия влак,RER по линия С,който спира на левия бряг на Сена,ще ви откара там за 50 минути.Като се слезе на станция Версай има табелки,които показват на къде да се върви, за да се вземе рейс към двореца,който е на малко разстояние оттам.Отворен от вторник до неделя ,от май до септември,от 09:00 до 18:30 ч,затворен в понеделник. ( www.chateauversailles.fr ).За двореца входа е 15 евро, а за градините -7,50 евро (групов билет).Градините са отворени от ранна утрин до падането на нощтта.Общата им площ,според енциклопедията е около 1000 декара...Най-интересно тук е в неделя,когато след 15 :00 ч, всички фонтани работят.И танцуващите и пеещите- всички.Строежът на двореца продължава 50 години.Краля монтира тук сложна система от помпи,които да доставят вода от Сена за фонтаните на двореца.Повече от 1000 придворни са живеели тук в таванските помещения.Из градините минава едно влакче, за тези, на които не им се ходи, а им се гледа...В центъра на двореца са разположени Кралските покои.Залата на огледалата се е използвала за кралски приеми и балове.Архитект на парка е Andre Le Notre.Тук са вписани още три пристройки-Гран Трианон (Grand Trianon),отворен всеки ден от обед до 17:30 през зимата и до 18:30 през лятото,който се намира на брега на Гран Канал ( Grand Canal)е построен от Луи XIV.Пти Трианон ( Petit Trianon) е построен от неговия приемник.Гран Канал тръгва от подножието на терасата, като разделя залесения парк на две.Двата големи фонтана на централната алея са фонтаните Латона ( Latona) и Аполон (Apollo).Двете страни на парка са осеяни с пещери,езера,екзотични храсти,столетни дървета и безупречно поддържана трева.Фонтаните са прекалено много ,за да бъдат поддържани да работят всеки ден.Затова те оживяват само в определени дни и часове-всяка неделя от края на март до началото на октомври и всяка събота от началото на юли до края на септември .Дискретно в клоните на дърветата има монтирани тонколони, по които свири приятна класика, на фона на която фонтаните танцуват ( редува се силна струя, с по-слаба,с въртящи се дюзи и т.н.).От всичките 64 елемента (части на градината,според картата, с която разполагам,аз успях да видя само четири.Балната зала е една част,съвсем близо до входа,където има едни фонтани,които стъпаловидно и сред зеленина оформят една прекрасна сцена ( зала под открито небе).От монтирани наоколо тонколони се носи класическа музика.И в неделен ден след 15 :00 ч, всичко тук оживява....Е, нали днес е неделя-Докато стане 15 :00 ч, ще има време да разгледам двореца и да се върна на тези и други фонтани наоколо.Напред към двореца.Купили са ни билети, раздадоха ни ги и сме свободни.Една огромна опашка за влизане се вие зигзаобразно из целия двор.Дали да се наредя най-отзад,че да влезя след два часа....Как не.Отивам най-отпред,буквало пред входа.Бях сам.Пристъпвах едва-едва...Никой не протестира...Ха,вътре съм...Проверка,скенер,билети и съм вътре.Вземам си аудиогид на руски и следвам навалицата, която беше огромна.И върви едва-едва.Гледам из залите, картини, кралските кревати и спални,сервизите за чай и там всичко, което може да се види.Голямата огледална зала.Ама къде ти толкова време.Стаите са повече от 400 сигурно...Това трябва да се види, за да се разбере.Излизам по някое време, отивам към градините.Успях да видя само Боскет "Три фонтана"( незнам какво е БОСКЕТ -картата на градините и двореца ми е на руски език),също и Басейн "ВАКХ" и Боскет "Воден театър".Поседнах на едно закътано фонтанче надолу из градините,похапнах си и си представях как някога тук краля си е пиел кафето или си е устройвал любовни срещи...Време е за връщане.Минах по една -две алеи още и се ориентирах към изхода.За два часа толкова ( от четирите часа тук, два отидоха в двореца).Отивам към паркинга.Я да видим колко автобуса има там....Леле,50 преброих.И всичките тези туристи са вътре.Отделно паркинга за коли,велосипеди и каравани...И негрите наоколо,които продават дранкулки-кулички,тениски,сувенири....Те са точно пред автобуса.О,видяли горките Български автобус и....Да знаете само:-Като почнаха-"Айде,Айде...О,брадчед,брадчед,Няма,няма,няма, ( знаят я тази игра ИМА-НЯМА...)...Голяма,голяма,голяма (куличка-сувенир) -5 за 1 евро....Брадчед,брадчед...6 за едно евро...промоция..."И нашите от групата им викат-"Брадчед няма пари"....А негъра се блещи насреща и вика -"Баси мамата"...Ама такъв смях падна...Даже се качва негъра в автобуса, слага тениските на пода и наднича...Брадчед,брадчед......Промоция...О,много забавно.Имам още време за по кафе-на края на паркинга виждам заведение, а пред него столове от ковано желязо и един младеж,сервитьор, на главата с перука като на средновековен крал...Я да пием по кафе- 2,60 евро,прилична цена,разкошно кафе.Прибираме се.Късен следобед.Минава 19:00 ч,когато се прибираме в хотела.За тази вечер си бях намислил да се прибера до хотела,да си оставя всичко ,да излезя късно вечерта и да се прибера сутринта с първото метро за закуска.И добре, че не слязох на Мулен Руж,както предната вечер,защото щях да изпусна най-интересното за вечерта.Когато попитах екскурзовода,кога ще е представлението в кабарето Мулен Руж ,за което бях платил 115 евро и с изумление разбрах,че тази вечер,при това от 21 ч....И в 20:45 ч,трябва да съм пред кабарето.Ще бъда сам от хотела ни и от групата ( няколко човека имаше записани от групата в нашия хотел, ама за тях резервацията била за следващата вечер).....Оле- нито съм вечерял, нито съм се нагласил,нищо...От двореца от пепелака из градините ( имаше пясък и камъчета по алеите и като ги раздуха вятъра.).....Направо на кабаре.Обличам една тениска,белите дънки,вземам си една риза с къс ръкав и една с дълъг ( като се изпотя докато стигна до метрото, вътре в метрото и като излезя, да се облека като за кабаре).Голям тагадък..Бягам от хотела до метрото,почивам си в метрото.И на станцията за прикачване-Jaures пак бягам из тунели и коридори за връзката.Преобличам се в метрото,две спирки,преди да слезя.Слизам на Бланше (Blanche),излизам от метрото и поглеждам часовника- 20:15 ч...Оглеждам се наоколо къде мога да похапна...Отивам на мястото с китайска храна,където похапвах предната вечер, вземам си една купа с ориз,излапвам я набързо и съм пред кабарето.САМ.Тук трябва да дойдат две семейства ( от хотела наблизо- от самолетната група).Но аз не съм ги запомнил кои са...Екскурзовода ми казва,преди да тръгна, че те са ме запомнили...Идват след малко- носят билетите, влизаме.Проверка.Преминавам по един коридор,опасан с ленти,следва проверка на билетите и настаняване в кабарето.Най-отзад и на най-високото.Маса за петима.Две големи бутики шампанско и една по-малка ( защото се полага по половин бутилка на човек).Идва сервитьора,отваря го, гръмва тапата....И разлива по чашите...Аз изпих три чаши, общо за петимата стигна едната бутилка- другите две останаха неотворени.Като се загледаме в спектакъла, забравяме всичко...Невероятен спектакъл.Със звукови и светлинни ефекти,малко клоунада,малко акробатика,малко скечове...Все едно си едновременно на театър,цирк и мюзикъл .По някое време осветлението угасва.През това време се танцува в двата края на сцената.През това време средата на сцената се отваря,пода се премества и от дъното излиза пълен с вода басейн.И в него змии.И танцьорката от сцената скача в басейна при змиите...И танцува с тях...После пак се затъмява, пак се танцува в двата края на сцената,през това време басейна се прибира, пода си отива на мястото,осветлението се включва и сцената е съвсем друга- с други декори, с други цветове...И така от 21 до 22:50 ч.Невероятен спектакъл,който ме остави без дъх и ме зареди с много положителна енергия.Това е живота в Париж.От цялата група на автобуса, само аз бях ... След два дена ходили някои от другите, но за мен билета беше за неделя вечер...Дали пък няма да отида на кабаре и във вечерта,когато и другите ще са в Мулен Руж, при това сам и то в друго кабаре?.... Хм,ще видим.
Ден седми, 25.07.2016 г.
За днес са замъците по Лоара-Шенонсо,Шаверни и Шамбор.Предлагат ни ги и трите заедно на цената,обявена предварително за замъка Фонтенбло-95 лева...Обясниха ни,че вместо Фонтенбло ( понеже нямало достатъчно хора),ще гледаме тези три замъка).Което е повече от добре,защото нормално в програмите със замъците,доплащането е 320 лева...Ето как ще видим нещо повече.Тръгваме по-рано,около 7:30 ч..До Шенонсо ( Chenonceau) www.chenonceau.com ),първия замък имаме 320 км.Около 4 часа.С една почивка по пътя,към 12:15 ч,по обед бяхме там.Вземаме си билети ( 10,00 Евро за група) и влизаме.Замъка е построен върху реката Шер.Първоначално там е бил построен мост.По късно на краля му хрумва идеята да покрие този мост и така той се превърнал в Бална зала.После построили още един етаж и замъка бил почти готов.Над реката има няколко арки,които държат моста.Над всяка от тях има по един прозорец.И краля сутрин като се събуди от който и прозорец да погледне ,вижда все реката...Даже може да си лови риба от прозореца...Ех, защо краля не ми е бил дядо-щях всяко лято да си прекарвам в замъка-да се разхождам из гората,да си плавам по реката и каналите,да си чета под сенките на дърветата,да закусвам в градината и вечер да танцувам в балната зала...Надничам и аз от всеки прозорец.Излизам от другата страна на реката,където има пътечка, която отива в гората...На излизане от тази част ни дават едни жетончета ,които после на връщане обратно ни ги събират.Жената там в едната ръка държи жетончетата,които дава,а в другата-тези,които взема.Това, за да не дойде някой от гората и да влезе в замъка,без да е имал билет...Т.е- всички,които излизат имат билет, но не всички,които влизат имат...И който няма жетонче,плаща пак...А ако в края на деня се върнат по-малко жетончета,значи някой се е загубил в гората...Много приятно място за разходка.Разхождам се из гората,връщам се в замъка,обикалям по етажите нагоре.На всеки етаж има малка тераса,която гледа към градините.На третия етаж,където има малка тераса могат да се видят почти всичките градини.По средата на замъка над реката от дясната страна през една малка врата се слиза долу,където са били кухните на кралското семейство.Там едни огромни печки,съдове,едни големи тенджери,тигани,лъжици,изкуствени плодове и зеленчуци,натрупани по панерчета или долапи.Бре, викам си- много лаком бил този крал.Е, не се знае колко гърла са се хранили от тази кухня.По реката около двореца и каналите наоколо, плават лодки.Градините са много интересни.Обикаляме около час и половина.Точно до замъка има линия на влака.Я да видим кои влакове минават от тук:От ТУР(Tours) за Виерзон ( Vierzon или Bourges).Даже и разписание има.От Париж може с влак да се дойде до ТУР и от там с влак до този замък...Купувам си един сандвич,похапвам си го полека и чакам да се събере групата и да тръгваме.До следващия замък Шаверни ( Cheverny) имаме около 40 км. ( www.chateau-cheverny.fr ). Минаваме през много интересни селски райони с типичните френски селски къщи и вили.Гледаме и него.Той също е малък и около час и половина е достатъчен.Разположен е в една равнина.Градините са също толкова красиви, стига да има време човек да обикаля.В единия край на замъка има помещение, в което се отглеждат ловните кучета на краля.Там наистина имаше кучета- едни големи ловни.Казват,че наброявали 100 кучета....Аз виждам голяма част от тях, а вътре в закритото виждам множество крака и муцунки.Не лаят, ако си мислите, че вдигат шум-Не, сигурно им е писнало да лаят туристите...Изхода от всеки замък минава през магазин за сувенири.Нищо не си купувам.До следващия замък Шамбор ( Chambord) . ( www.chambord.org ). Имаме около 17 км.Той е съвсем наблизо, но за него имахме най-малко време.Строен е 1519-1547 година.От паркинга има малко ходене през градините до замъка.Той е доста голям,най-запазен ( но не основно реставриран).С множество кули,коридори и лабиринти.Имаме по-малко от два часа, защото скоро ще затвори...По едно време усещам как се губя в лабиринтите от коридори и стъпала.И ми става смешно,като започвам да си мисля,че колкото и да се лутам и губя,след като стане време за затваряне,ще се намери начин да излезя...просто ще вървя след тълпата, която така и ще мине през паркинга...Въпроса е обаче дали автобуса ще ме чака, ако остана само аз...Имаме карта на замъка.Интересна е вътрешната стълба.Тя е подобна на двойна спирала.Ако от двете страни тръгнат двама души, те не се срещат и не се събират на един етаж...Единия излиза на едно ниво, другият на друго и не се виждат...Ха нагоре, ха надолу, по етажите,кралските покои,спални,кревати,картини и там каквото може да има в един замък-кралски карети,кухненски прибори,сервизи,детски кът,залъгалки,огледала...Също са интересни камините- на едни метални стойки са сложени цели трупи дебели дървета, дълги повече от два метра, по 2-3 на камина...На места камините са опушени, сякаш огъня скоро е изгаснал.В подземието има много стаи с дървени, останали от времето скърцащи врати,проядени от дървеници и червеи,опипнати от мръсни пръсти...Е, бива тук да остане човек поне 5-6 часа...Другият път.Късен следобед.Прибираме се към Париж.В Париж почти се е свечерило, но аз пак слизам на Мулен Руж.Вземам си китайска храна от познатото вече място на прилична цена ( много по-ниска от класически френски ресторант, а и ориза с подправки добре засища).Похапвам си малко,отнасям останалото .Когато някъде искам да си взема храна за вкъщи, думата, която използвам е ампортЕ. ( за вкъщи- в речника е означено като ОТНАСЯМ ).И се разхождам по булеварда покрай сексшоповете,които много интересно светят и мигат в настъпващата вечер.Сядам някъде по средата на една пейка и си похапвам.После от метро Пигал се местя на друго място.Този път слизам на Жорес.Там ми е връзката с метрото за хотела.Поглеждам само къде трябва да застана и излизам навън.Да се разходя малко и там.Един канал минава от там и покрай него има заведения и бирарии.Малко по-късно се прибирам.

Ден осми-26.07.2016 г.
Днешната програма ще бъде най-дълга,защото ще си я направя сам.Работата на туриста е да се шматка,а от мен по-голяма шматка няма.И за да бъде по-интересна,ще добавя и няколко клипа от интернет,които най-добре показват моето настроение през целия ден.За днес програмата е Латински квартал и е полудневна.Този път решавам да я пропусна цялата.Чудих се даже дали да не остана в хотела до по-късно, за да си похапна повече неща на шведската маса и без да бързам да си направя програмата сам.Но реших да тръгна с групата.През този час,докато сме в трафика и задръстванията ( френската дума за задръстване е АмбутиЯж, а в разговорната реч използват думата ТАПА или БУШОН),към Мулен Руж, в автобуса ни разказват интересни неща за живота тук и манталитета на французите или интересни и забавни случки от минали групи по този маршрут.Интересно ми е да слушам.Слизам на Мулен Руж,преди да се качат другите туристи и си хващам моята си програма.Тя ще продължи през целия ден и ще завърши малко около полунощ....А къде ли ще ме отведе тя?Хм, да видим.Ще пия кафе някъде на високо.Отивам за метрото на Pigalle и слизам на Монпарнас ( Montparnasse Bienvenue )- От Pigalle със зелената линия 12 в посока Mairie d`Issy.Там е небостъргача Монтпарнас. ( Tour Maine Montparnasse, 33 Avenue du Maine ).Наричат го зъбът,защото стърчи като самотен зъб насред Париж .Влизам, минавам покрай охраната и задължителната проверка.Казвам, че искам да отида горе да пия кафе...Показват ми асансьора.Качвам се .Бях сам.Този асансьор започва да спира от 46-тия етаж нагоре.Кафе-ресторанта е на 56-тия етаж ( "Ciel de Paris" -Небето на Париж ).Ето ме там.Влизам.Минавам през цялото заведение и отивам на прозорците.Гледам половината Париж от горе.Страхотна гледка.Пия си кафе и си гледам.Вярно, скъпо е кафето- 6,50 евро, но пък и гледката не е за изпускане.

https://www.youtube.com/watch?v=BZkVH-YcS-s

Докато стоя и гледам, си избирам посоката,която ще следвам, след като сляза.Виждам купола на църква някаква.Натам ще ходя.Слизам и продължавам по Avenue de Invalid,после по Rue Duroc,стигам до Place De Breteuil,от там по Avenue De Breteuil,през Place Vauban и отивам при църквата,която гледах от високо.Оказа се,че това били Инвалидите и Tombeau de Napoleon. (MUSEE DE L`ARMEE-TOMBEAU DE NAPOLEON 1-er).Входа е 11 евро.
www.musee-armee.fr


Ще гледам Музея на Армията.Минавам през охраната ( въоръжена много страховито и проверява много старателно),купувам си билет и влизам в Musee de l`Armee. Ех пък да ви кажа- един ден реших нищо да не нося, за да минавам без проверка- вземах си само едно шумолящо сакче,като ходих на едното кабаре и в него риза с дълъг ръкав ( ако е силен климатика вътре) и не ме пуснаха с него...Ризата на гърба, а сакчето на гардероб...празно сакче-нищо нямаше в него...).Изумен съм.Но за това след малко.Около два часа отидоха тук.Гледам военни експонати-каски,оръжия,стари военни брички,стари военни средства за комуникация,бинокли,шинели.Тук -там из залите има видеостени, на които показват кадри от войните-самолети.Много интересно ми беше.После по едни тераси,които свързват отделните зали.Накрая чак гледах църквата ( Catedrale Saint -Louis des Invalides) ,защото там някъде беше изхода... От там се вижда моста Александър Трети.Няма как да го сбъркам-може би това е единственният мост със златни статуи в четирите края.Минавам през парка и отивам натам ( Point Alexander III-построен през 1900 година,мостът прехвърля Сена с една единственна металическа арка).Гледам си навигацията.Без да минавам по този мост,завивам наляво и тръгвам покрай Сена до моста Алма (Point Alma).Минавам по него, снимам статуята на Зуава и се оглеждам на къде да продължа.Виждам оживен булевард.Я да минем по него.Оказа се,че това е Avenue George V. Ах как случайно попаднах на него.Вървя и гледам луксозните хотели и супер модерните коли паркирани пред тях.И аз искам да си имам такава...Май много взех да искам да приличам на франсетата...Стигам до една катедрала.Я да влезем и тук.Това е Американската катедрала (The American Cathedral (of the Holy Trinity):
-Американската катедрала в Париж (The American Cathedral in Paris )- 23 avenue George V -75008.
www.americancathedral.org

(Последната цифра ,или последните две от кода горе 75004,показва кой квартал е това ( арондисман).75008 показва,че това е осми арондисман).Ако е например 75012,значи 12-арондисман....За по-добра и бърза ориентация.

След това минах и покрай бутика на Kenzo.Чувствах се като парижанин, тръгнал на шопинг.Я да разгледаме и него.Влизам, гледам и не вярвам на очите си- толкова красиви и скъпи неща...След него минах и през бутика на Луи Вютон.Я и там да влезем...По едни дебели килими,едни лъскави неща,часовници за хиляди евро ( най-скъпият който видях беше за 59 000 евро ( Уааууу)...И къде мислите излизам също така случайно? На Шанз-е-Елизе...Ако на някой не му се ходи тук или го болят краката,зеленият рейс номер 73 върви по този булевард...Чудесно.Първо отивам да видя бутика на Сваровски на номер 146: 146 avenue des Champs Elysees
www.customer-feedback.swarovski.com

След това седнах да пия биричка малко по-надолу...След бирата минах през магазина на Peugeot,на номер 136.Влязох и там да гледам.Две огромни и супер модерни коли,като експонати гордо паркирани вътре,светят отвсякъде.Малки и големи влизат и излизат от колата ( разрешават да седне човек вътре и да почувства лукса на возилото),снимат се,гледат и се радват.И аз.След това минах покрай кабарето Лидо ( 116 Avenue des Champs-Elysees,75008 Paris)- Метро George V, автобуси-номера 42,73,83,93.
www.lido.fr
Я да влезем и там...Да видим как се ходи по дебелото червено килимче.Минавам по него и гледам от двете страни по коридора снимки от представленията.И така стигнах до касата.Бонжур-Бонжур,казвам и питам дали имат билети за тази вечер.Уи-Уи (да-да).Колко струват?Ами 115 евро...ООО, ама аз искам без шампанско.Уи-Уи,казва усмихнатата лелка.Колко евро?Ами 85-посочва ми тя табелката с цените пред нея.Помолих я да прецени и да ми каже дали с дрехите, с които съм сега ще ме пуснат довечера там.Все пак има някакво правило облеклото да е прилично,като за театър.Имам си аз дрехи в хотела, ами ако не успея да се прибера да се преоблека...Жената ме погледна от горе до долу и това,как съм обут- ми с маратонки, как да съм обут за целодневна разходка.Уи-Уи...Щом е викам Уи, искам един билет.Извади билета,написа ми името, платих си 85 евро...Попитах кога трябва да дойда- към 20:30 ( представлението е от 21:00 ч).Попитах горе долу кога ще свърши- ами около 22:30ч.Чудесно- метрото е пред кабарето (метро George V ).Поглеждам си в таблета какви връзки имам от тук за Бобини и излизам...С билет за кабаре по-късно тази вечер.ХМ.Разходката продължава надолу.Минавам през Galerie des Champs ,(на номер 84),влизам и разгеждам.По-надолу минавам и покрай магазина на Sephora, за парфюмерия и козметика (на номер 72).Минавам през охраната,проверка и влизам да гедам и там.Страхотни парфюми и как прекрасно ухаят.Дали да не се пръсна с някой от тях...Хм, да не прекалявам.Разходката продължава.Следва магазина на номер 68,пак за парфюми- Guerlain.Малко по-надолу,в края на Шанз-е-Елизе и надясно,по булевард Франклин Рузвелт (Franklin Roosevelt ),от лявата му страна в началото и малко по надолу по улицата има един театър и аз отивам натам -Rond Point (Theatre Renaud-Barrault ) .Влизам във фоайето и питам къде е бара , защото знам,че го има.Надолу по стълбите.Я да видим.Има много интересен интериор.Бива и тук да поседна да пия кафе, ама много ще ми стане, а и съм си намислил вече къде ще пия кафе пак...Продължавам през парка,минавам през площада Конкорд (Place de la Concorde) ,с обелиска на египетския Рамзес III,после покрай голямото Виенско колело.Дали да не се кача и тук.Иска ми се.Ама да е в някой друг ден.Ако всичко видя сега, догодина като дойда пак, няма да ми е интересно...Минавам през Тюйлери (Jardin des Tuileries),посядам си малко на един от многото столчета, сложени под сенките на дърветата за почивка и аз като парижаните се отпускам на него.Гледам си градините,радвам се на детската врява наоколо.И така 20 минути.Продължавам.Минавам и през арката Карусел ,буквано обгърнала крилата на Лувъра( Arc de Triomphe du Carrousel ).Тази арка е миниатюрно копие на истинската Триумфална арка,която отбелязва края на дългия Триумфален път.Стигам до Лувъра, но не влизам в него.Той се гледа с дни...От там през моста (Pont Du Carrousel) ,завивам надясно по Quai Voltaire,после наляво по Rue du Bac,излязох на Boulevard Saint-Germain.Тук малко се залутах, но бързо се ориентирах.Ще пия кафе на Avenue Saint-Germain номер 172,в Cafe de Flore.Намирам го- едно от най-старите кафенета та в Париж.Ето това прочетох за него,преди да реша,че тук трябва да пия кафе,колкото и да е скъпо:

http://liternet.bg/publish21/m_brodo/parizh.htm

Сядам централно и си вземам кафе ( 4,60 евро).Пия си, гледам си минувачите и се радвам на приятния следобед….
https://www.youtube.com/watch?v=-CdVfKwDyNk

https://www.youtube.com/watch?v=RnR8CEX1HWw

До него е Кафе Маргот, а срещу него от другата страна на пътя е Brasserie Lipp- все места,на които си заслужава човек да обърне внимание и да се наслади.Точно тук е и църквата Сент Жермен де Пре. ( SAINT- GERMAIN-DES-PRES ).С фонтана отпред:
www.eglise-sgp.org

Я и там да влезем.Разглеждам.След това следвам булеварда в посока на авеню Распай ( Boulevard Raspail).Малко по-натам минавам покрай една малка църква.Я да влезем и там.Разглеждам.Накрая излизам Boulevard Du Montparnasse .Вървя по него и се оглеждам.Завих наляво по Rue Du Montparnasse,излязох на Boulevard Edgar Quinet,върнах се по Рю Одеса .Тук изглежда да е доста интересено по вечерно време.И накрая излязох до Монпарнас, само че от другата страна.Почти откъдето бях тръгнал сутринта.В една от следващите вечери пак ще се върна тук, защото ми хареса.Сякаш почти нищо не съм обиколил днес.От там с метрото от Edgar Quinet бързам към хотела, защото имам около два часа време до кабарето.Прибирам се, оправям се,обувам белите дънки, една готина ризка,вземам си една блуза за по-късно ( ако е силен климатика в кабарето или ако захладнее) и тръгвам.Пре

Цялата тема
ТемаАвторПубликувано
* Edna sedmica v Paris,pytepis vladimir1974m2   29.08.16 11:40
. * Re: Edna sedmica v Paris,продължение vladimir1974m2   29.08.16 11:52
. * Re: Edna sedmica v Paris,снимките vladimir1974m2   29.08.16 11:56
. * Re: Edna sedmica v Paris,продължение lospepina   18.10.16 14:28
. * Re: Edna sedmica v Paris,pytepis vladimir1974m2   01.11.16 11:20
Клуб :  


Clubs.dir.bg е форум за дискусии. Dir.bg не носи отговорност за съдържанието и достоверността на публикуваните в дискусиите материали.

Никаква част от съдържанието на тази страница не може да бъде репродуцирана, записвана или предавана под каквато и да е форма или по какъвто и да е повод без писменото съгласие на Dir.bg
За Забележки, коментари и предложения ползвайте формата за Обратна връзка | Мобилна версия | Потребителско споразумение
© 2006-2024 Dir.bg Всички права запазени.