Клубове Дир.бг
powered by diri.bg
търси в Клубове diri.bg Разширено търсене

Вход
Име
Парола

Клубове
Dir.bg
Взаимопомощ
Горещи теми
Компютри и Интернет
Контакти
Култура и изкуство
Мнения
Наука
Политика, Свят
Спорт
Техника
Градове
Религия и мистика
Фен клубове
Хоби, Развлечения
Общества
Я, архивите са живи
Клубове Дирене Регистрация Кой е тук Въпроси Списък Купувам / Продавам 08:15 25.11.20 
Клубове/ Хоби, Развлечения / Пътешествия Всички теми Следваща тема Пълен преглед*
Информация за клуба
Тема Словенска Истрия,пътепис от 01.05.2015 г.
Автор vladimir1974m2 (член)
Публикувано17.05.15 10:51  



Пристигам в София от моя град предния ден,предвид ранното тръгване на другият ден.Лутам се по тесните и невзрачни задни улички в намиране на евтин хотел.Не успявам.Сядам под една сянка и разглеждам в таблета.Ориентирах се към един хотел съвсем наблизо-Арте хотел, на бул.Дондуков до Президентсвото.Намирам го.За жалост-скъп- 100 лева за една вечер...Няма да мога да заспя,ако ги дам.Попитах жената на рецепцията за някой по евтин.Ориентирах се към един друг хотел,съвсем близо до катедралата,настаних се,похапнах,разходих се,пак похапнах и е време за сън.Ранна утрин на първи май.Свежо софийско утро.В 6:20 ч,сутринта отивам на храм паметника св.Ал.Невски, за да си намеря автобуса, с който ще пътувам.Там имаше повече от 20 автобуса на различни туроператори.Цялата катедрала беше заобиколена от автобуси от всички посоки.Останало бе само малко от пътя свободен, за да може да върви и сутрешният столичен трафик.Тъжното тук е да гледа човек колко много българи са решили да прекарат празниците и почивните дни извън България.Знам ли, може да има причина.Тръгваме 10 минути по-рано от предвиденото.Което означава поне 5-6 автобуса по-малко да чакаме на границата преди нас...Така и става.Минаваме в сръбско.С няколко почивки по пътя.Храна от торбата-цял ден карах на хляб и шоколад-на едната почивка реших да си купя един шоколад с евро, жената на касата нямала да ми върне и ми предложи още един шоколад-друг вид...Защо пък не,взех и него.Пита ме жената на касата може ли да ми го даде " вместо кусур за еврото"- ми защо не.Пътуваме, дремем, гледаме, похапваме,времето минава,празник на труда е.Наближаваме Белград,виждаме на хълма горе вляво кулата Авала.Минаваме през самия Белград и от двете страни на пътя започват да се редуват-обработваеми земи,равни полета...Където има засадено нещо- зелени треви някакви-зелено, подравнено,а където си е обработваема площ-почвен слой-равен, надребнен, няма бурен да стърчи,няма бодил да се показва.Магистрала.Пътуваме монотонно.И екскурзовода тъкмо ни разказва, че това била много скучна отсечка,нямало какво да се прави, да се гледа, а и за шофьорите било скука...И изведнъж-тряс,прас-нещо стана.Следва аварийно спиране и оглед-гръмнала задна дясна вътрешна гума ( вътрешна в смисъл, където са две гуми една до друга отзад и вътрешната гръмнала)...Нямало какво да правят шофьорите в тази отсечка...Ми той Господ ги съжалил и им намерил занимавка-да правят гума...Следва аварийно движение с малка скорост около 20 минути до първата бензиностанция.Почивка около час ( и без това ни станало време да спираме за почивка)-купувам си литър и нещо кола,минерална вода и чипс.Похапвам и гледам как върви смяната на гумата.Много бързо.Ама и аз един туроператор съм избрал...Какво ли още има да става през другите 4 дена.След още няколко почивки и останалите граници, денят е към края си.Влизаме в Совения и малко след това спираме за почивка и вечеря на крайпътно заведение от веригата Марше.Днес е първи май, в Ново место, където ще е нощувката ни, се предполага, че като пристигнем, всичко ще е затворено и няма да има къде да вечеряме.А на това място можем да ядем на нещо като шведска маса, при това на прилична цена.Я да видим-напълвам си чинията със ориз, печени картофи,домати,няколко вида салати и разни други прилични лакомства.Плащам 10,90 евро и прилично си вечерям.Продължаваме.След около 40 минути вече сме в Ново место пред хотела- KRKA - се казва хотела.Настаняват ни на бързо и ни оставят.Показват ни на къде е центъра и ни дават парола за безжичен интернет.Хотела ни е на самият площад в центъра.Излизам.Тръгвам към центъра-все направо,минавам покрай много кокетни къщички и няколко работещи заведения по една павирана улица.От две дървета наоколо висеше по една люлка с дървена дъска за сядане.Я да поседнем на нея.Приятна атмосфера.Стигам до моста.Под него тече река Крка.В далечината чувам младежки смях и тихо бърборене.Отивам натам.Минавам моста, завивам на дясно, малко по-надолу-пак надясно и съм при реката.Оказа се едно много приятно заведение на брега на реката.Да пия по една бира, като за начало.Köstriber. Тъмно пиво.И си гледам реката,която за никъде не бърза.Наоколо младежи,пият си, приказват си.Ха наздраве.Прибирам се в хотела.Лягам.Приятни сънища.
ДЕН ВТОРИ. Събуждам се в шест, за да мога да си събера багажа и да слезя за закуска.На шведска маса.Похапвам си добре- няколко вида саламчета,ароматно кафе, малко сладко,варено яйце- обикновенно в една чиния смесвам всички възможни вкусове,покрай които мина- сладко, солено, кисело и горчица.Как се оправя стомаха ми с всичко това-само той си знае.Един натурален сок за накрая и съм готов за кратката обиколка.Водят ни до двете църкви там, минаваме и покрай библиотеката,през площада и се връщаме обратно към хотела.Качваме багажа в автобуса и имаме още една атракция-едночасово плаване на сал по река Крка.Отиваме пеша до реката.Там ни чака един сал-плосък, равен, покрит от горе и открит отстрани.На сала- наредени маси, на масите паници за всеки, лъжици и вилици.Хм, ще плаваме и ще хапваме.Тръгваме.След малко минават с едни големи купи и слагат на всяка маса по две.В купите-топла и вкусна Словенска чорба.И всеки си сипва.Аз си сипвам първи една купа, по средата на плаването още една и малко преди десерта- останалата чорба, след като всеки се беше наял, отново идва в моята паница...Вкусна и топла.Имаше и чаши за вино.И една кана,където е виното.И всеки си налива-Цвичек се казва виното червено и от него можем да си сипваме колкото си искаме.Та с чорба се наядох и с хляб, с вино се нацвичих и накрая и за десерта си оставих място- щрудел.През това време на сала имаше и програма.Един музикант с акордеонче свиреше словенска музика, после на сала се появи една перачка,с една кофа и стъргало,облечена като перачките преди 100 години.Показва ни как се е перяло на времето по реката.После имаше атракция- да си изберем един бъдещ моряк, който да може да кара този сал.Избраха си един мъж от групата и започнаха да му показват разни неща и го "учеха" как да плава, да връзва морски възли ( дават му едно въже и му казват- с едната ръка хващате единият край на въжето, с другата ръка хващате другият му край.И без да пускате въжето ,така както сте го хванали да го вържете на възел...А вие сещате ли се как? Ами помислете си).Покрай нас по реката плаваха патици и гъски, които се приближаваха към сала и получаваха своята храна-трохи и ориз от туристите, които бяха на сала.Сала си плава, минава под няколко моста,акордеончето си свири, някои пропяха,като се нацвичиха, други затанцуваха.Беше забавно.От двата бряга на реката се виждат кокетни къщички и вили, накацали по хълмовете наоколо.Тук някъде сала завива на обратно и се връщаме.След още половин час вече сме на брега.Доволни и щастливи.Следва пещерата Постойна яма,предвидена за днес.Пътуваме дотам,пристигане в ранен следобед.Малко свободно време, раздават ни билетите и влизаме с групите за 14 часа.Може да се влезе с група на няколко езика.Ние сме с английската.На входа ни правят снимка на всеки посетител и накрая, който иска, на излизане си я купува ( ако си я намери на стената с готовите снимки).Влизаме, заемаме местата във влакчето и чакаме да тръгнем.Тук е студено и влажно- между 6 и 10 градуса.Обиколката трае час и половина -нужни са ви връхни дрехи и затворени обувки.Прекрасна пещера- само заради нея си струва целият този път от България.Това е най-дългата карстова пещерна система с дължина 20 570 метра и дълбочина 115 метра. Тя е най-дългата пещерна система в страната и една от най-значимите и туристически дестинации. Предлага най-дългия туристически пещерен маршрут в света: 5,3 километра. Пещерата е хилядолетно дело на река Пивка. Отворена е за посещение през далечната 1819 г. и до днес изумява своите посетители с шеметна разходка с влакче, с фантастичните пещерни форми,с размерите, с акустиката и с акваруима с протеи (или наричани още „човешки рибки” – най-голямото пещерно земноводно в света). След като слизаме от влакчето започва пешеходната обиколка- по едни циментирани и канализирани пътечки ( влагата,която капе отгоре изчезва незнайно къде в едни каналчета,вкопани в пътечката, така че никъде да не се образуват локви).По пътечките има означени точки на едни табелки.При всяка точка се спираме и когато се съберат достатъчно туристи, водача на английски започва да обяснява кое,къде как и защо. Нашият си водач на групата дискретно ни обяснява на български, за да не пречим на останалите.Минаваме по един мост над пропастта-строен на времето от руските военнопленници.В края на маршрута има и магазин за сувенири.Следва влакчето,което ни чака-като се напълни, тръгва и веднага след него идва следващото.На изхода, слизаме от влакчето и виждаме набързо и реката,която минава през пещерата.Тук в края на парапета има стълби, вкопани в скалите, по които може да се слезе до самата река, но ние нямаме толкова време.Излизаме.Минаваме покрай готовите вече снимки.Я да видим, дали ще си намеря моята.Аууу- намирам я, но дали да си я взема? Колко ли струва- ауууу 6,50 евро.Да, ама Не.Отказвам се.Закачам я обратно на стената- да си му остане на фотографа за спомен, а за мен спомена си остава в главата и в съзнанието ми.Събираме се и тръгваме.За Порторож.Привечер пристигаме на брега на Адриатическо море.Настаняват ни в 4 * хотел от веригата LIFE CLASS -: www.lifeclass.net .Нашият беше хотел RIVIERA. 4 ****.Тук имаме три нощувки с три закуски и три вечери.В хотела и към него има закрит басейн,джакузи,сауна,голям ресторант,няколко асансьора, бар на рецепцията и едно пиано там, на което вечер идва да свири тихо една пианистка клавирни и романтични пиеси.Оставям си багажа и отивам да разглеждам.Тръгвам на дясно, без да знам къде отивам.Оказа се, че хотела ни е почти на края на курорта.Минах покрай една автобусна спирка и се спрях да огледам какви автобуси минават от там и на къде отиват.Оказа се ,че това е линията Пиран-Лучия...Я да видим до къде мога да отида.Прибирам се в хотела, отивам на вечеря.В ресторанта преди вечерята получаваме по една напитка за добре дошли.Хм, започва да ми харесва.Похапвам си много добре на шведската маса и е време за вечерната разходка.Отивам на спирката до хотела,а там една девойка също чака.Попитах я колко струва билета- ми 1,50 евро.Имам ги.Идва автобуса - за Пиран.Качвам се, плащам и след 3-4 спирки стигам до съседното градче-Пиран.Пътя до там е осветен и ако поискам мога да се върна пеша.Но понеже автобуси има през 15-20 минути, та чак до полунощ, не се притеснявах.Слизам.Минавам покрай яхтеното пристанище- малки, големи и по-големи яхти, лодки и лодчици наредени една до друга с високи мачти.Стигам до главният площад.Прекрасно е по вечерно време- няколко кокетни кръчмички, с по няколко маси и канапета с възглавнички,тесни улички и автентични къщи.Градът е запазил средновековната си прекрасна атмосфера.Старото пристанище на Пиран се намира на края на Пиранския полуостров ,който постепенно се стеснява между заливите Струнян и Пиран.Полуостровът достига Кабо Мадона,завършвайки с хълмовете Саврини.Под извисяващата се катедрала с камбанария във венециански стил ,се е намирало овалното вътрешно пристанище,което е било заменено през 19-и век от елегантен градски площад.По средата на площада, паметник на Джузепе Тартини-композитор и цигулар, роден в Пиран привлича погледите на туристите за снимка.Разходих се и по тесните улички, толкова тесни, че като протегна и двете си ръце, докосвам стените на къщите от двете си страни.Магазини за сувенири и сладолед има на много места.Сладолед не съм опитвал там, но по другите градчета по пътя изяждах по два.В края на разходката седнах на площада да изпия една бира и да се потопя във вечерната атмосфера на средновековният град.От съседния хотел Тартини прихванах безжичен интернет с таблета.Тръгвам да се прибирам, вземам автобуса и след 20 минути вече си бях в хотела, но само за малко.После излизах пак.Имах време да се потопя и в нощния живот на Порторож.Погледнах в интернет къде са по-известните нощни заведения и клубове и си набелязах няколко- ALAYA COCKTAIL BAR;
BASE CLUB;
TIVOLI CLUB;
CLUB PERGOLA
PAPRIKA GLUB
COCOCAFE.
За всеки от тях знаех горе-долу къде се намира и тръгнах на разузнаване.Намерих само няколко от тях.Като за начало се спрях на Coco Cafe - Portorož Night Experience.Намира се на крайбрежната (пешеходната до морето алея) точно срещу Гранд хотел Порторож.С изглед към морето.И там по едно безалкохолно, колкото да не стоя на празна маса.Съботна вечер-2.05, пълно беше ( за разлика от другите две вечери,когато нямаше почти никой).Зелени светещи маркучи,запалени свещи на всяка маса,изкушаващи коктейли.Толкова за тази вечер, прибирам се в хотела и лягам.
ДЕН ТРЕТИ.Неделя. Облачно утро.Време е за закуска.И аз като фен на шведските маси и обилното хранене, гледам да слезя с първите, за да имам повече време да си похапна.За днес имаме да ходим до Липица и Триест.Приготвям си в багажа и италианският разговорник (може да ми потрябва).Конеферма Липица.По пътя ни събират по 10,90 евро за вход...Хм, решавам да пропусна това- как ли пък не, да дам 10,90 евро да гледам някакви си коне, пък били те и расови жребци...Като че ли не съм виждал кон.Разказват ни, че тук била люлката на всички коне от породата липицанер в света.Днес тя е един от най-красивите културни и исторически паметници на Словения със своята богата история от 1580 г.,пример в отглеждането и подбора на чистокръвни коне.По пътя натам, минахме покрай няколко голф игрища.Също и покрай едни поляни,оградени с дървени огради,където пасяха няколко бели кончета...които така почивали ....по график....Ми докато чаках групата да влезе и да гледа, аз се разходих наоколо и сигурно видях повече коне отвън без пари, отколкото те вътре...Имах цели два часа свободно време, разхождах се из парка, почивах си на една пейка, после пих кафе на масичките пред един хотел наоколо.Времето мина неусетно.Тръгваме отново.Този път се насочваме към Триест.Пътя дотам не беше много за разказване.Пристигаме в Триест-едно от най-големите пристанища на Адриатика,което винаги е играло важна роля в развитието на града,който по времето на Австро-Унгарската империя е четвъртият по големина град в пределите на Империята.Доста от улиците бяха затворени, заради провеждащият се там през този ден маратон.Минаваме набързо и първо отиваме горе на крепостните стени,под които минава един тунел, по който минахме на отиване към тях.От там се разкрива прекрасна гледка към целият град ( който огледах доста добре с бинокъла, който си носех).През това време маратона долу беше приключил.Спираме на гарата.Събираме се пред паметника на Елисавета (Сиси).Докато ни разказват разни неща, аз се оглеждам наоколо.И си намирам на земята една карта.Вдигам я и гледам-карта на Триест.Вярно- малка беше, само на част от града, ама като за начало ще свърши чудесна работа.Вземам я.Тръгваме.Триест ми се видя доста голям град- лесно мога да се загубя в него.Но като тръгнахме на пешеходната обиколка, аз си записах на картата по коя улица вървим, на къде завиваме и от къде минаваме.Стигаме до един канал, който минава навътре към града и излиза на морето.Точно по него и по табелите на улиците,там,където бяхме спряли, се ориентирах къде се намираме и къде сме оставили автобуса.Следва още малко обиколка с групата и ни оставят.Среща пред автобуса след час и половина.Първо се помотах по една улица, после по друга, зяпах по витрините,разглеждах архитектурата и се насочих към морето, а от там, към уличката с канала.Точно там на брега на морето имаше една атракция от Луна парк- една много висока люлка,която страховито се върти и преобръща в небесата.Не ми се качваше на това страшилище, но поне направих няколко снимки.После покрай канала, минах през един квартален маркет и си купих малко храна-една кутия с ориз, кока кола и питка хляб.И тръгнах към площада до гарата.Докато се събирахме, влязох в самата гара, да огледам за къде има влакове-Венеция,Удине...Някой ден може да дойда сам.Похапнах си на една пейка в парка и гледах гларусите-страховити птици,които като великани се спускат и гонят гълъбите.Тръгваме си.Отиваме на замъка Мирамаре в околностите на Триест.Избрахме го за днес, защото се оказа, че всяка първа неделя на месеца, Мирамаре е с безплатен вход.Иначе е 4 евро.Но след края на маратона не всички улици са отворени.Спряха ни на една, но като ни видяха, че сме туристи ни пуснаха.Спряха ни малко по-нататък, но поицаят махна с ръка и като казал, че щом на предният пост са ни пуснали...Пускат ни и там.И се оказахме пред Мирамаре първи....Раздават ни билети ( 0 евро)-сканирват ни ги, за да отчетат колко туристи са минали...И тръгваме да гледаме-великолепен замък, обзавеждането от времето беше много добре запазено.А от прозорците, изгледа към морето беше зашеметяващ.Мирамаре-построен през 19-и век на бреговете на Триесткия залив от император Максимилян първи и неговата съпруга Карлота и разполагащ с парк ,простиращ се на площ от 22 хектара.Разходката за днес свършва и се връщаме в хотела.Следва почивка, вечеря и свободно време.След вечеря пак тръгвам да разглеждам околностите.Този път със същият автобус, само че този път в обратна посока-към Луция ( Lucija).Пак за 1,50 евро.Това селище ми се видя по-близо, разгледах го набързо ( там също има яхтено пристанище) и се прибрах пеша.На връщане случайно минах покрай един от клубовете,които търсих- ALAYA BAR -малко встрани се пада, срещу хотел Метропол ( като се идва от Порторож в посока Lucija,някъде около този хотел-Метропол,който остава вляво, се минава под едно бетонно мостче на дъга и малко след него в първата пресечка надясно и към морето.Изкушаваща атмосфера.Ако не опиташ,няма да разбереш.Беше рано, нямаше никой, за това реших да се прибирам в хотела и след 23 ч, пак да се разходя до там.Така и направих.То и тогава нямаше никой де, все пак сме извън сезона, но на входа му има табелка, на която пише,че тук могат да се съберат до 800 души...Хм, сигурно ще е интересно в разгара на сезона.По една бира на бара- с лимон,Хвала-хвала на тръгване казвам на барманчето и се прибирам.
ДЕН ЧЕТВЪРТИ.
След закуска,програмата ни продължава към Изола,Копер и Пиран.Все прекрасни градчета-тесни улички, магазини за сувенири,църкви и средновековна архитектура,вкусен сладолед и ароматно кафе.Във всеки от тези градчета пия по едно кафе, докато чакам да се събере групата.И сладолед.В Копер ми хареса Стария град от венецианската епоха.Главната улица Севлярска ни отвежда до централния площад Тито.Тук се намира Катедралата Успение Богородично и удивителна сграда на Преториански дворец,седалище на губернатора на града по време на Венецианската република.Отнасям със себе си няколко картички за спомен.За последно си оставяме Пиран.Спираме точно там,където тръгва градският автобус ( вече познато място от първата вечер).Тук ни казват, че който иска може да се върне с групата, а който иска,може да остане колкото си иска и да се върне с градският автобус.Вървя с групата,разглеждам града на дневна светлина,слушам историята.Минаваме през площада,покрай паметника на Тартини, от там по тесните улички се отправяме към крепостта.Тук аз се отделям от групата, защото вече знам какво искам- да се кача до върха на крепостта.Поемам нагоре по пътя, а после и по пътеките.Изкачвам тесни стъпала, следвам пътеката покрай крепостната стена.Изкачвам се, вървя и гледам.И през една от бойниците-дупки в крепостната стена виждам един стадион, на който няколко момчета ритаха топка.И там ще отида...Обиколих цялата крепостна стена,радвах се на града от високо.И след като слязох отидох и до стадиона-прекрасно поддържано място с изкуствена трева.Толкова за Пиран.Прибирам се с градски автобус до хотела, за да имам повече свободно време.За какво ли? Хм.Да видим. Както бях настинал предишните дни в пещерата и имах хрема цял един ден...Та след като се прибрах към 16 ч, реших да посетя сауната в хотела.Плащам 9 евро и съм вътре.Сауната е част от Спа центъра, включващ закрит басейн и джакузи.Басейна и джакузито са безплатни с картата, която ни дават като гости на хотела, но сауната се плаща.Вътре съм само аз.Гореща сауна редувам с лежане на шезлонг.Сауната е за 6 души, а шезлонгите пред нея са осем.Между тях има ( незнам как се казва- туба минерална вода с дюзи за топла и студена вода).Имаше и чаши.Вземам си няколко чаши вода и си пия.Ако си носех кафе, можех и топла вода да си налея само и готово...Половин час там.А после...От съседният хотел си вземам велосипед под наем.Цената му е 10 евро за цял ден, но аз го ползвам само 2-3 часа.С него обикалям местата, които още не съм видял, защото днес ни е последна вечер.Та с помощта на навигацията в таблета и малко инат, успявам да намеря още един нощен бар-дискотека, който се оказа доста далече.В периферията на Порторож, при кръговото в посока Луция, наляво и следвайки табелите за Лидъл надясно през един баир и малко спускане,покрай едни блокове и сте там- при паркинга на Лидъл е .Но не е кой знае колко голямо,ама нали аз всичко искам да знам, за мен беше интересно да го намеря.Бара се казва BASE CLUB и се намира на ул.Liminjanska 111.Връщам се обратно,оставям велосипеда,прибирам се в хотела и се приготвям за вечеря.За тази вечер имаме Словенска вечер с програма и повече Словенски ястия.Хм.Да видим.Ресторанта е пълен, всеки си е заредил лакомствата пред себе си.Имаше повече саламчета,повече месо ( от едно печено прасенце един готвач режеше тънички парченца ( като от дюнер ).Добре си похапнахме.Дойдоха и музикантите.Свири ни не кой да е , а самият Денис Новато.Ето този:
https://www.youtube.com/watch?v=H-4bvvp-6Nw&list=PLRThARRoarFEumxcDTvXRwoIe6WH6Rcqg
После към програмата се присъединиха едни самодейци- с едни шарени дрехи, с едни къси панталонки и дълги чорапи.Те свириха и показваха елементи от местният фолклор.Програмата продължи около час.Очите ми останаха в това акордеонче на Денис Новато, че не пропуснах накрая да си купя един диск от тези, които извади по средата на програмата.Похапнах си и тортички,пастички, вкусни изкушения, плодове,банан и портокал.И след края на вечерта отново се върнах до бара на плажа ALAYA BAR .По една бира и толкова за днес.Полунощ отдавна мина, а утрото ще бъде утро на отпътуване.
ДЕН ПЕТИ
Закуска и отпътуване за София.Следват около 1000 км скучно пътуване.Тръгваме в 7:45 ч сутринта от Порторож и с няколко почивки за освежаване и похапване минаваме през Белград и малко след това гледаме залеза на Слънцето ,което се скрива бавно зад един баир.Не го видяхме почти никак през цялото пътуване ( показа се за малко на вторият ден и толкова), но поне видяхме един залез, последният- на фона на музиката от филма,който гледахме в автобуса.Прибираме се в София в 00:55 ч, и всеки си поема по неговият си път в нощта.



Цялата тема
ТемаАвторПубликувано
* Словенска Истрия,пътепис от 01.05.2015 г. vladimir1974m2   17.05.15 10:51
. * Re: Словенска Истрия,пътепис от 01.05.2015 г. coloman   22.06.15 14:59
. * Re: Словенска Истрия,пътепис от 01.05.2015 г. vladimir1974m2   10.08.15 10:38
. * Re: Словенска Истрия,само филма vladimir1974m2   22.08.15 22:06
Клуб :  


Clubs.dir.bg е форум за дискусии. Dir.bg не носи отговорност за съдържанието и достоверността на публикуваните в дискусиите материали.

Никаква част от съдържанието на тази страница не може да бъде репродуцирана, записвана или предавана под каквато и да е форма или по какъвто и да е повод без писменото съгласие на Dir.bg
За Забележки, коментари и предложения ползвайте формата за Обратна връзка | Мобилна версия | Потребителско споразумение
© 2006-2020 Dir.bg Всички права запазени.