|
Привет.Мисля да озаглавя целият пътепис като " До Виена на купон или уикенд между разкоша и разврата".
Защото се оказа, че Виена е разкош през деня, и разврат през нощта.Но да започнем с разкоша.
И така, бях три дена във Виена-петък, събота и неделя- 13,14,15.06.2014.Ето го началото:
Първия ден заминавам сутринта за София с влака,пристигам към 12:30 ч, имам достатъчно време да похапна (обяд от дисагите,които носех), да пия една бира и да се помотам малко в едно кафе на Wi-Fi интернет.Времето мина неусетно, дойде автобуса на Ер Кона за Виена, качих се, и към 16:05 ч, тръгнахме.Линията пътува всеки ден, така, че да мога да се върна ,когато си поискам- в случая в неделя..Случих на промоция-отиване и връщане само за 172 лева ( когато питах,седмица,преди да си купя билета, беше 215 лева).За пътя натам няма да разказвам, до болка ни е познат.Ще отбележа само, че на Околовръстното на София при " Mr. Bricolag",където се прави в момента кръговото кръстовище ( да отидат строителите да видят във Виена как се правят ремонти по пътищата), се получават култови задръствания.Но за това накрая.Спираме за кратка почивка на първото заведение след Калотина от дясната страна ( на около километър-два от границата).Следващата почивка ще е след два часа...Изминаха и тези два часа и започнах да се оглеждам къде ли ще спрем.Спираме на един ресторант ( Снек бар с лятна градина под едни големи чадъри-дървени маси и плетени столове с възглавнички).Топло е, слънцето клони към залез.Почивката ни тук е около 50 минути за вечеря...И тъкмо започвам да си ровя в багажа, да потърся нещо за вечеря,когато шофьора обявява,че всеки има по една безплатна вечеря от фирмата-превозвач...Ха, каква изненада.Вечерята включвала порция плескавица с гарнитура.Останалото се плащало ( който иска и друго).И аз понеже бях решил да не харча пари за из път, се задоволих само с безплатното.Та слизам от автобуса и си вземам връхната дреха с качулка...Защо ли, ме питат останалите, то топло...Ама вие мен за случаен пътник ли ме имате?...Аз се усмихвам и си мисля на ум- ами ако тези 50 минути, станат час и десет.Ами като залезе слънцето, да захлади и да тръгнат онези големите комари...Така и стана, слънцето залезе на половината вечеря и като долетяха едни големи комари и всеки взе да се почесва по ръцете, аз само облякох анцунга,сложих качулката,продължих да се усмихвам и да си вечерям...Свърши ни времето започнахме да ставаме и да се събираме пред автобуса.И гледам аз, в началото на ресторанта на пътя една конска каруца, ама имаше вид, сякаш е правена преди 100 години, от времето на някоя война.Така, реставрирана,запазена боядисана,много интересна- разделена на две части ( сързани с дървен кол)- в предната част е капрата ( там,където е сядал кочияша и стопанката му), а в задната част е кухнята...За полево хранене.Та в тази задна част имаше една печка, с коминче, няколко тенджери под налягане ( така напъхани в едни отвори, за да са по-близо до печката,отгоре се показваше само капака.Алуминий, казва един от пътниците и разказва на другия за това кое какво може да бъде.Отпред,два чайника ( значи печката е под цялата задна част, най-отзад се слагат дървата ( събирани на място в гората),по средата е коминчето, а отгоре са разположени останалите съдове).И понеже това го видях чак на края, а вече се беше стъмнило, нямаше как да го снимам.Тръгнахме, следва нощен преход,Белград по вечерно време ( през града минахме, не по околовръстното), после към Унгария през Нови сад и Суботица.И след като се отклонихме надясно след Белград, само погледнах часовника, сметнах 2,30 ч, пътуване из равнината и отворих лаптопа да си чета една книга...Ха-ха- през деня,докато е светло, четях на хартиен носител- списания, книга,а като стана тъмно и всички заспаха, отворих лаптопа.И така докато падна батерията.Сутринта пристигаме във Виена, следва прекачване, за тези, които продължават за Грац ( пак с българско бусче на Ер кона), слизам,вземам си багажа,оглеждам се къде се намирам, виждам къде е метрото на автогара "Erdberg" и от тук нататък имам цели три дена-петък, събота и неделя за свободна програма.
ДЕН ВТОРИ:
Отивам на метрото, вземам си карта за 72 часа, активирам си я на машинката и започвам да се мотам из Виена на воля.Малко трудно ми беше да си взема карта от машинката.Като незнам немски, застанах до машинката и зачаках да дойде някой да го наблюдавам какво ще направи.Мина един негър, забързан за някъде,започна да щъка бързо по машинката и аз нищо не разбрах.И понеже предположих, че като е негър, сигурно ще говори английски и го помолих за помощ. И той ми показа, къде да избера за колко време искам карта, къде да сложа парите, къде ще ми падне билета и рестото.И ето ме с карта в ръка.Валидирам си я на машинката на входа, пъхам си я в джоба и от тук нататък, та чак до последният час така и не я извадих.Е, може да рискуваш да пътуваш гратис, ама ако те хванат, глобата ти ще бъде по-голяма,отколкото ако си платиш.Та карта за 72 часа струва 15,40 Евро.Първата ми спирка,на която слязох,беше Stephansplatz,за да видя катедралата в този ранен час.От там се разходих по търговските улички наоколо и не след дълго стигнах до един парк ( парка до метро : Stubentor.Прекрасно място за разходки.Слънцето тъкмо изгряваше.Алеи с пейки една до друга.Езерце с патици, тук - там по някоя статуя.По средата на парка попаднах на един часовник.Циферблата от бели камъчета,нашарен със зелени листа и цветя.Часовете,изписани със зелени листа.И като го погледнах,показваше точно време-7:40 ч..Разходих се из парка по алеите, върнах се на метрото Stubentor и слязох на Neubaugasse.Тук някъде трябваше да ми е хотела,който си бях набелязъл.Имах време да закуся, да се ориентирам кое къде е и към 8 :20 ч, се насочих към него,да видя дали има места..Използвам сайта :http://www.hostelworld.com/
Набелязвам си хотели,ориентирам се в цените и на място си ги намирам.Този път избрах: "Westend City Hostel", на
Fuegergasse 3, което си е направо на Вестбанхоф ( Westbahnhof) ,метро Zieglergasse (U3).Слизам на Neubaugasse,защото още не знаех до коя от двете метростанции е по-близо.И вървя към Westbahnhof. По левият тротоар, завивам на ляво по Stumpergasse , после надясно по Fuegergasse и съм пред хостела.Супер лесно е.Влизам в хостела,и почвам да сричам.Разбрахме се,че съм Българин и момчето от рецепцията ми каза да тръгна с него...Слизаме долу в столовата,където закуската тъкмо е приключила, младежа извика една жена отвътре,която се оказа...българка...И от този момент нататък езиковата бариера изжеднъж падна...Най -добре се разбрахме- че сега е още рано, че за настаняване трябва да дойда към 15 ч,че ще ми струва по 26,40 евро на вечер,че стаята е обща ,смесен тип с 8 легла, че мога да си оставя багажа там и да се разходя и така...Ако искам закуска, трябва да си поискам една карта от рецепцията, която после я давам на жената.И така-прехвърлих си всичко ненужно от раницата в пътната чанта, оставих си само лаптопа,пътеводител, вода и малко храна и тръгнах.Дават ми талон за багажа,попълвам една бланка,дават ми и карта на града,отбелязват ми на нея с химикал, къде се намира хотела...( та аз нали сам си го намерих) и всичко е ОК..ха-ха.Ден първи:Следвайки указанията на един джобен пътеводител, си направих следната програма:Започваме от Volkstheater (U3).Изходът на Фолксгартен (Volksgarten),ме отвежда непосредственно до парка,носещ същото име.Разположен е на Рингщрасе (Ringstrasse).Влизам във Фолксгартен от страната,обърната с лице към Хелденплац (Heldenplatz).Веднага в дясно е красивият Майерай (Meierei).Малък градински павилион със Шанигартен (Schanigarten)-сложени под открито небе масички.Тук през лятото може да закусите в чудесна обстановка.На всяка маса има прикрепена лампа с различен цвят.За вечерна романтика.Наоколо- зеленина.Малко по-нататък попадам на редици от розови храсти, различни по цвят и височина.Посадени са пред геометрично аранжирани цветни алеи.От другата страна на парка ( извън ограденото място на което бях досега), надясно по алеите е двореца Хофбург,двора на който вече беше започнал да се пълни с прииждащи туристи.На площада се извисяват конните статуи на Принц Ойген и на Ерцхерцог Карл.Статуята на Карл била единственната конна статуя в света,на която цялата тежест на склуптората се опира само върху едното копито на коня.Макар, че аз не видях дали това наистина е така.И двата крака на конете си бяха опрени на постамента.Тук е и Националната библиотека ( и двата музея могат да се посетят, когато навън вали дъжд и няма какво друго да се прави).Оставих всичко това, за да се преместя към нова отправна точка.Вземам метрото от Volkstheater и слизам на Schwedenplatz. На Дунавския канал ( Donaukanal).
Излизам от метрото и тръгвам нагоре по хълма по стръмните стълби на Хафнерстайг (Hafnersteig),до улица "Грихенгасе" (Griechengasse),която ме отвежда в един чудесен район на Старата Виена.Средновековните къщи са от дясно и от ляво на улицата.На една от къщите до стъпалата, един ръждив надпис гласи : Achtung Fuhrwerke-Внимание конски каруци.Улицата се стеснява и води нагоре към Грихенбайзл ( Griechenbeisl )-Гръцката таверна.В миналото тя е била посещавана от известни композитори, като Бетховен,Шуберт и Щраус.Точно от тази таверна Griechenbeisl ,която днес е истинска туристическа атракция се е изнасяла по цял свят знаменитата бира Пилзнер Уркел (Pilsner Urquell), която така и не успях да опитам, защото си я поръчах на бара, бармана ми каза да седна отвън в градината и след като постоях малко и никой не дойде, си тръгнах...Да беше я донесъл до това време.Нямаше никакви други посетители.Но преди да стигна до бара,разгледах цялата таверна.Интересното беше при входа,където видях една фигура в човешки ръст да ме зяпа злобно през подовата решетка. Това е куклата на Либер Аугустин в естествен ръст.Едно време тази легендарна Виенска личност е обикаляла улиците на града,като изпълнител на популярни песни.Той се прочул,когато една вечер,пиян и с песен на уста,попаднал в един люк.Минавам през тази решетка на пода, снимам куклата и продължавам навътре.Изкачвам се по дървена и спираловидна стълба към готическата кула.На всеки етаж на кулата има идиличен балкон,покрит с грижливо отглеждани цветя.И в стаите наоколо живее някой...След това се връщам отново на улицата Грихенгасе,която ме отвежда на улица Флейшмаркт (Fleischmarkt).Точно тук, на номер 13 е Гръцката църква,разположена до таверната Грихенбайзл.Тук приключвам с тази разходка и се местя на друго място.Минах през един квартален магазин и си купих ягоди и един десерт с крем.
Отивам на Пратера, но не за да се кача на нещо, а за да гледам другите,които се качват и да си представям как ли се чувстват.Ако някой ден реша да накажа някой за нещо, ще го доведа на Пратера,ще му платя всичките атракции до една,ще стоя отстрани и ще се кефя на страховете и писъците му.Невероятни съоръжения,които се въртят и преобръщат по всички оси на симетрията, като едновременно с това се издигат и спускат.Тръпки ме побиват само като гледам.Има един змей , в двата края на който има по една люлка за по 3-4 човека.По средата е закрепен на една ос.Змея е засукан малко на S.И се превърта цялата конструкция- горната люлка слиза долу, долната се качва горе.И това няколко пъти.Похапвах си от ягодите,обикалях и гледах, снимах и похапвах.И това до обед.
Следобед ходих до един голям Мол- http://www.donauzentrum.at/
на метростанция Kagran. ( U1).
Слизам от метрото,пресичам пътя и съм в Мола.Предварителната ми информация за него беше, че е много голям и че има обособени места,където можеш да седнеш, да си извадиш лаптопа, да го свържеш с тока ( има си контакти- на една пластмасова конструкция са изведени 7-8 контакта на различна височина) и да ползваш безплатен интернет.Даже на някои места контактите бяха вградени в пода ( вдигаш едно капаче между теракота и там има контакт).Та реших да съчетая всичко това в едно- хем да разгледам мола,хем да си почина,хем да си заредя лаптопа,хем да ползвам интернет и да си сваля снимките от телефона в интернет...Щото вече бях направил към 80 снимки.А и да си похапна.Ходих,обикалях,облизвах се...Огромен мол, Поседнах малко с лаптопа на едни големи канапета -хем меки,потъваш в тях, хем облегалките им едни разтегнати назад- все едно си лягаш...И така минаха два часа и реших да отивам към хотела, да се настаня и да подремна малко.Да, ама не- да се загубиш в един Мол...Тук изход,там изход, на всеки ъгъл- сложили знака за изход...асансьори нагоре-надолу,ескалатори насам-натам...подземни паркинги...чакам асансьора и тръгвам след хората в него...Слизаме на паркинга-етаж минус 2- какво да правя там...Айде пак нагоре с асансьора...Добре че поне тоалетните намерих...И накрая излизам през някакъв авариен изход, една врата някаква...През стъклото се вижда трафика навън ( значи съм на земята- а не по етажите над земята или под земята)...Оглеждам се- от едната страна път, от другата път, от третата мол,от четвъртата-друг Търговски център...Място, нямащо нищо общо с това, от което съм влязъл...Кръстовище, светофари, топло...Питам един минувач за метрото, той сочи натам...Минавам кръстовище, вървя направо, минавам второ кръстовище, не се вижда метро...Чак зад един ъгъл видях къде е метрото.И всичко това, около мен е Мол...С топли връзки ( като надлез- нали, с магазините му вътре,широко и дълго),минава над кръстовището и мола продължава от другата страна...Отивам до хостела,плащам си, дават ми една карта с чип, за отваряне на стаята,настанявам се.В стаята 4 двуетажни легла,нямаше никой,оглеждам се,къде да си оставя багажа и гледам, че има едни шкафчета с катинарчета...А на мен не са ми дали катинарче.Връщам се да питам на рецепцията...Ами как е катинар на немски а?-ха,ха...Вземам един лист и му рисувам едно малко катинарче...И той ми даде-плащало се 2 евро:) .То вече станало 16 ч,преобличам се и тръгвам на вечерна обиколка.И така,тази обиколка започна към 16 ч, а изходната точка е метро Herrengasse (U3).Ходейки по улиците, видях на един площад,как Виенчани се готвят да гледат поредните мачове от Световното първенство по футбол.Наредили на площада пейки и маси с покривки.Значи сега внимавайте, за да разберете:Две заведения- съседни.Едното по-голямо, другото по-малко ( в смисъл на едното на площада могат да се съберат повече хора, а на другото по-малко).Дели ги една алея- достатъчно широка, за да може да спре да кажем камион по нея.И да могат да минават и клиентите на двете заведения покрай него.Наистина там имаше спрял камион.Камиона беше с вдигнато платнище на каросерията.На тази каросерия монтирали един огромен телевизор -плосък екран.Около него монтирани тонколони.И като погледнах от другата страна ( защото телевизора разделя буквално каросерията на две по дължина).И от другата страна монтирали плосък екран, само че по-малък ( нали, защото по-малко хора ще го гледат и от по-близо)...И като свърши Световното, дърпат захранващите кабели и камиона, заедно с телевизорите си отива..Ха-ха.Снимах го.Продължавам.Ориентирам се към площад Фрайунг ( Freyung).Към улица Тифер Грабен (Tiefer Graben)-Дълбок ров.Поемам надолу и на ляво.На номер 8 се намира една от къщите, в които е живял Бетховен.Оттук отивам към Хохе Брюк (Hohe Brucke).По римско време тук е била западната порта, а днес едни стълби в Югендщил водят към zum Glucke ( за щастие).Продължавам по Tiefer Graben,до номер 32,където виждам сграда с червеникава фасада-това е публичният дом от висока класа,известен като Ориент хотел (Orient Hotel)- то си го пише на фасадата.Тук ,въпреки,че е малко вулгарен, се намира най-добрия Pluschbar във Виена.Я да го видим- отварям смело тежките масивни врати на хотела -Ориент хотел и влизам вътре.Отдясно е рецепцията, където една възрастна лелка ми се усмихна и ме поздрави...Аз също, и я попитах къде е този бар...И в същото време се оглеждам наоколо.Зад мен, зад една завеса имаше нещо.Я да взема да надникна,поглеждам на там и виждам.Един супер модерен за онова време бар,масивен тезгях, лъснати до блясък чаши, отстрани до прозорците 2-3 маси, масивни, с червени покривки и романтично приглушена светлина.Ама не работеше...Може би по-късно отваря.Какви ли персони го посещават?Някой ден и това ще разбера.Излизам.Продължавам надолу.В края на Тифер Грабен една стълба отвежда нагоре към Ам Гещаде(Am Gestade).Малко по на високо е църквата от 14-и век Мария ам Гещаде (Maria am Gestade).На площада около църквата са се появили много модерни пъбове и барове.Точно по това вечерно време на площадчето пред църквата имаше някакъв концерт и някакъв спектакъл ( като гледах сцената,приличаше ми на Ромео и Жулиета). Ромео се качил на единият парапет и протяга една роза към Жулиета, която се е качила на другият парапет.Ромео е готов да скочи през парапета и да долети до Жулиета, за да и подари розата...Загледайте се в снимките,сами ще видите.От тук минавам по търговските улички и случайно се озовавам пред катедралата на Стефансплац.Тук приключва днешният ден.Обиколката приключва с вечеря в ресторант:Гулаш,салата ,бира и хляб.Съвсем близо до катедралата,в една малка пресечка на една от търговските улици.Следва сауна.Голяма на три нива.На 5 минути от катедралата. Sauna Kaiserbrundl-
http://www.kaiserbruendl.at/
Входа е към 20 евро, зависи -за по-малки под 25 г, е по-малко, за групички е също по-малко.И там има интересни места- има си бар, сауна,душове,има си басейн, тъмни стаички, червени дюшечета, видеофилми...И голи мъже.Голи-голенички. Влизам в сауната-там вече имаше двама.Сядам и се отпускам.Отивам в една тъмна стая и там идва един.Започна да ме прегръща да ме опипва,даже прекали.И когато продължи да прекалява, само казах вълшебната думичка -HALT- СПРИ.И той си махна ръката.Австрийски манталитет..ха-ха.
Само ме прегръща,
Тръгнах си към 22:30 ч, след десетина минути бях на катедралата.Там беше много оживено.Реших да изям един сладолед.Прибрах се в хостела около полунощ.
14.06,2014-събота:
Започва със закуска в столовата- няма кой знае какъв избор,ама засища глада, да кажем за два часа, до първата почивка след обиколката за деня- течен шоколад, масло, сладко,хлебчета,кафе,мляко, мюсли и чай.Тръгвам за днешната обиколка.В раницата си носех и от домашната ракия, накъде без нея.
Вземам метрото и слизам на Thaliastrabe. Слизам от метрото, продължавам в същата посока по перона и излизам пред спирката за трамвая.Хващам трамвая надясно и надолу( не обърнах внимание кой номер беше-46 мисля,но не съм сигурен).Следвам посоката на правия булевард ( има и линия, завиваща на ляво след спирката).Улицата е Лерхенфелдерщрасе ( Lerchenfelderstrasse).Пътувам и се оглеждам.Следвам пътеводителя.Събота е пазарен ден.И тъкмо тръгва трамвая и още преди да стигне следващата спирка,виждам на един площад, опънали вече сергите с вехтории-обувки, книги и други подобни.Пазара беше някъде около номер 101 от дясно по посока на движението.И както навсякъде по света на подобни базари се ходи рано и се пазят чанти и портмонета:).Аз слизам близо до номер 13,защото на номер 13 се намира една от най-хубавите стари Durchhauser ( къщи,свързани с арки във Виена).Всяка следваща крачка ме отвежда в поредица от вътрешни дворове,разделени от сводести арки.И така през вътрешните дворове,излизам на Neustiftgasse (Нойщифтгасе).Точно отсреща в магазина на номер 19 се продава оригиналният монашески ликьор тип бенедиктин,който се казва Мехитарин (Mechitarine).Магазина беше затворен, но това не ми попречи да снимам бутилката през витрината.Тук на всяка крачка се разкриват нови перспективи и интересни неща за гледане и снимане.Няколко крачки по натам и се озовавам на площад Улрихсплац (Ulrichsplatz),при малкото кафене Непомук (Nepomuk),което също беше затворено в този ранен час.Минавам отляво и обикалям зад църквата на площада и пред погледа ми се изправя редица от мънички барокови къщурки с красиви вътрешни дворчета.Така например къщичката на номер 2 е строена през 19-и век.Улица Бурггасе (Burggasse) зад църквата в днешно време се е превърнала в оживен главен път на седми район.И точно на ъгъла на улица Бурггасе и Зигмундгасе (Zigmundgasse) виждам и старата порта на Backerei Zochling.Продължавам покрай няколко прашни магазини за дреболии и вехтории, влизам във един такъв и вътре мирише на старо дърво, на влага,на прах.Имаше дрехи отпреди войната, дори грамофонни плочи от онова време, съдове,кани,часовници,ама вехтошаря,като ме видя,че съм турист и нищо няма да купя, ме помоли да излезя ( едва ли не ми се развика с тон, нетърпящ противоречие)..Минавам малко по натам и се озовавам на Шпителберрг (Spittelberg)-художественния и културен квартал на Виена.От Бурггасе, завивам по Шпителберггасе (Spittelberggasse) надясно.В къщата на ъгъла-Zum Schwarzen Mohren ("Към черното поле") има чешка кръчма.Малко по натам се изреждат пред погледа малки приветливи галерийки,кафенета и занаятчийски магазинчета.И всяка от тях си има своята история:Къщата на номер 22 се нарича : Zum Heiligen Christoph-(Св.Христофор), а тази на номер 18,носи името на :Zum Schwarzen Baren -(Черната мечка)- то си ги пише имената на табелки на всяка къща.Следва едно малко площадче с пъскащ фонтан.Тихо, спокойно,монотонно си пръска водата на тънка струя, сякаш времето е спряло.Тук хората си определят срещи на по палачинки или друга здравословна храна.Следват пак малки тесни дворчета с много зеленина по фасадите.Тук някъде поседнах да пия кафе и да се радвам на романтиката.Точно в Амерлингбайзл-(Amerlingbeisl) на Щифтгассе ( Stiftgasse),номер 8 на успоредната улица.Неслучайно цитирам номера на къщи, защото трябва да отидете до съответната къща, за да видите, че точно зад този ъгъл се крие нещо,което не е нито за изпускане,нито за пренебрегване.От съседната къща се дочува плач на непослушно дете...Долу в тясната уличка причудливо кафене,сгушено под зеленина,очаква своите посетители.И мен:).Следва кафе пауза и разглеждане на картата на града.
С тази обиколка приключвам на Volkstheater и се отправям за Ратхаус.( Rathaus).
Реших след толкова обикаляне да мина и през площада Ратхаус, за да видя как тече подготовката за гей парада.Там това е проява,която продължаваше цяла седмица ( от 11-ти) и всеки ден има някаква проява.По сградата на самата община бяха спуснати големите знамена с цветовете на дъгата,символизиращи хомосексуалността.Същите знамена бяха спуснати и на по-значимите сгради от трасето, по което то ще мине.Пред общината имаше една голяма сцена,украсена с балони и знамена.Площада пред общината беше окрасен също със знамена и балони.Имаше няколко шатри, с пейки и маси, на които ще се пие бира ( и се е пила през последните вечери).Така добих набързо представа кое къде е , за да мога следобеда по-бързо да се ориентирам.Имам още около два часа време, парада е планиран за 14:00 ч. Така че продължавам да обикалям.
Отивам на Музеум скуатър ( Museumsquartier).За което продължавам да съжалявам.Отвън го гледам голям музей, а вътре-нищо, честно, че и пари даже искат, за да види човек това нищо.Това за пореден път ме убеди, че пари се печелят от несериозни неща.Реших да започна с Mumok ( http://www.mumok.at/ ).Отвън го гледам голям и с плътни стени,модерно изглеждащ...Вход 10 Евро.Раницата си оставям в едни шкафчета за едно евро,което после ми се връща.От там с асансьора на последният етаж...Празни зали, белосани,широки, високи и празни...даже няма и къде да седнеш...Тук -там под някой стъклен похлупак, някакви ръкописи,схеми,чертежи.По ъглите, тъмни, оградени зали ,малки, и в тях на видеостена-някакви чернобели филми ( с минаващи влакове,сцени от войната) и т.н. Но звука им беше перфектен, все едно си там.В едната зала само ми направи впечатление един голям трон,направен от арматурно желязо, извит,заваряван,спираловидно извъртяни железата... И в едната зала се загледах в едни снимки на облаци на фона на синьо небе.Ама облаците са така подбрани като форма, че после върху тях с черен туш са очертани силуети,нарисувани очи,уста, така, че да добият формата на човешко лице.Не,благодаря, може би там да е интересно, когато има тематични или пътуващи изложби, ама в един обикновен ден, да дам аз 10 евро за нищо работа, си е излишен разход.
Следва Леополд музеум ( Leopold museum)- само че тук входа е 12 евро, и в този ден също не си заслужаваха.Не им се сърдя на австрийците,такива са им разбиранията за модерни изкуства.Някакви рисувани картини.А в една зала имаше два монитора, на които бяха пуснали някакъв монтаж на танцуващи мъже с женски полови органи, а на другият монитор-обратното-танцуваща жена с мъжки полов орган на фона на някаква музика...Може би от тук започва разврата.
Вземам метрото и се отправям към Ратхаус.То точно днес пък имало гай парад.Я да видим, какво е то.Още на първото прекачване в метрото се качиха и част от участниците- Едни кокони,нагримирани,начервени, с едни перуки, на високи токчета и с…адамови ябълки.Спира метрото на Ратхаус и от него се изсипват стотици наконтени красавци,гейове и лесбийки…Те вървят напред.Зад тях си вървят обикновенните пътници,тръгнали по тяхна си работа.И само гледам възрастните баби и дядовци как гледат и се кикотят…Всички излизат от метрото и аз тръгвам след тях.Разперили едни големи чадъри,размазали грим, с подскачащи походки, как да не се забавлява човек.От начало плахо си позволих да снимам с телефона , защото се страхувах да не ме ощъкат и да ми вземат телефона.После снимах няколко персони открито и след като видях, че и други снимат, започнах и аз смело да щракам с телефона-една след друга през цялото време.Седнах малко под чадърите да пия бира и да гледам идващите персони.Бирата там беше 5 евро, ама пък гледката беше невероятна.Музика навсякъде огласяше площада и създаваше настроение. Взех си бирата с чашата и се приближих към пътя, по който ще премине парада.То беше оградено.Нямаше полицаи, само няколко организатора, които регулираха програмата.Мина първият тир-платформа,украсен с балони.На него уредби със супер яка музика.Накачулени гейчета танцуваха в него.И както е в София, очаквах след този тир да пуснат и хората…Да,ама не.Две преградни рамки в единият край сложени в един постамент, а в другият край с пияно колело.От двете страни на пътя.И двама от едната страна и двама от другата страна.Отварят, пускат първата платформа, затварят след нея.Като мине тира 20-ина метра, пак отварят и пускат втората.И след нея, няколко участника…И така.Час и половина минаваха само платформи,камиончета, колички и каквито там се сетиш превозни средства.Минаха поне 30-40…Не съм ги броил.От една платформа раздаваха презервативи,от друга-бонбони, а едни други гейчета, раздаваха ветрила.Та и аз се сдобих с едно ветрило…Имаше и музиканти, които биеха едни барабани и потропваха с латино стъпка.Имаше едни направо голи, само ,че боядисали телата си в плътно синьо,нашарени,имаше едни по боксерки,един гей с рога.Аз се бях нагласил с едни нови дънки и с едни очила, стъклата на които представляваха китара, а нагоре като рога се извиваше грифа им, оцветен с цветовете на американското знаме.И няколко човека ме караха да им позирам, за да ме снимат…Като на парад, свирки,пищялки,веселба.Останалото- на снимките.И след последната платформа пуснаха и зрителите.И аз се пуснах по улицата.Веднага след края на парада, от един площад пуснаха 5-6 цистерни с вода и няколко миячни машини, да измият пътя от флаери, знамена и боклуци.За минути цялото трасе беше измито.Не като в България след подобни прояви на другият ден до обед метачите да махат с метлите до обед и да вдигат пепела…
След парада поседнах в едно кафене, да си почина, да пия по нещо и да прегледам картата.Пих кафе, пуших една цигара.Отиваме пак на сауна.За тази вечер си избирам "Sport sauna" на Lange gasse 10.Знам я къде е точно, защото и друга година съм ходил там.Отивам.Входа е 14 евро.Влизам направо в сауната.След половин час седнах на бара да вечерям- ориз,салата, бира и хляб.Да, както можете да вечеряте у вас, в мол,на пицария,при приятели или у баба ви,така тук можете да вечеряте в гей сауна- на бара...И докато ям и идва един момък,ама се разхожда гол.Сяда на бара,пие уиски,пуши половин цигара и се маха.След малко пак иде.Аз тъкмо се наядох.Отивам малко в сауната и после се пльосвам на един дюшек в една тъмна стая.И момъка след мен влиза..Аууууу.
Легна до мен, почна да ми се мазни и да ми се лигави.Ха, вече съм навън, още е светло ( е, биваше да стоя там до към 22 ч, ама гледам и на бар да ида...
Оказа се,че има една метростанция, около която са локализирани 3-4 бара.Скоро ще се стъмни.Отивам на тази метростанция ( Kettenbruckengasse )-U4.
Речено-сторено.И понеже се предполага,че може да се унеса и да стане прекалено късно и се притеснявах да не би метрото да затвори,въпреки уверенията ми от познати, че през почивните дни то било денонощно,реших да мина още докато е светло, по улиците, за да видя по кои улици трябва да мина, за да си стигна до хостела, без да ползвам метрото.И на една от късите улички,по които минавах, попаднах на една младежка компания, която се забавлява пред една бирария.Ей така на паважа.Улицата е Theobaldgasse 9.,малка, къса, с две-три бирарии и един магазин,без трафик от коли по нея.И насядали младежите и каките на паважа, върху щайги от бира ( ама отгоре хората сложили по една дървена дъска,която плътно прилепва по отвора, лакирали я,изпипали я.).Ако искаш по-високо столче,слагаш две каси една върху друга и върху втората слагаш дъската:).Така можеш да си направиш и масичка.Имаше и канапета и масички.Влизам в магазина да си взема бира.Вземах една-GINGER BEER,каквато не съм пил досега, сядам на една такава щайга и си пия биричка с цигарка.Абе пия бира и в гърлото ми усещам вкус на люта чушка.Ами да съм ял нещо преди това, нямам спомен.Поглеждам съдържанието и гледам, че бирата съдържала екстракт от портокал,лимон и чили-Glukosesirup,Ingwerwurzel,Hefe,Zucker,Birnensaftkonzentrat,Kohlensaure,naturliche Aromen (Zitrone,Orange,Chili),Sauerungsmittel: Kaliumtartrate,Citronensaure,Extrakte (Wacholder,Wald-Ehrenpreis,Schafgarbe,за тези,които разбират…Уникален вкус.Слънцето залезе, стана тъмно, да се разходим към бара,а?Тръгвам надолу по улицата и минавам покрай един ресторант, в който имаше жива музика- арабин пееше.Като погледнах, то било Персийски ресторант.Дали да не влезя вътре?...Ами какво да правя- то бира пих, то кафе след парада, то ядох след това, то бира на паважа, а и на бар ще ходя…Сещам се за една атракция по нашето море, за която скоро бях чел- ходи се от бар на бар и на всеки бар се пие по нещо.Примерно тръгва група от 10 души…И накрая печели тоя, който мине през най- много барове…Като във всеки бар пие по някакъв алкохол.Поседях на улицата, послушах, пък тръгнах.Намерих два от баровете, описани в пътеводителя . ама много малки ми се видяха.И тъкмо реших да се отказвам и минавам покрай една метална врата и на нея пише: “ ONLY FOR MEN “-Само за мъже.
Ха, вътре съм.Има звънец, звъня. Дрън-дрън, и ми отварят.Влизам.Сядам на бара и ще пия твърд алкохол.Ликьор.За 4 евро.Пия и се оглеждам.В бара има безплатен интернет, един компютър зад един ъгъл.А кое ли е това заведение-оглеждам се, все някъде вътре ще пише името му-на менюто да кажем.Бар „Sling”, - Kettenbruckengasse 4.Отварям пътеводителя и бележките си и го търся.И там пише- На две нива, интересно е в мазето с лабиринтите…Я да видим какво ли има в мазето…Ама аз съм с раница, с пари, с паспорт…Все някъде трябва да ги оставя.Оглеждам се.Има малки сейфчета- за пари, документи, ключове.А аз се нуждая от по-голям.От другата страна гледам по-големи.И си викам, ако тук ми влезе раницата, влизам в мазето.Отварям- влиза.Пускам едно евро в механизма за заключване, заключвам, пъхам ключа в джоба и слизам към мазето с чашата в ръка.А в тъмното местя ключа от джоба в чорапа…За по-сигурно.Долу една тонколона на тавана.Супер яка музика гърми.Шер и Ищар.Долу е като в дискотека, едни пънчета с кожена тапицерия, място, където да си пуснете питието.И наоколо тъмни ъгълчета.Влизам в едното ъгълче, нищо не се вижда.Сядам на пънчето, но така, че да мога да гледам кой влиза- на оскъдната светлина на една червена лампа може да се различи само силуета , цвета на кожата и възрастта на минаващите около мен мъже...Да поседим малко а?.Добре.Та в тъмното може само да се напипва- нито се вижда колко е дълбоко вътре, нито се вижда дали има някой...Напипвам стената,протягам ръка, местя се с една крачка.Пак напипвам стената, пак се местя с една крачка.Пак протягам ръка и напипвам...една друга ръка, която се опитва да направи същото...Не е ли забавно.? Ами сега- ето че и мен ме напипва една ръка.Да видим какво ще направи.За всеки случай съм си сложил на дънките един колан с таен механизъм за отваряне- едва ли ще му е лесно на някой да го разгадае в тъмното...Макар, че един младеж направи опит...Да, ама не...Само аз когато реша..ха-ха...Седя и гледам.По едно време около мен се чува шум от дрънченето на разкопчаващ се колан,последван от стонове на наслада...Значи тук всеки може да прави всичко- да си сваля дрехите, да опипва всеки,да прави секс, да се забавлява както намери за добре.Отивам от другата страна,където са лабиринтите.Едни дървени шкафове, с дупки на няколко места.И тесни коридорчета.По пътечките-мъже...Някои с дрехи, други без.Имаше един младеж, който си беше свалил панталона и боксерките и си играеше...Да поседим още малко, а?Влиза един младеж- бонбонче.Сигурно е едва на 18, защото по-малки не пускат.Сяда на пънчето и се свива.Притеснява се.Да изчакаме, докато си глътне питието...Не, продължава да се притеснява...Направи една обиколка из лабиринта и си замина.По едно време слиза друг-по-красив.Я да видим: Около 18-19 години.Руса коса,бяла риза,черен панталон,чорапи,обувки и... черно бомбе на главата...Аууууу.Стои и гледа.После направи една обиколка из лабиринта и когато отново седна на пънчето до мен, вече нямаше панталон.Беше по боксерки...И пак с риза и с бомбе.Я да го пипнем...О, хареса му, не се дръпна....И той си стои и си гледа. А музиката си дъни на тонколоната на тавана.Ищар и Шер,после друго.От време на време бармана слиза в мазето, да си прибира празните чаши и да оглежда дали всичко е наред.А ние двамата си се забавляваме. за да можем да си пуснем езичета и...бомбето му падна.Вдигнах му го, сложих му го на главата и пак се зацелувахме.Само че..Е, как да си тръгнеш.? .Мазето се напълни с мъже,а продължават да слизат още...Да тръгваме вече.Вземам си раницата, излизам и се покривам в мрака.Минавам по вече познатите улици,излизам на моята, вземам си един дюнер за 4 евро и се прибирам.Отдавна е минало полунощ-1 през нощтта е.
Ден последен-неделя- 15.06.2014.Довечера си тръгвам от Виена.
Ставам рано, към 7 ч, включвам си лаптопа и телефона да се зареждат,през това време започвам да пиша този пътепис.
След закуска се качвам в стаята и си изнасям багажа в коридора.Там имаше една масичка, огледало и един стол.Направих така, за да мога да извадя всичкият си багаж и да си преподредя пътната чанта, без да се налага да шумулкам и да вдигам шум във все още спящата стая.Оставям си пътната чанта на рецепцията, както в първият ден,дават ми талонче за това и се отправям на последна обиколка.Да видим какво ще посетим днес.
Неделята започва със ясно небе и затоплящо слънце.Отправям се към Щтефансплац (Stephansplatz).Още под земята в метрото виждам първата забележителност:Малко преди изхода от станцията,обозначена с табели-Stephansplatz,лъскавият хромиран пешеходен коридор завършва пред дебела стъклена стена ( на дясно покрай телефонните кабини).Зад това стъкло се вижда озареният от светлина сводест таван на църквата Св.Върджил. Излизам пред катедралата.Часът е 10:10 ч, сутринта.Целият площад се оглася от звъна на всичките камбани на катедралата.Една невероятна феерия от звуци.Площада е сравнително оживен.Ще се качвам на кулата.На върха на 137 метровия Зюдтурм (Sudturm)-Южната кула,която виенчаните наричат Щефл (Steffl).Входът към Зюдтурм е от външната дясна страна на катедралата-всеки ден от 9 до 17,30 ч.До там водят 343 стъпала.Долу на табелата пише,че е високо 67 метра ( може би до тази височина водят стъпалата).Коридора е много тесен, върви се бавно,защото ако бързате,ще ви се завие свят и после поне два часа ще ви тръпнат ходилата...Стигам до горе.Стъпалата свършват пред една врата,зад която е магазина за сувенири.Няколко прозореца предлагат панорамна гледка.А телескопи дават по-добра представа, ама трябва да им платите...Входа за кулата е 4 евро.
Слизам обратно на площада и продължавам обиколката.Отляво на катедралата са знаменитите фиакри ( fiaker е името,което във Виена се дава на файтоните,теглени от коне).Тук те бяха повече от 15 карети и от всички страни прииждаха още.Наоколо мирише на коне и на конски тор.Каретите бяха до блясък излъскани и лакирани.Не съм се качвал, защото казват, че било скъпо.
От другата страна на катедралата,на ъгъла на площадите Stephansplatz и Грабен (Graben) се вижда кръглата стъклена фасада на Хаас-Хаус ( Haas-Haus).Така и не разбрах какво има вътре, защото изглеждаше затворено в неделя.До него има хотел .Вмъкнах се в хотела, качих се до горе с асансьора, от там по едни стъпала, стигнах до горе, а там беше наредена шведска маса...Оказа се, че достъпа до терасата е само за гости на хотела.Лелката горе ме върна обратно...Макар,че поисках да си платя да пия нещо на терасата...Слизам долу и продължавам.
Разхождах се по страничните улички, минавах през едни вътрешни дворове, където по фасадите на къщите имаше много зеленина.На места всичко изглежда така, сякаш времето е спряло.Минах и по улица Домгасе ( Domgasse ),където на номер 5,където от 1784 до 1787 г, с малки прекъсвания е живял Волфганг Амадеус Моцарт и на това място е написал " Сватбата на Фигаро".До тук с катедралата.Продължавам обиколката.Вземам метрото и слизам на Карлсплац ( Karlsplatz). Това е един огромен площад с много дълга подземна връзка.Насочвам се към църквата Карлкирхе ( Karlskirche)-Св.Карл.Построена 1722 г,църква със своя 72 метров купол. За да стигна до нея,трябваше да питам накъде да тръгна.Няколко големи кръстовища, един парк,няколко алеи и всичко това е Карлсплац.Ако уцелите правилният изход, излизате точно пред църквата, ако ли не, трябва да питате.Пред църквата има няколко алеи и цветни градини и едно езеро.Плитко езеро,няколко сантиметра,пълно с угарки от цигари и други боклучета,вероятно пренаселвано по вечерно време.В единият му край се намира една склуптора на Хенри Мур.Влизам в църквата,входа е 8 евро, разглеждам я на бързо,качвам се по стъпалата нагоре, разглеждам и там и излизам обратно навън.На изхода на църквата завивам на дясно,минавам покрай Историческия музей и излизам на площад Шварценбергплац ( Schwarzenbergplatz) с неговия фонтан Hochstrahlbrunnen.Поседнах малко при фонтана, да си почина.Много голям фонтан,пръскащ прекрасна и висока струя вода.В езерцето на фонтана имаше още няколко по-малки фонтанчета.Зад фонтана, един голям паметник с няколко колони и един много дълъг надпис,изписан със златни букви ( така си мисля де).Надписа гласеше: "Вечная слава героям красной армии,павшим в боях с немецко-фашискими захватчиками за свободу и независимость народов Европь|".
И никъде няма следи от спрей или от нещо надраскано или осквернено.И на фона на всичко това звучи мелодия от акордеон на уличен музиакант,шум на фонтан.Поседях,послушах акордеона, направих една снимка на музиканта, той ме помоли да му пусна някоя монета, аз му отказах...ха-ха- и си продължих да си обикалям.Опитвах се да продължа по улица Принц -Ойген-Щрасе (Prinz-Eugen-Strasse),но не можах да се ориенирам сам.Затова хванах по един произволен булевард в желание да стигна до някоя метростанция,преди да съм се загубил.И от пресечка на пресечка, стигнах до един доста оживен площад.Запътих се натам и се оказах пред операта-на Musikvereinplatz.Влязох във фоаето на операта,разгледах, ама около мен беше пълно с добре и изискано облечени дами и господа и някак си се почувствах неловко и си тръгнах.Снимах се отпред, снимах и наоколо.Надписа на фасадата гласеше : MUSIKVEREINS-GEBAUDE 1867-1869.Макар,че не разбрах какво точно означава.Наоколо имаше супер готини и модерни коли.На богатите.От тук продължих за Шонбрун.По пътя натам от метрото ( тук метрото излиза на нивото на пътя), видях на една сграда знамето с цветовете на дъгата.Слязох, за да ида да видя по-отблизо какво е.Та слизам на Pilgramgasse и отивам да видя.Оказа се,че това е ресторант.Влизам вътре- наредена шведска маса.Беше минало 14 ч, който ял-ял.Останало малко.Попитах какво ще ми струва да ям- казаха ми 14,50 евро.Мога да си взема каквото си искам от храната.И колкото си искам-Ол инклузив.Попитах дали има безплатен интернет-имало.Контакт къде има- и това ми показаха.Интернета имал парола и нея ми казаха...И така- обяд в ресторант.Извадих си лаптопа, разположих се, включих и USB кабела от другата страна, за да си заредя и телефона...Награбих една голяма чиния с храна,напълних я с куп, седнах на масата и започнах да ям.Докато ям, си свалям снимките от телефона директно в интернет,сърфирам свободно.Към ресторанта имаше и лятна градина.По едно време влязоха двама и започнаха да събират останалата храна в едни кутии ( явно такъв е реда, като мине 15:30 ч, да започват да разчистват.побързах да си взема още малко хляб и от десертите едно-две парчета.Накрая си поисках и една кока-кола.И за всичко платих 16 евро, ама така се бях надул,та чак лошо ми стана.Ама нали съм тръгнал за Шонбрун, викам си, там ще се разхождам,докато ми се смели обяда.Продължавам за Шонбрун.Слизам от метрото на Schonbrunn,пресичам кръстовището и влизам към градините и алеите.И като се почна едно препускане.Гледам си часовника, разполагам с около три часа и половина-да разгледам, да се прибера до хостела, да си взема багажа и да се придвижа до автогарата.В пътеводителя пишеше да се избере слънчев ден за обиколката.То не беше много слънчев, ама като е последен, дано не завали.Пък и беше даже следобед.Беше 15:38 ч, а за автобуса трябваше да съм на автогарата в 19:30 ч.Едни широки алеи, едни зеленини, едни цветни градини, едно стълпотворение от хора и всеки ходи, някои тичат, снимат,красота.И като гледам чак на върха на хълма онази сграда, си викам какво ли има там, кога ще стигна до нея.Ама тръгнал съм.Полека, по алеите,през градините,по сянката, та чак до горе.А горе на хълма това цялото било кафене...Ресторант и кафе.и аз да взема да пия един сок- Сарру Оранж.-.Леле, колко пари, като ми казаха 3,40 евро за 1/4 литър натурален сок от машина.Ужас, изпих го за няколко секунди,поседях малко там, тръгнах си, полегнах малко на тревата на хълма, дремнах малко и айде пак надолу.Отбих се към Зоопарка, ама входа е 16,40 евро...А като погледнах плана му, доста много ми се видя,няма да имам толкова време и се отказах.Но за сметка на това влизах в Ботаническата градина- за 4 евро.Вътре едно горещо,спарено, разделена е на три части със стъклени врати.В различните части, е различно топло и влажно. Супер красиви растения,палми,тропически джунгли,красота.Долу минах по по-дългите алеи, видях съоръжението, което използват градинарите, за да подрязват тези високи дървета, които оформят алеите- една дървена конструкция на колела,по която има стълба и платформа.По нея се качват.И това цялото се тегли с някой камион...Последни снимки и бързо към метрото.Слизам на станцията до хотела, посядам на една пейка, да погледам минувачите,времето ми свършва.Прибирам се, вземам си багажа и направо на автогарата.Докато изпуша една цигара,автобуса дойде,чекираме си билетите,натоварваме багажа,качваме се и тръгваме.На тази автогара прави впечатление, че има всякакви нации, само австийци няма.Защото австриеца пали колата си и отива,където си иска, него не го бърка.Изминава нощта, съмва се,вече сме в България...Отдалече си личи.Попадаме на първото задръстване.Къде са на австийците задръстванията, че не ги видях...Та влизаме в София и задръстването на Околовръстното при строежа на кръговото кръстовище на Мр. Бриколаж, беше култово.От Калотина до гарата в София за два часа...Нормално това се минава за 40 минути.Минахме границата като президенти...На сръбската бариера спираме, шофьора отива при митничарката и след малко се качва и вика, айде, тръгваме...Ама как така- наистина ли?-Ами да, митничарката му казала нещо то рода на :" Айде минавайте, сама съм, не мога да се занимавам с вас...", а до София не можем да стигнем два часа.И вече сме на кръговото и гледам от едната страна застанал полицай- махнал шапката,навил ръкавите, няма ни палка, ни свирка- седи и гледа...Другият от другата страна и на 20 метра- още двама в една патрулка-седят на сянка- къде го има това бре?През цялото време, докато чакахме на опашката,покрай нас профучаваха коли в едната лента от нашата колона през насрещното ...В коя държава го има това бре?Да спрем до тук а?
|
Да ви разкажа за Виена,а?