Бях почнала да пиша пътепис,в обедната ми почивка,но не съм стигнала до никъде.Все пак ще го пусна,че е по темата.
Дано имам време да го продължа:




Friends' notes
Pages' notes
My notes
My drafts
Notes about me

Турция-Земя на магия,звезди и плуващи котки

Не само Кападокия,а цяла Югоизточна Турция,която по-скоро би трябвалао да си бъде Кюрдистан ,е повече от думата Прекрасна.

магическа земя,която се надявам,все пак да не е пострадала,толкова много от силата на разбушувалата се земя.

Красота,липса на туристи,добри домакини,невероятна храна-Турция има толкова много да предложи.

А като видях в подножието връх Арарат-направо дъхът ми спря.

Връх , почти винаги забулен в облаци,беше решеил да се разкрие за малко пред мен или по-скоро обектива ми.

Страната на чушките,айряна и по незнайни причини-Ишкембе без чесън?

Но ако аз съм върл противник на чалгата в нейните й разновидности,то мисля й открих,добро място , където беше посрещната с възторг и би ми било любопитно,отново да се върна там и чуя,как върви надпяването на известни и не толкова певачки с цветни имена.

Диарбекир,известен с името си , но едва ли с факта,че там се намира укрепителна стена от ранга на Великата , Китайска и дори смятам турската е много по-интересна и сложна, като техническо изпълнение.

Та Диарбекир осъмна с бълг Поп Фолк , както им беше представяно от мен в централния им ресторант и надявам се , за дълго да остане номер едно в класациите им.

А да караш ски,спускайки се към езерото Ван,направо ми изглежда,абсолютно маниашко , макар и да не съм скиорка.

Много искам да споделя малко от преживяното от мен,в тази красива Земя и горещо препоръчам,ако политическата и природна обстановка позволяват.





Пътуването ми в Турция, се движи, горе долу по плана , които съм си начертала.

не помня,да бях предвиждала 6 часа на летището в Истанбул,но и това се преживява.

Опитвам,всичките им видове айрян ( в стъклените бутилки е най-хубав),хапвам баклавица,опознавам летището до най-скатаните му кътчета и дошло време за полета ни за Кападокия.

Турските авиолинии,са удобни,евтини и не страдащи от Европейските и Американски параноии за сигурност.

Имам чувството,че от цяла вечност сме на път и с огромна радост, отварям вратата на пригодената за спане пещера,в която ще бъдем 3 дена.

Ами............много е хубаво човек да спи в пещера.Създава ми уют,спокойствие,че и с добавка-джакузи.Много съм доволна от избора на хотела в който ще бъдем и бих го препоръчала,някой ако иам интерес.

Станало е много късно,а ни чака ранно ставане и има време само за по-бърза бира на удобния миндер пред частната ни пещера.

Е това , което виждат очите ми на сутринта,не би могло да се сравни, със снимките,които съм виждала от Кападокия.

Казват природата си играла,а имам чувството,сътворителят,когато е скучал,също си е поиграл.

Походите и екскурзиите,които могат да ви предложат из Кападокия са много и смятам всяка една от тях би си струвала.

Жегата по пладне,става непосилна и добре че тогава е време за посещение на един от подземните градове,където е хладно и приятно и където,никак не се връзват,твърденията на традиционнат наука,защо изобщо са били построени.

Изкл#чително сложно организирани,до наши дни,едва проучено от тях,около една трета.

И какво би било визита към Кападокия и без да се повозите на балон.

Е беше ми за пръв път там,но никак няма да е за последен.

Резервирала съм си от сега,пътешествие с балон с гледка-Еверест.

та усещането,да си част от балонан флотилия в ранан заран,е незабравимо!!!!!!!!!!!!!!!

Струва си всяка платена стотинка.

Постарала съм се,за 3 дена,максимално разгледждане на този природен феномен и идва време да се отправяме към Малатия,от където ще тръгнем към Немрут ( по-късно разбрах,че това име се използва,за 2 различни планини,отстоящи на стотици км.,една от друга).

Е да пътуваш с Турски автобус,е подобно да пътуваш , с като самолет.

Измиват ти ръцете,гощават те с кафета и т.н..............Е нях виждала такова нещо никъде,но може би , защото компанията която опериар по този маршрут се казва-Стар Батман

Пристигаме,малко след полунощ в Малатия,която се оказва,може би най-консервативния град в който бях в Туция,а облеклото ми , не е предвидено за такава ситуация,та си кротувам в хотела.

Това с което ще запомня,този скучен град,беше най-невероятната закуска,която съм хапвала-пържен патладжан,люти чушки и тиквички с чесън!

Много добре закусих и дойде време да намерим Мосю Мустафа,който трябва да ни организира транспорт до Немрут ( главите).

Е само може да се завижда на този господин,чийто офис е разположен в градскаат градинка,под вековни дървета и блаженното чуруликане на безгрижни косери или там си някакви пернати.

Проблемът за транспорта е разрешен и с Мосю М пием турско кафе и той казва хубав лаф - На всеки се случва това,което е трябвало да му се случи!

Пътят към върха е около 3 часа и е безумно живописен.

Изкачвайки се нагоре,растителността изчезва съвсем и отвсякъде ни обграждат голи,безмълвни камънаци.Много е красиво!



Следва продължение..........



Писано в обедна почивка и не минало през редакся.Нешо , като борба срешу безделието.



Връх Немрут



Все още бавно се изкачваме, нагоре в планината.Пейзажът е лунен и някак си даваш усещане за стуdeна безграничност.

В колата пътува жена с малко дете,която е дошла специялно от Истанбул,за да покаже на детето си , една от толкова многото загадки в родината им.

А в момента е Байрям и от където минем,облажваме по някое лакомство.

Става ми неудобно да ме черпи с бонбони,баклавички и най-вкусните смокини , които съм яла в живота си и вадя от незнайно,защо-отново , нарастналата ми прекомерно много раница-кутия чипс,на което детето се радва от сърце.

Имам чувството,че трябва да сме много близо,когато спираме за обяд в крайпътен ресторант.

Изборът , не е потресаващо изобилен,но за сметка на това-не бих могла да забравя,вкусната бобена чорба и лютите , печени чушлета.Оу......слюмкоотделям , като се сетя.

Моля за сметката и ми е отговорено, че е платена?

Жената от колата ми намига.С тази турска истинска гостоприемност( или да кажа Кюрдска),няма да се разделим за следващите 2 седмици.

чувствам се неудобно,някой да ми плаща сметки или черпи и изпитвам странно усещане.

За времето ми там,поне успях да почерпя група студентите,тръгнали да обикалят.

Та отново сме в колата и ги виждам,огромните каменни глави.

Нощта ще прекараме в хижата на Гюнеш,която е на около 40-50 мин пеш от Изкуствено-Създадената пирамида.

Хижата е много чиста,с баня във всяка стая.

Не разбирам турски,но подразбирам,че жената с която сме пътували,не е доволна и се кара на рецепцията.

Хора , които не чувстват планината,е по-добре никога да не ходят в нея ( моя мисъл).

Нейното гостоприемство,така или инъче ми е поомръзнало и много ловко се измъкваме от компанията й към върха.

А кой и защо е построил главите и другите монументи?

King Antiochus I Epiphanes,обсебен от идеята ,че е пряк родственик с всички познати и не дотам толкова богове,решава да се обезсмърти във формата на камък.

И естествено и роднините му са наоколо-Зевс,Аполон..........

По някакъв начин,всичко силно ми напомня на монумента в Абу Симбела.

А определено и този цар,който по-скоро е наричан Немрут,е бил обсебен от египетските мистерии.

Та не само паметника има силно египетско влияние,но той доиздига планината с цели 50 метра и я оформя под формата на пирамида!

И ако гробниците по света,биват ограбвани,осквернявани от вандали и времето,то Немрут,излиза по - хитър и от времето и от човека.

Неговата пирамида,под която се смята,че е погребан( няма обаче ясни факти по въпроса),е изградена от натрошени камъчета!

А някой се е осмелил да копае,а ще бъде зарит под тоновете камънак!

Немрут е бил гениален и нещо ми подсказва-Има нещо отдолу!

Почитател и пазител на изкуствата,Немрут е заръчал ( малко известен факт,а би трябвало да се сложи на входа):



Който дойде да ме посети , след смъртта ми,която така или инъче не е смърт,нека си облече новите дрехи,носи най-хубавия си парфюм и танцува,накичен с най-новите си накити.



Та в негова чест съм се запътила по баира с нови чорапки и нов накит, когато осъзнавам, че сме си забравила водата!А без вода,в планината никога!Правим ревизия на малкото запаси с които разполагаме и се въвежда режим за употребата й в следващите няколко часа.



Станало е около 4 и на мястото,освен нас и още 10 човека,не се виждат други туристи.

Главите и останалите монументи са открити случайно , през 1881 , но тънат в забрава до скоро.

През 1987,мястото,минава под егидата на Юнеско.

Първоначално са се извисявали на огромни пиедестали,високи около 8 метра,но природата й омръзва с мегаломанията-човешка и си казва думата.

Земетресения са потрошили всичко и остават само главите на монументите.

честно казано,очаквах да са малко по-големи!

Не съм разочарована в никмакъв сл.но се дразня,че са обградени с въженца и някакъв пазач,се мотае наоколо.

Изчезващ от полезрението ми , веднага се вмъквам в близост до тях и запечатвам този миг във Вечността.

Разходката трае,около 30-40 мин на цялата пирамида и търкалящите се глави и забелязвам,че започват да прииждат хора за предстоящия залез.

Заемам много удобна позиция,върху едни камънаци и съзерцавам красотата наоколо.

На близо 3000 метра височина сме и си мисля, колко ли звезди ще има през нощта.

За моя жалост и смея да твърдя,че не беше любов от пръв поглед , виждането на този монумент-Залез за мен няма да има!

Слънцето,бавно се скрива,зад отсрещните планини,става малко червено джудже,но без поразителните светлинни ефекти на които съм била понякога свидетел.

А , моля се поне да имам късмет за утрешния изгрев.

Бързо се смъкваме към хижата , където ни чака вкусна вечеря и сок от праскови и избистряме детайли със собственика,как ще прекосим планината на следващия ден и продължим към Кафта,откъдето да направим връзка за Урфа.

Гледам си бременната раница,тежяща сума ти тегло и бяс ме хваща към самата мен.Заричам се-Никога повече,няма да пълня тази ненаситна неблагодарница.

Не знам защо, но ми е нервно,как ще ми се наложи в ранан утрин да изкача Немрут вuрха и после сляза ( + проклетата раница).

Звездите са наистиан толкова много, както и очаквах,че забравям за неволите,които ми предстоят и се взирам в небето.

Тишина,звезди и предсмъртната песен на щурце,умиращо за любовта.